Героите на Патрик Уайт са сламки, хвърляни и помитани от бурята на неговото въображение
На днешния ден през 1912 година в Лондон по време на посещаване на родителите му в Англия е роден Патрик Виктър Мартиндейл Уайт (на британски Patrick Victor Martindale White), австралийски публицист, стихотворец и драматург.
Патрик Уайт учи в разнообразни учебни заведения в Австралия и Англия. Като юноша работи в овцевъдна плантация. През интервала 1932–1935 година учи в Кеймбриджкия университет, а по-късно обикаля из Англия, Европа и Съединените американски щати.
По време на Втората международна война служи като офицер от английското разузнаване в Гърция, Сицилия и Близкия изток. През 1948 година се завръща в Австралия и се занимава с развъждане на домашни животни и с градинарство.
През 1973 година Патрик Уайт е почетен с Нобелова премия за литература за своето епично и психическо повествователно изкуство, което вкара нов континент в литературата. Творчеството му включва 12 романа, четири сборника с разкази, три книги с лирика и четири пиеси. Писателят е прочут на българските читатели с романите си "Пояс от листа " (Пловдив: Христо Г. Данов, 1981 г.) и "Окото на бурята " (София: Народна просвета,1984 г.) и сборника разкази "Какаду " (Варна: Георги Бакалов, 1986 г.). Патрик Уайт е показан и в сборника разкази "Долу на бунището " (1984 г.).
За него писателят Георги Маркаво споделя: "Той е свободен създател на личния си книжовен произвол. Героите му са сламки, хвърляни и помитани от бурята на неговото въображение… " Есето е прочетено по "Дойче веле " през 70-те години на ХХ век.
Патрик Уайт е единственият притежател на Нобелова премия за литература от Австралия. Той печели влиятелния приз през 1973 година, като Уайт употребява паричната си награда, с цел да учреди премията, носеща неговото име. Първото издание печели Кристина Стед - през 1974 година. През годините измежду лауреатите са още Рандолф Стоу, Тия Астли, Елизабет Ридъл, Луис Ноура, Брайън Кастро и други.
Патрик Уайт умира на 30 септември 1990 година в Сидни (Австралия).
Патрик Уайт учи в разнообразни учебни заведения в Австралия и Англия. Като юноша работи в овцевъдна плантация. През интервала 1932–1935 година учи в Кеймбриджкия университет, а по-късно обикаля из Англия, Европа и Съединените американски щати.
По време на Втората международна война служи като офицер от английското разузнаване в Гърция, Сицилия и Близкия изток. През 1948 година се завръща в Австралия и се занимава с развъждане на домашни животни и с градинарство.
През 1973 година Патрик Уайт е почетен с Нобелова премия за литература за своето епично и психическо повествователно изкуство, което вкара нов континент в литературата. Творчеството му включва 12 романа, четири сборника с разкази, три книги с лирика и четири пиеси. Писателят е прочут на българските читатели с романите си "Пояс от листа " (Пловдив: Христо Г. Данов, 1981 г.) и "Окото на бурята " (София: Народна просвета,1984 г.) и сборника разкази "Какаду " (Варна: Георги Бакалов, 1986 г.). Патрик Уайт е показан и в сборника разкази "Долу на бунището " (1984 г.).
За него писателят Георги Маркаво споделя: "Той е свободен създател на личния си книжовен произвол. Героите му са сламки, хвърляни и помитани от бурята на неговото въображение… " Есето е прочетено по "Дойче веле " през 70-те години на ХХ век.
Патрик Уайт е единственият притежател на Нобелова премия за литература от Австралия. Той печели влиятелния приз през 1973 година, като Уайт употребява паричната си награда, с цел да учреди премията, носеща неговото име. Първото издание печели Кристина Стед - през 1974 година. През годините измежду лауреатите са още Рандолф Стоу, Тия Астли, Елизабет Ридъл, Луис Ноура, Брайън Кастро и други.
Патрик Уайт умира на 30 септември 1990 година в Сидни (Австралия).
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ