Подписваме договора, с който България взима Одрин и Кавала
На днешния ден през 1913 година е подписан Лондонският кротичък контракт сред Османската империя и страните от Балканския съюз, който е воден от България. Според документа империята е принудена да отстъпи съвсем всичките си балкански владения западно от линията Мидия (на Черно море) - Енос (на Егейско море).
В първия интервал на бойните дейности за малко повече от месец (от края на септември до началото на ноември 1912-а) съюзническите армии превземат съвсем всички европейски владения на Османската империя. Османските войски задържат обсадените замъци Одрин, Шкодра и Янина. Неуспехът на българите в първата борба при Чаталджа (4 - 5 ноември) води до патова обстановка на фронта.
Мирната конференция е открита в двореца „ Сейнт Джеймс “ в Лондон на 3 декември. На 15 декември Решид паша предлага основаване на самостоятелни области Македония и Албания под сюзеренитета на султана и позволява присъединение на Беломорието към България с територията му сред Кавала и Дедеагач, като останалата част от Одрински вилает и островите наоколо до Дарданелите да останат в Османската империя. Българското държавно управление пропуща стратегическата опция да има самостоятелна Македония, по сходство на някогашната Източна Румелия, и да се контракти с турците за Беломорска Тракия и Странджа.
Фердинанд упорства за държавна граница по линията Мидия - Родосто с остров Самотраки (в краен случай линията Мидия - Сарос, която е границата на плътно заселените с българи земи в Тракия) и има вяра, че цяла Македония със Солун ще е негова. Тези желания на българската дипломация срещат съпротивата на Великите сили и изключително на Русия, която преглежда Родосто като част от хинтерланда на Цариград.
В последна сметка турският проект е отритнат от съдружниците, под мощното давление на Силите България отстъпва малко се и съгласява да получи дружно със съдружниците си всички територии на запад от линията Мидия - Енос.
В първия интервал на бойните дейности за малко повече от месец (от края на септември до началото на ноември 1912-а) съюзническите армии превземат съвсем всички европейски владения на Османската империя. Османските войски задържат обсадените замъци Одрин, Шкодра и Янина. Неуспехът на българите в първата борба при Чаталджа (4 - 5 ноември) води до патова обстановка на фронта.
Мирната конференция е открита в двореца „ Сейнт Джеймс “ в Лондон на 3 декември. На 15 декември Решид паша предлага основаване на самостоятелни области Македония и Албания под сюзеренитета на султана и позволява присъединение на Беломорието към България с територията му сред Кавала и Дедеагач, като останалата част от Одрински вилает и островите наоколо до Дарданелите да останат в Османската империя. Българското държавно управление пропуща стратегическата опция да има самостоятелна Македония, по сходство на някогашната Източна Румелия, и да се контракти с турците за Беломорска Тракия и Странджа.
Фердинанд упорства за държавна граница по линията Мидия - Родосто с остров Самотраки (в краен случай линията Мидия - Сарос, която е границата на плътно заселените с българи земи в Тракия) и има вяра, че цяла Македония със Солун ще е негова. Тези желания на българската дипломация срещат съпротивата на Великите сили и изключително на Русия, която преглежда Родосто като част от хинтерланда на Цариград.
В последна сметка турският проект е отритнат от съдружниците, под мощното давление на Силите България отстъпва малко се и съгласява да получи дружно със съдружниците си всички територии на запад от линията Мидия - Енос.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ