Ислямската революция прогонва шаха
На днешния ден през 1979 година Ислямската гражданска война побеждава и събаря най-дълготрайната монархия в историята - персийската. Шехът напуща Иран със брачната половинка си, на практика предоставяйки властта на министър-председателя Шапур Бахтиар - дълготраен водач на опозицията.
Мохамад Реза Пахлави доминира над Иран цели 25 години, подкрепян интензивно от Вашингтон. Вътре в страната той е деспот, а външнополитически - марионетка, направлявана извън. По времето на неговото ръководство общественото разслоение и пропастта сред небогати и богати получават неуместни измерения. Милиони иранци в селските региони живеят под границата на бедността, до момента в който дребен хайлайф към шаха тъне в благосъстояние.
Ислямистите се включват в революцията едвам по-късно, а аятолах Хомейни се издига до техен водач. Хомейни е най-отявленият критик на шаха. По време на своето заточение в Париж Хомейни държи огнени речи против режима на шаха, до момента в който доста други духовници в Иран се държат настрани от политиката. На 1 февруари 1979 година аятолахът се завръща в страната след 15-годишно заточение и е посрещнат от възторжени тълпи. Хомейни дава обещание освен да помогне на бедните.
Той афишира, че ще отстрани " декадентското " разсипничество в живота на политическия хайлайф и приканва за изцяло културно преосмисляне, което да докара до основаването на ислямска република. По това време никой към момента не осъзнава, че задачата е Иран да бъде ислямизиран до краен лимит. Първоначално всичко наподобява по този начин, като че ли е допустимо съдействие сред моллите и либералите. Привържениците на Хомейни отстраняват с брутално принуждение съвсем всички поддръжници на шаха и стартират преход към строго ислямски публичен ред.
Левите и демократичните политически сили не съумяват да се опълчват на това развиване. Новата власт трансформира съдружниците си и от американски става руски съдружник и другар, което утежнява връзките на Иран със Съединени американски щати в идващите години. Иранците даже провеждат взимане на заложници в американското посолство в Техеран като знак на разкъсване на връзките си с американците.
Мохамад Реза Пахлави доминира над Иран цели 25 години, подкрепян интензивно от Вашингтон. Вътре в страната той е деспот, а външнополитически - марионетка, направлявана извън. По времето на неговото ръководство общественото разслоение и пропастта сред небогати и богати получават неуместни измерения. Милиони иранци в селските региони живеят под границата на бедността, до момента в който дребен хайлайф към шаха тъне в благосъстояние.
Ислямистите се включват в революцията едвам по-късно, а аятолах Хомейни се издига до техен водач. Хомейни е най-отявленият критик на шаха. По време на своето заточение в Париж Хомейни държи огнени речи против режима на шаха, до момента в който доста други духовници в Иран се държат настрани от политиката. На 1 февруари 1979 година аятолахът се завръща в страната след 15-годишно заточение и е посрещнат от възторжени тълпи. Хомейни дава обещание освен да помогне на бедните.
Той афишира, че ще отстрани " декадентското " разсипничество в живота на политическия хайлайф и приканва за изцяло културно преосмисляне, което да докара до основаването на ислямска република. По това време никой към момента не осъзнава, че задачата е Иран да бъде ислямизиран до краен лимит. Първоначално всичко наподобява по този начин, като че ли е допустимо съдействие сред моллите и либералите. Привържениците на Хомейни отстраняват с брутално принуждение съвсем всички поддръжници на шаха и стартират преход към строго ислямски публичен ред.
Левите и демократичните политически сили не съумяват да се опълчват на това развиване. Новата власт трансформира съдружниците си и от американски става руски съдружник и другар, което утежнява връзките на Иран със Съединени американски щати в идващите години. Иранците даже провеждат взимане на заложници в американското посолство в Техеран като знак на разкъсване на връзките си с американците.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ