На 26 декември 1947 г. са национализирани банките у нас
На днешния ден през 1947 година в България е осъществена национализация на банките от държавното управление на Отечествения фронт, ръководено от Българска комунистическа партия, като множеството от тях са присъединени към Българска народна банка.
По това време шеф на Българска народна банка е Цоню Цончев. В интервала сред юли-октомври 1946 година той е подуправител, а от 1946 до 1949 година е отпред на централната банка. При неговото ръководство се организират парична промяна и национализация на банките. Българска народна банка стартира да се преобразува в монобанка на централизираната планова стопанска система.
Национализацията е част от процеса на наложително одържавяване на главната част от индустрията и услугите при налагането на тоталитариня комунистически режим в края на 40-те години на XX век. Национализацията ликвидира частната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане и частните компании – заводи, банки, застрахователни сдружения, магазини, занаятчийски работилници.
Национализацията стартира директно след 9 септември 1944 година с конфискации на имущество на обособени лица, наказани от така наречен " Народен съд " или упрекнати в „ спекулативна активност “, както и с налагане на извънредно тежки налози върху частните предприятия.
През 1946 година е одържавявено застрахователното дело.
На 17 май 1947 г. Политбюро на Централен комитет на БКП създава специфична загадка комисия със задачата да създаде предложение кои предприятия да бъдат национализирани. Пак незаконно се приготвят фрагменти, които да заемат управителните длъжности в тези компании. Процесът се форсира през есента на 1947 година, когато е основано Коминформбюро ( Ком унистическо информ ационно бюро, основано 1947 г.) на организацията Информационно бюро на комунистическите и работен партии и Съветският съюз се ориентира към ускорено налагане на тоталитарния режим в Източна Европа. Тези промени са последвани от отчет на Вълко Червенков (член на Политбюро) пред Централен комитет на Българска комунистическа партия, който остро подлага на критика дотогавашната политика на партията, довела до закъснение на „ публичните преобразования в социалистически дух “.
На 23 декември 1947 г. рано сутринта особено готови фрагменти за бъдещото ръководство на предприятията за национализиране и милиционерски елементи блокират достъпа на притежателите до архива, касата и ръководството. Създаденият Закон за национализацията на частни индустриални и минни предприятия за провеждането на този акт е признат от VI Велико Народно събрание същия ден по-късно в 10 часа. В 11 часа притежателите са изгонени от личните предприятия, конфискувани са всички техни документи, ключовете на фабриките и са назначени коменданти, които да охраняват към този момент държавните заводи. Пълното използване на закона обгръща интервал от две години и обгръща към 7 хиляди предприятия, основно дребни и междинни по мярка.
На 18 февруари 1948 година е признат Закон за изкупуване на едрия аграрни инвентар от частните притежатели, с който е национализирана и селскостопанската техника.
Шестото Велико Народно заседание
заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 година. Основната му задача е окончателното унищожаване на Търновската конституция и юридическото одобряване на комунистическия режим чрез Димитровската конституция. По време на съвещанията му е дефинитивно ликвидирана парламентарната съпротива в страната.
За ръководител на VI Велико Народно заседание е определен Васил Коларов (1946-1947 г.), един от водачите на Коминтерна. След това е заместен от Райко Давянов (1947-1949 г.). В нарушаване на Търновската конституция събранието създава напълно нов главен закон, като също така действа и като Обикновено Народно заседание. В хода на съвещанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и задържани.
По това време шеф на Българска народна банка е Цоню Цончев. В интервала сред юли-октомври 1946 година той е подуправител, а от 1946 до 1949 година е отпред на централната банка. При неговото ръководство се организират парична промяна и национализация на банките. Българска народна банка стартира да се преобразува в монобанка на централизираната планова стопанска система.
Национализацията е част от процеса на наложително одържавяване на главната част от индустрията и услугите при налагането на тоталитариня комунистически режим в края на 40-те години на XX век. Национализацията ликвидира частната благосъстоятелност върху средствата за произвеждане и частните компании – заводи, банки, застрахователни сдружения, магазини, занаятчийски работилници.
Национализацията стартира директно след 9 септември 1944 година с конфискации на имущество на обособени лица, наказани от така наречен " Народен съд " или упрекнати в „ спекулативна активност “, както и с налагане на извънредно тежки налози върху частните предприятия.
През 1946 година е одържавявено застрахователното дело.
На 17 май 1947 г. Политбюро на Централен комитет на БКП създава специфична загадка комисия със задачата да създаде предложение кои предприятия да бъдат национализирани. Пак незаконно се приготвят фрагменти, които да заемат управителните длъжности в тези компании. Процесът се форсира през есента на 1947 година, когато е основано Коминформбюро ( Ком унистическо информ ационно бюро, основано 1947 г.) на организацията Информационно бюро на комунистическите и работен партии и Съветският съюз се ориентира към ускорено налагане на тоталитарния режим в Източна Европа. Тези промени са последвани от отчет на Вълко Червенков (член на Политбюро) пред Централен комитет на Българска комунистическа партия, който остро подлага на критика дотогавашната политика на партията, довела до закъснение на „ публичните преобразования в социалистически дух “.
На 23 декември 1947 г. рано сутринта особено готови фрагменти за бъдещото ръководство на предприятията за национализиране и милиционерски елементи блокират достъпа на притежателите до архива, касата и ръководството. Създаденият Закон за национализацията на частни индустриални и минни предприятия за провеждането на този акт е признат от VI Велико Народно събрание същия ден по-късно в 10 часа. В 11 часа притежателите са изгонени от личните предприятия, конфискувани са всички техни документи, ключовете на фабриките и са назначени коменданти, които да охраняват към този момент държавните заводи. Пълното използване на закона обгръща интервал от две години и обгръща към 7 хиляди предприятия, основно дребни и междинни по мярка.
На 18 февруари 1948 година е признат Закон за изкупуване на едрия аграрни инвентар от частните притежатели, с който е национализирана и селскостопанската техника.
Шестото Велико Народно заседание
заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 година. Основната му задача е окончателното унищожаване на Търновската конституция и юридическото одобряване на комунистическия режим чрез Димитровската конституция. По време на съвещанията му е дефинитивно ликвидирана парламентарната съпротива в страната.
За ръководител на VI Велико Народно заседание е определен Васил Коларов (1946-1947 г.), един от водачите на Коминтерна. След това е заместен от Райко Давянов (1947-1949 г.). В нарушаване на Търновската конституция събранието създава напълно нов главен закон, като също така действа и като Обикновено Народно заседание. В хода на съвещанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и задържани.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ