На днешния ден през 1917 г. се ражда известният британски

На днешния ден през 1917 година се ражда известният английски публицист и откривател Артър Кларк.

Дебютът му във фантастиката са разказите " Амбразура " и " Спасителен отряд " (1946). Най-известните му романи са " Краят на детството " (1953), " Градът и звездите " (1956), " Среща с Рама " (1973), " Фонтаните на Рая " (1979).

Артър Кларк е внесъл своя принос и в кинофантастиката, ставайки един от основателите на популярната " Космическа авантюра през 2001 " (1968), снимана от Стенли Кубрик. В същата година Кларк разгласява разказ, написан въз основа сюжетът на кино лентата. Артър Кларк е лауреат на наградата " Калинг " за достижения в популяризацията на науката (1962).

През 1989 година е награден с Ордена на Британската империя.

Принос в развиването на галактическите апарати

През 1945 година в своята публикация «Извънземни ретранслатори» («Extra-Terrestrial Relays»), оповестена в списание Wireless World, Кларк предлага концепцията си за основаване на система за телекомуникация чрез спътници, ситуирани на геостационарна орбита, която би разрешила да се сътвори световна система за връзка. Тази концепция след това е осъществена чрез комуникационните сателити и през втората половина на 20-и век обезпечава предаване на на практика всички връзки, включително и Интернет. Геостационарната орбита се назовава и орбита на Кларк. На въпроса за какво не е патентовал концепцията си (което е било изцяло възможно), той дава отговор, че не вярвал във опцията за реализацията ѝ до момента в който е жив, а също така смятал, че сходна концепция би трябвало да носи изгода на цялото човечество.

През 1954 година в писмо до шефа на научния отдел на американската национална метеорологична работа Хари Векслер Кларк предположил, че орбиталните спътници могат да се употребяват за прогнозиране на времето. Идеята му е възприета и след това осъществена.

Артър Кларк разяснява директните телевизионни репортажи за експедициите до Луната на галактическите кораби Аполо 11, Аполо 12 и Аполо 15 заедно с Уолтър Кронкайт и Уилям Шира.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

955 г. – Започва понтификатът на папа Йоан XII.

1653 г. – Оливър Кромуел става лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия.

1740 г. – Избухва Войната за австрийското завещание.

1773 г. – В израз на митинг против водената от британското правителство данъчна политика, американски търговци изхвърлят огромно количество чай в залива на Бостън, което оказва се като Бостънско чаено празненство.

Бурски боен отряд от времето на Бурските войни

1838 г. – В Южна Африка се състои кървава битка между армията на племето Зулу и белите заселници – Бури.

1880 г. – В Южна Африка започват бурските войни, в които Великобритания цели определяне на надзор върху териториите Трансваал и Орания, заселени от 70 години с бури.

1911 г. – Руал Амундсен достига Южния полюс.

1920 г. – България става член на Обществото на народите.

1934 г. – Официално са приключени и осветени постройките на ректората и библиотеката на Софийския университет.

1943 г. - Втората международна война: Италианските войски обединени в Първа моторизирана бойна група командвана от генералВиченцо Дапино разгромяват немските войски в почналата на 8 декември Битка за Монте Лунго северно от Неапол.

1944 г. – Втората международна война: Започва германска офанзива в планинската област Ардени.

1971 г. – В резултат на Индо-пакистанската война армията на Пакистан се изтегля от Бангладеш, което е начало на процеса на независимост.

1971 година – Бахрейн получава пълна независимост от Великобритания и престава да бъде неин протекторат – денят се празнува като Ден на нацията и национален празник.

1981 г. – По време на военното състояние в Полша жандармерията и специфичните служби нападат мина Вуек, умират 9 стачкуващи и 21 са ранени.

1989 г. – В Тимишоара (Румъния) избухват протести против диктатурата на Николае Чаушеску.

1991 г. – Казахстан обявява независимост от Съветския съюз.

1991 година – Полша, Чехословакия и Унгария подписват контракт за съдействие с ЕС.

1997 г. – В Япония бива излъчен епизод на Покемон - Електрическият боец Поригон, който кара 700 японски деца да страдат от припадъци и повръщане. Този епизод не е предаван в никакъв случай повече и е включен в върховете на Гинес като анимационното филмче, което може да повреди здравето ти най-жестоко.

Родени

1485 г. – Катерина Арагонска, кралица на Англия († 1536 г.)

1770 г. – Лудвиг ван Бетховен, немски композитор († 1827 г.)

1775 г. – Джейн Остин, английска писателка († 1817 г.)

1790 г. – Леополд I, крал на Белгия († 1865 г.)

1866 г. – Василий Кандински, съветски художник († 1944 г.)

1869 г. – Христо Татарчев, български бунтовник († 1952 г.)

1872 г. – Антон Деникин, съветски военачалник († 1947 г.)

1880 г. – Никола Стоицев, български преподавател († 1952 г.)

1882 г. – Золтан Кодай, маджарски композитор († 1967 г.)

1883 г. – Макс Линдер, френски артист († 1925 г.)

1888 г. – Александър I, крал на Югославия († 1934 г.)

1888 г. – Христо Топракчиев, български летец († 1912 г.)

1894 г. – Николай Хрелков, български публицист и преводач († 1950 г.)

1901 г. – Николай Ватутин, руски военачалник († 1944 г.)

1902 г. – Рафаел Алберти, испански стихотворец и драматург от ХХ век († 1999 г.)

1910 г. – Асен Христофоров, български икономист († 1970 г.)

1912 г. – Коле Неделковски, македонски стихотворец († 1941 г.)

1914 г. – Цветана Романска-Вранска, българска фолклористка († 1969 г.)

1916 г. – Иван Пейчев, български стихотворец и драматург († 1976 г.)

1917 г. – Артър Кларк, английски публицист († 2008 г.)

1923 г. – Трифон Силяновски, български композитор и пианист († 2005 г.)

1925 г. – Хелмут Прайслер, немски стихотворец и преводач († 2010 г.)

1927 г. – Рандал Гарет, американски публицист († 1987 г.)

1928 г. – Филип Дик, американски публицист († 1982 г.)

1932 г. – Родион Шчедрин, съветски композитор

1938 г. – Лив Улман, норвежка актриса и режисьорка

1939 г. – Васил Анков, български футболист († 2009 г.)

1942 г. – Стефан Солаков, български публицист

1944 г. – Нхау, намибийски артист († 2003 г.)

1945 г. – Бойка Асиова, български публицист и публицист

1946 г. – Бени Андершон, шведски музикант (АББА)

1947 г. – Бен Крос, английски артист

1951 г. – Иван Иванов, български артист

1964 г. – Хайке Дрехслер, немска атлетка

1967 г. – Миранда Ото, австралийска актриса

1970 г. – Михаела Шафрат, немска порно актриса

1971 г. – Пол Ван Дайк, немски музикант

1973 г. – Мариза, португалска певица

1975 г. – Албена Вулева, българска телевизионна водеща

1984 г. – Тео Джеймс, английски артист и артист

Починали

882 г. – Йоан VIII, римски папа (* ? г.)

1072 г. – Алп Арслан, селджукски султан (* 1029 г.)

1325 г. – Шарл, френски принц (* 1270 г.)

1515 г. – Афонсу де Албукерке, португалски адмирал (* 1453 г.)

1687 г. – Уилям Пети, академик (* 1623 г.)

1774 г. – Франсоа Кене, френски икономист – физиократ (* 1694 г.)

1798 г. – Томас Пенант, уелски естествоизпитател (* 1726 г.)

1858 г. – Ричард Брайт, английски лекар – патоанатом (* 1789 г.)

1859 г. – Вилхелм Грим, немски публицист и фолклорист, единият от братята Грим (* 1786 г.)

1874 г. – Гюстав Вапер, белгийски художник († 1803 г.)

1893 г. – Карл Лудвиг Мишле, немски мъдрец (* 1801 г.)

1897 г. – Алфонс Доде, френски публицист (* 1840 г.)

1898 г. – Григорий Доростоло-Червенски, български свещеник (* 1828 г.)

1908 г. – Американски Кон, индиански водач (* 1840 г.)

1910 г. – Иван Цончев, български боен и бунтовник (* 1858 г.)

1914 г. – Иван Зайц, хърватски композитор (* 1832 г.)

1921 г. – Камий Сен-Санс, френски композитор (* 1835 г.)

1922 г. – Габриел Нарутович, първи президент на Полша (* 1865 г.)

1922 г. – Елиезер Бен Йехуда, еврейски езиковед (* 1858 г.)

1933 г. – Янаки Паскалев, български бунтовник (* 1865 г.)

1948 г. – Никола Маринов, български художник (* 1879 г.)

1949 г. – Трайчо Костов, български политик (* 1897 г.)

1965 г. – Съмърсет Моъм, британски публицист (* 1874 г.)

1974 г. – Костас Варналис, гръцки публицист (* 1884 г.)

1978 г. – Цанко Лавренов, български художник (* 1896 г.)

1982 г. – Колин Чапман, английски авто инженер (* 1928 г.)

1983 г. – Григорий Александров, руския режисьор (* 1903 г.)

1989 г. – Лий Ван Клийф, американски артист (* 1925 г.)

1996 г. – Лауренс ван дер Пост, южноафрикански-британски публицист (* 1906 г.)

2006 г. – Райчо Райков, български тв публицист (* 1951 г.)

2007 г. – Атанас Джурджев, кардиолог (* 1941 г.)

2008 г. – Манол Манолов, български футболист и треньор (* 1925 г.)

2009 г. – Егор Гайдар, съветски икономист и политик (* 1956 г.)

2009 г. – Едуард Генов, български държавник и политически пандизчия (* 1946 г.)

2013 г. – Рей Прайс, американски кънтри артист (* 1926 г.)

2015 г. – Йордан Попов, български публицист и публицист (* 1941 г.)

Празници

Бангладеш – Ден на победата (изтегляне на армията на Пакистан от Бангладеш, 1971 г.)

Бахрейн – Ден на нацията (пълна независимост – отпадане статуса на протекторат на Великобритания, 1971 г., национален празник)

Казахстан – Ден на независимостта (от СССР, 1991 г.)

Тайланд – Национален състезателен ден ( от 1986 г.)

ЮАР – Ден на обединяването

 

Obekti.bg