На днешния ден през 1900 г. е съставено двадесетото правителство

На днешния ден през 1900 година е формирано двадесетото държавно управление на България отпред с Тодор Иванчов /второ подред за него/, който е  от Либералната партия. Той е министър-председател  между 13 октомври 1899 година и 25 януари 1901 година. Заедно с това той извършва и функционалностите на министър на финансите /27 ноември 1900 – 12 януари 1901 г./ във второто си държавно управление.

Освен това Иванчов е национален визиите в III Велико национално заседание (1886-1887 г.) и в V (1887-1889 г.) и X (1899-1900 г.) Обикновено национално заседание.

Тодор Иванчов е роден в Търново през 1858 година. Той приключва Робърт лицей в Цариград и учи три години медицина в Монпелие. След Освобождението се завръща в България е преподавател в Дряново (1878-1879 г.), шеф на Педагогическото учебно заведение в Кюстендил (1880-1883 г.), а след това - шеф на Статистическото бюро в София, което е основано на 25 юни 1880 година с Указ № 295 на княз Александър I като Статистическото поделение при Министерството на финансите. Още през следващата  година то прераства в независимо Статистическо бюро. Така се слагат основите на държавната статистическа институция в България.

В интервала сред 1884 и 1905 г. Иванчов взе участие в редактирането на в. " Търновска конституция " и в. " Народни права ".

Активен активист на Либералната партия /радослависти/, Тодор Иванчов взе участие в първото държавно управление на Васил Радославов (1886-1887 г.) и в държавното управление на  Димитър Греков (1899 г.). След това самичък оглавява XIX и XX държавно управление на България (1899-1901 г.). При неговото ръководство е възобновен натуралният десятък /един от главните български налози, плащан от Средновековието до началото на 20 век/, което провокира селски протести, потушени със мощ (1899 г.).

През 1903 година Иванчов е наказан от Държавния съд за нарушение на конституцията по време на ръководството на радослависткия режим  на осем месеца отнемане от независимост. Амнистиран от стамболовистите няколко месеца по-късно.

Борбата против десятъка, в която взе участие с легални средства, способства за разпространение и политизиране на Българския аграрни национален съюз, до този миг повече професионално-съсловна организация.

След Дуранкулашките събития държавното управление уголемява обсега на военното състояние върху цяла Североизточна България. Извънредните пълномощия разрешават на управляващите да наложат със мощ на локалните земеделци да заявяват облагаемата си продукция. Широката приложимост на армията в тези мероприятия води до усилване на рецензиите в Народното събрание против кабинета Иванчов и до спор сред Радославов и министъра на войната Стефан Паприков, който е срещу репресиите. В резултат и двамата подават оставки, последвани от целия кабинет през ноември 1900. Десятъкът става съществена тематика на парламентарните избори при започване на 1901 година. Спечелилите ги демократи и прогресивнолиберали го анулират още същата година и издават прошка за наказаните участници в протестите.

Като министър на националното просвещение през 1899 година Иванчов разгласява първия формален правопис на българския език. Иванчевският правопис е името, давано понякога на първия формален български правопис, въведен с разпоредба от него. Той остава в действие до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921 година, а през 1923-а, с известни промени, е възобновен в главните си положения и работи до Правописната промяна от 1945 година.

одор Иванчов умира на 1 януари 1905 в Париж, Франция. Не е известно къде е заровен.