Европа тръгва с въглища и стомана през 1952 г.
На днешния ден през 1952 година е основан първообразът на днешния ни дом -Европейският съюз. Бащите, вдъхновители на плана, са френският външен министър Роберт Шуман и комисарят по планирането Жан Моне. Първото наднационално образувание е Европейската общественост за въглища и стомана (ЕОВС).
Целта е да се сътвори общ пазар за въглища и стомана и с това да се даде опция за взаимен надзор, обмисляне и оползотворяване на тези съществени първични материали и на техните артикули. В контракта от Париж поставят подписите си Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия.
Главни претекстове за това предложение са премахването на обичайна германско-френска неприязън и желанието за полагане на основа за една европейска федерация. По този метод мнимата немска опасност за Франция би трябвало надлежно да бъде изключена и в допълнение да се обезпечи на Франция опция да има достъп до немските ресурси от въглища. Аденауер поддържа проекта “Шуман ”.
По негово мнение, от една страна, проектът служи за германско-френското съгласие, а от друга, дава опция на към момента неполучилата суверенитет Федерална република Германия да води договаряния на интернационалната сцена. Съгласно контракта изпълнителните права се поемат от Върховен орган. Едно общо заседание има качествата на комисия за полемики с лимитирани контролни права. Политическите рекомендации и законодателните права са предоставени на така наречен специфичен министерски съвет.
Съществува и единадесетчленен съд, който съблюдава тълкуването на договорите, както и Консултативен комитет, състоящ се от представители на участващите заинтригувани групи.
Така за първи път се реализира основаване на наднационална организация в една основна политическа сфера, която до този миг е била от компетентността на една национална страна. Процедурата се основава на функционален вид интеграция.
Функционалният вид изхожда от това, че от интеграцията на обособени браншове следва избран обективно логически напън за прекачване на от ден на ден функционалности, до момента в който в последна сметка се доближи до един необятен съюз.
Следователно обхватната икономическа интеграция на централния икономически бранш, обвързван с въглищата и стоманата, по-късно е трябвало да докара след себе си политическо обединяване.
През 2002 година изтича отминалостта на контракта и откакто не е възобновен, всички активи на ЕОВС са всмукани от Европейската общественост. По време на съществуването си ЕОВС съумява да сътвори общ пазар, само че не съумява да предотврати западането на въглищната и стоманената промишленост. Въпреки това общността слага основите на Европейския съюз.
Ръководна роля върху общия пазар за въглища и стомана има Върховният орган на ЕОВС, предходник на Комисията на Европейския съюз. Състои се от 9 души, самостоятелни от националните държавни управления. Другите институции на ЕОВС са Съветът на министрите, Парламентарната асамблея и Съдът. Съветът на министрите съставлява националните държавни управления и има за задача приемането и използването на равнище национални държавни управления, политиките, заложени в контракта, и предложенията на Върховния орган по тях.
Асамблеята на ЕОВС има чисто консултативни функционалности. Първоначално е формирана от представители на националните законодателства. Макар да е планувано по-рано, едвам през 1979-а са извършени първите директни избори за депутати в нея.
С подписването на Римските контракти през 1957 година, създаващи Европейска икономическа общност и Евратом, е подписан и протокол за обединение на Асамблеите и Съдилищата на Общностите в едно. Задача на Съда е да реализира мониторинг върху активността на останалите органи.
Целта е да се сътвори общ пазар за въглища и стомана и с това да се даде опция за взаимен надзор, обмисляне и оползотворяване на тези съществени първични материали и на техните артикули. В контракта от Париж поставят подписите си Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия.
Главни претекстове за това предложение са премахването на обичайна германско-френска неприязън и желанието за полагане на основа за една европейска федерация. По този метод мнимата немска опасност за Франция би трябвало надлежно да бъде изключена и в допълнение да се обезпечи на Франция опция да има достъп до немските ресурси от въглища. Аденауер поддържа проекта “Шуман ”.
По негово мнение, от една страна, проектът служи за германско-френското съгласие, а от друга, дава опция на към момента неполучилата суверенитет Федерална република Германия да води договаряния на интернационалната сцена. Съгласно контракта изпълнителните права се поемат от Върховен орган. Едно общо заседание има качествата на комисия за полемики с лимитирани контролни права. Политическите рекомендации и законодателните права са предоставени на така наречен специфичен министерски съвет.
Съществува и единадесетчленен съд, който съблюдава тълкуването на договорите, както и Консултативен комитет, състоящ се от представители на участващите заинтригувани групи.
Така за първи път се реализира основаване на наднационална организация в една основна политическа сфера, която до този миг е била от компетентността на една национална страна. Процедурата се основава на функционален вид интеграция.
Функционалният вид изхожда от това, че от интеграцията на обособени браншове следва избран обективно логически напън за прекачване на от ден на ден функционалности, до момента в който в последна сметка се доближи до един необятен съюз.
Следователно обхватната икономическа интеграция на централния икономически бранш, обвързван с въглищата и стоманата, по-късно е трябвало да докара след себе си политическо обединяване.
През 2002 година изтича отминалостта на контракта и откакто не е възобновен, всички активи на ЕОВС са всмукани от Европейската общественост. По време на съществуването си ЕОВС съумява да сътвори общ пазар, само че не съумява да предотврати западането на въглищната и стоманената промишленост. Въпреки това общността слага основите на Европейския съюз.
Ръководна роля върху общия пазар за въглища и стомана има Върховният орган на ЕОВС, предходник на Комисията на Европейския съюз. Състои се от 9 души, самостоятелни от националните държавни управления. Другите институции на ЕОВС са Съветът на министрите, Парламентарната асамблея и Съдът. Съветът на министрите съставлява националните държавни управления и има за задача приемането и използването на равнище национални държавни управления, политиките, заложени в контракта, и предложенията на Върховния орган по тях.
Асамблеята на ЕОВС има чисто консултативни функционалности. Първоначално е формирана от представители на националните законодателства. Макар да е планувано по-рано, едвам през 1979-а са извършени първите директни избори за депутати в нея.
С подписването на Римските контракти през 1957 година, създаващи Европейска икономическа общност и Евратом, е подписан и протокол за обединение на Асамблеите и Съдилищата на Общностите в едно. Задача на Съда е да реализира мониторинг върху активността на останалите органи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ