Албумът Led Zeppelin осигурява на групата високия за времето си аванс от 200 000 долара
На днешния ден през 1969 година английската рок група "Led Zepelin " издава първия си албум - "Led Zeppelin ". Дебютният студиен албум се счита за един от най-важните записи в историята на хард рока и пример за голям брой бъдещи групи. За пръв път дистерните китари са на напред във времето и служат за основа на структурата на песните, което поставя началото на един чужд до тогава жанр, интерпретиращ блуса и ранния рокендрол по един радикално друг метод. Дисторшън (на британски: distortion; на латински: distorto - безусловно: "изкривяване, дисторция ") е китарен резултат, употребен при свирене на електрическа китара, който изкривява звука за реализиране на по-тежко и мощно звучене, като резервира правилността на тона. Използва се най-много в рок и метъл музиката. Една от неофициалните версии за историята на дистерните резултати гласи, че те са открити от китариста Джими Пейдж , откакто по време на концерт лампите в усилвателя на китарата му прегряли и провокирали деформиране на звука, което допаднало на музиканта.
Повечето песни в албума "Led Zeppelin " са написани от китариста Джими Пейдж с частичното подпомагане на останалите музиканти. В някои от тях обаче се прокрадват претекстове от композиции на съществуващи по това време групи и реализатори, за което Пейдж признава години по-късно, макар, че на обложката не е категорично указано. Парчето "You Shook Me " съставлява свободна интерпретация по едноименната ария на блус изпълнителите Уили Диксън и Дж. Б. Леноар. Уили Диксън е и истинският реализатор на песента "I Can't Quit You Baby ", също намерила място в албума.
Албумът "Led Zeppelin " отбелязва голям комерсиален триумф за времето си, най-много в Съединени американски щати, където само албумите на The Beatles се продават по-добре.
През август 1968 година британската рок група "Ди Ярбърдс " (The Yardbirds) дефинитивно се разпада. Месец след завръщането в Англия, през октомври 1968-а, Пейдж трансформира името на групата на "Лед Цепелин ". Бандата влиза в студио "Олимпик " в Лондон, като записва за по-малко от 30 часа своя дебютен едноименен албум, който е публикуван при започване на 1969 година. За този албум те взимат от "Атлантик Рекърдс " извънредно висок за времето си задатък от 200 000 $. Албумът съдържа комбинация от блус и рок със мощни дистерни китари, правещи го едно от главните звена в еволюцията на хард рока и хеви метъла. Този способ се среща за пръв път при "Цепелин ", отпушвайки голяма вълна от групи, приели сходен метод на звуковъзпроизвеждане и блус интерпретация.
Първоначално албумът получава от рецензията отрицателни мнения, само че оценката за него се трансформира трагично след комерсиалния му триумф и в последвалите десетилетия той е възприеман от мнозина като връх в творчеството на групата и хеви метъл музиката въобще. През 2003 година списание "Ролинг Стоун " го класира като номер 29 в своята ранглиста за 500 най-велики албума на всички времена.
В изявление през 1990 година Пейдж признава, че са били нужни единствено 36 часа студийно време, проточили се в границите на няколко седмици, за записа на албума, в това число за миксирането. Джими прибавя, че е сигурен за часовете, защото пази фактурата от сметката, платена на студиото. Една от главните аргументи за късия интервал на записа на албума е фактът, че репертоарът, определен да попадне в плочата, е добре прочут и неведнъж изпълняван от групата по време на скандинавското турне през септември '1968. „ Групата просто стартира да развива аранжиментите от скандинавското турне и аз знаех тъкмо какъв саунд диря, изяснява Пейдж. – Постигнахме задачата си необикновено бързо. “
Тъй като групата още не е подписала финален контракт с Altantic Records, Пейдж и мениджърът Питър Грант заплащат за сесиите от лични средства и групата е принудена да пести студийното време.
Британската рок група "Лед Цепелин " (Led Zeppelin) е основана в Лондон през 1968 година от китариста Джими Пейдж, вокала Робърт Плант, басиста Джон Пол Джоунс и барабаниста Джон Бонъм. Звукът на групата е задвижван от тежки китари, чиито корени произлизат от блуса в ранните им албуми, а по-късно те са приети и като прадеди на хевиметъла, техният неповторим жанр съдържа огромно многообразие от въздействия, в това число и фолк музика. Това е една от най-влиятелните и известни групи в историята на рока, положила основите на хардрока и хевиметъла, модифицирайки блуса и фолк рока, придавайки им ненадейно за времето си мощно звучене.
"Лед Цепелин "
са една от най-успешните и новаторски авторитетни рок групи в историята. Те са една от най-продаваните музикални групи в историята на музиката. Всеки от деветте им студийни албума влиза в "Билборд Топ 10 ", а шест сингъла доближават до номер едно. Списание "Ролинг Стоунс " ги разказва като "най-тежката група на всички времена ", "най-голямата група на 70-те " и "безспорно една от най-издръжливите групи в историята на рока ". През 1995 година са включени в Залата на славата на рокендрола, като в биографията на групата в музея се показва, че "Лед Цепелин " са извънредно авторитетни през 70-те, където "Бийтълс " с приоритет са били номер едно.
Повечето песни в албума "Led Zeppelin " са написани от китариста Джими Пейдж с частичното подпомагане на останалите музиканти. В някои от тях обаче се прокрадват претекстове от композиции на съществуващи по това време групи и реализатори, за което Пейдж признава години по-късно, макар, че на обложката не е категорично указано. Парчето "You Shook Me " съставлява свободна интерпретация по едноименната ария на блус изпълнителите Уили Диксън и Дж. Б. Леноар. Уили Диксън е и истинският реализатор на песента "I Can't Quit You Baby ", също намерила място в албума.
Албумът "Led Zeppelin " отбелязва голям комерсиален триумф за времето си, най-много в Съединени американски щати, където само албумите на The Beatles се продават по-добре.
През август 1968 година британската рок група "Ди Ярбърдс " (The Yardbirds) дефинитивно се разпада. Месец след завръщането в Англия, през октомври 1968-а, Пейдж трансформира името на групата на "Лед Цепелин ". Бандата влиза в студио "Олимпик " в Лондон, като записва за по-малко от 30 часа своя дебютен едноименен албум, който е публикуван при започване на 1969 година. За този албум те взимат от "Атлантик Рекърдс " извънредно висок за времето си задатък от 200 000 $. Албумът съдържа комбинация от блус и рок със мощни дистерни китари, правещи го едно от главните звена в еволюцията на хард рока и хеви метъла. Този способ се среща за пръв път при "Цепелин ", отпушвайки голяма вълна от групи, приели сходен метод на звуковъзпроизвеждане и блус интерпретация.
Първоначално албумът получава от рецензията отрицателни мнения, само че оценката за него се трансформира трагично след комерсиалния му триумф и в последвалите десетилетия той е възприеман от мнозина като връх в творчеството на групата и хеви метъл музиката въобще. През 2003 година списание "Ролинг Стоун " го класира като номер 29 в своята ранглиста за 500 най-велики албума на всички времена.
В изявление през 1990 година Пейдж признава, че са били нужни единствено 36 часа студийно време, проточили се в границите на няколко седмици, за записа на албума, в това число за миксирането. Джими прибавя, че е сигурен за часовете, защото пази фактурата от сметката, платена на студиото. Една от главните аргументи за късия интервал на записа на албума е фактът, че репертоарът, определен да попадне в плочата, е добре прочут и неведнъж изпълняван от групата по време на скандинавското турне през септември '1968. „ Групата просто стартира да развива аранжиментите от скандинавското турне и аз знаех тъкмо какъв саунд диря, изяснява Пейдж. – Постигнахме задачата си необикновено бързо. “
Тъй като групата още не е подписала финален контракт с Altantic Records, Пейдж и мениджърът Питър Грант заплащат за сесиите от лични средства и групата е принудена да пести студийното време.
Британската рок група "Лед Цепелин " (Led Zeppelin) е основана в Лондон през 1968 година от китариста Джими Пейдж, вокала Робърт Плант, басиста Джон Пол Джоунс и барабаниста Джон Бонъм. Звукът на групата е задвижван от тежки китари, чиито корени произлизат от блуса в ранните им албуми, а по-късно те са приети и като прадеди на хевиметъла, техният неповторим жанр съдържа огромно многообразие от въздействия, в това число и фолк музика. Това е една от най-влиятелните и известни групи в историята на рока, положила основите на хардрока и хевиметъла, модифицирайки блуса и фолк рока, придавайки им ненадейно за времето си мощно звучене.
"Лед Цепелин "
са една от най-успешните и новаторски авторитетни рок групи в историята. Те са една от най-продаваните музикални групи в историята на музиката. Всеки от деветте им студийни албума влиза в "Билборд Топ 10 ", а шест сингъла доближават до номер едно. Списание "Ролинг Стоунс " ги разказва като "най-тежката група на всички времена ", "най-голямата група на 70-те " и "безспорно една от най-издръжливите групи в историята на рока ". През 1995 година са включени в Залата на славата на рокендрола, като в биографията на групата в музея се показва, че "Лед Цепелин " са извънредно авторитетни през 70-те, където "Бийтълс " с приоритет са били номер едно.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ