Йордан Йовков: Грешна беше тая жена, но беше хубава... Новини
На днешния ден през 1937 година си отива писателят Йордан Йовков - изкусният занаятчия на късия роман, познавачът на Добруджа, само че и на цялата изящна и деликатна женска психика. Няма различен създател на словото в българската литературна класика, който да „ рисува “ с такова откровено ентусиазъм, толкоз многопластово и проникновено, образа на българската жена. И потвърждава това с разказите си от сборника " Женско сърце ".
Йовков е един от тези писатели, които надълбоко се прекланят пред женската същина, пред великата съзидателна сила на дамата. На нейната непринудена топлина и възвишено обаяние.
Да си спомним нежността и обаянието, които лъхат от женските облици на Йовков. За възторга, с който писателят от Жеравна се прекланя пред чара и мъдростта, пред жизнеутвърждаващата роля на дамата.
Да си спомним за селската красавица Боряна, която с оня нехаен и радостен манталитет възстановява насладата в сърцата на хората; която с искреността, добротата и бликащата си виталност разпръсква мрака в несговорната къща. За оня захласнат взор в кафевите очи на Пауна, с който смекчава дивия манталитет на Индже и разсънва в сърцето му непознати и неизпитвани досега усеща. За покоряващата красота на Рада, с която отклонява Шибил от неговата хайдушка клетва и разсънва копнежа му за наслада и благополучие... За дамата като свещенодействие, като Вселена, която е вдъхновявала и предизвикала, и която продължава да възпламенява креативния подтик на генерации писатели, художници и поети... За българката, като майка и закрилница, като обичана, родена да подарява и да вдъхва обич...
Скромната селекция от цитати, която ви сервира по-долу, потвърждава какъв брой тъкмо може да бъде уловена женската психика единствено в няколко думи:
" Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него. ” ~ " Женско сърце "
" Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и демон! И по какъв начин всичко ѝ прилича; каже нещо - мъдро е, направи нещо - хубаво е! " ~ " Шибил ".
" Жената, момче, е парадайс, дамата е безконечна тъга. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш. ” ~ " Албена "
" Когато Божура беше дребна и в случай че беше студено, зъзнеше с цялото си тяло, така както майка ѝ беше я научила, дамите се посочваха трогнати. Всъщност под това страдание се криеше учудването им, че това хубаво дете може да бъде на една циганка. Но Божура в този момент беше мома. Големите черни очи на предходното зиморничево циганче гледаха смело, дяволито, снагата ѝ беше се източила, тънка, гъвкава, разцъфнала като дива шипка. И единствено зарад нея, зарад смеха и зарад хубостта ѝ, която превземаше всички като с магия, дамите, такива скъперници във всяко друго време, купуваха евтината стока на Калуда и обилно ѝ плащаха. Даваха даже и освен това, увлечени от една тъга, която те не желаеха да признаят, че е злоба. " ~ " Божура "
" Като не можеше да приказва към този момент, той отново го заплю и треперещ, прежълтял, обърна се и си потегли към къщи. Някой извика подире му:
- Момчетата са гладни, я им донеси малко самун!
- Нямам самун аз - отвърна дядо Герги, без да се обръща. - Камъни да ядат!
Тогава от отсрещната бяла къщурка излезе Аничка. Тя доде насам, сподели нещо на стражарите, след туй извади отдолу под престилката си прясна пита самун. Тя я разчупи и половината даде на Илия, половината на другаря му. Даде им и по една буца сирене. После разгъна един старомоден, изхабен ямурлук, който носеше връз ръката си, и го подаде на Илия.
- На, Илия, да се наметнеш, че може да изстинеш - сподели тя.
Стражарите бяха се качили на конете си, арестантите потеглиха из калта пред тях.
- Сбогом, Илия - извика Аничка. - Господ здраве да ти дава!
Тя остана на мястото си и, подпряла леко глава на ръката си, замислена, много време гледа след него. След туй, без да огледа наляво или надясно, въпреки да имаше още хора, тя се прибра в къщи. " ~ " Женско сърце "
" Грешна беше тая жена, само че беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, така си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна " ~ " Албена " Снимки: Wikipedia, Pixabay
Йовков е един от тези писатели, които надълбоко се прекланят пред женската същина, пред великата съзидателна сила на дамата. На нейната непринудена топлина и възвишено обаяние.
Да си спомним нежността и обаянието, които лъхат от женските облици на Йовков. За възторга, с който писателят от Жеравна се прекланя пред чара и мъдростта, пред жизнеутвърждаващата роля на дамата.
Да си спомним за селската красавица Боряна, която с оня нехаен и радостен манталитет възстановява насладата в сърцата на хората; която с искреността, добротата и бликащата си виталност разпръсква мрака в несговорната къща. За оня захласнат взор в кафевите очи на Пауна, с който смекчава дивия манталитет на Индже и разсънва в сърцето му непознати и неизпитвани досега усеща. За покоряващата красота на Рада, с която отклонява Шибил от неговата хайдушка клетва и разсънва копнежа му за наслада и благополучие... За дамата като свещенодействие, като Вселена, която е вдъхновявала и предизвикала, и която продължава да възпламенява креативния подтик на генерации писатели, художници и поети... За българката, като майка и закрилница, като обичана, родена да подарява и да вдъхва обич...
Скромната селекция от цитати, която ви сервира по-долу, потвърждава какъв брой тъкмо може да бъде уловена женската психика единствено в няколко думи:
" Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него. ” ~ " Женско сърце "
" Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и демон! И по какъв начин всичко ѝ прилича; каже нещо - мъдро е, направи нещо - хубаво е! " ~ " Шибил ".
" Жената, момче, е парадайс, дамата е безконечна тъга. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш. ” ~ " Албена "
" Когато Божура беше дребна и в случай че беше студено, зъзнеше с цялото си тяло, така както майка ѝ беше я научила, дамите се посочваха трогнати. Всъщност под това страдание се криеше учудването им, че това хубаво дете може да бъде на една циганка. Но Божура в този момент беше мома. Големите черни очи на предходното зиморничево циганче гледаха смело, дяволито, снагата ѝ беше се източила, тънка, гъвкава, разцъфнала като дива шипка. И единствено зарад нея, зарад смеха и зарад хубостта ѝ, която превземаше всички като с магия, дамите, такива скъперници във всяко друго време, купуваха евтината стока на Калуда и обилно ѝ плащаха. Даваха даже и освен това, увлечени от една тъга, която те не желаеха да признаят, че е злоба. " ~ " Божура "
" Като не можеше да приказва към този момент, той отново го заплю и треперещ, прежълтял, обърна се и си потегли към къщи. Някой извика подире му:
- Момчетата са гладни, я им донеси малко самун!
- Нямам самун аз - отвърна дядо Герги, без да се обръща. - Камъни да ядат!
Тогава от отсрещната бяла къщурка излезе Аничка. Тя доде насам, сподели нещо на стражарите, след туй извади отдолу под престилката си прясна пита самун. Тя я разчупи и половината даде на Илия, половината на другаря му. Даде им и по една буца сирене. После разгъна един старомоден, изхабен ямурлук, който носеше връз ръката си, и го подаде на Илия.
- На, Илия, да се наметнеш, че може да изстинеш - сподели тя.
Стражарите бяха се качили на конете си, арестантите потеглиха из калта пред тях.
- Сбогом, Илия - извика Аничка. - Господ здраве да ти дава!
Тя остана на мястото си и, подпряла леко глава на ръката си, замислена, много време гледа след него. След туй, без да огледа наляво или надясно, въпреки да имаше още хора, тя се прибра в къщи. " ~ " Женско сърце "
" Грешна беше тая жена, само че беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, така си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна " ~ " Албена " Снимки: Wikipedia, Pixabay
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ