Копривщица ни даде Найден Геров
На днешния ден през 1823 година в Копривщица е роден Найден Геров. Той е български публицист, лингвист, фолклорист, държавник и основател на едно от първите класни учебни заведения в България. Автор е на „ Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и съветски “ (1895-1904).
Найден Геров е осмото от 13-те деца на килийния преподавател Геро Добрович-Мушек (1775-1864), първообраз на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „ Българи от остаряло време “. Сестра му Ивана Хаджигерова става първата учителка в Копривщица. Найден Геров учи в килийното учебно заведение на татко си, в гръцко учебно заведение в Пловдив през 1834-1836 година, още веднъж в Копривщица от 1836 година - при Неофит Рилски.
По гледище на Неофит Рилски през 1839 година отпътува за Одеса, където приключва Ришельовския колеж през 1845 година. По това време издава книгите „ Няколко думи за превода на математическата география “ (1842) и „ Начала на християнското обучение “ (1843), както и поемата „ Стоян и Рада “ (1845).
Приел съветско гражданство, Найден Геров се завръща в Копривщица и през 1846-1850 година е учител в откритото от него двукласно учебно заведение. По негова самодейност то е наречено „ Св. св. Кирил и Методий “. По самодейност на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в Пловдив се провежда празник на светите братя Кирил и Методий - основатели на славянската книжовност.
Найден Геров взима интензивно присъединяване в битката против фанариотското духовенство. Публикува публикации в периодическия щемпел в отбрана на българските национални ползи. По време на Кримската война от 1853-1856 година подкрепя национално-освободителното придвижване и поставя грижи за образователното дело. През 1854 година разгласява на съветски език в Одеса сборника „ Писма от България “.
Назначен е за вицеконсул на Русия в Пловдив през 1857 година, което му дава по-голяма независимост да продължи просветната си активност. През идващите години той неведнъж показва отрицание за национално-революционното придвижване, остро подлага на критика Георги Раковски и прехвърлянето на чети от Влашко и дефинира Васил Левски като непознат разузнавач. По време на Априлското въстание през 1876 година развива активност в отбрана на българския народ.
Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година, на 77-годишна възраст.
Найден Геров е осмото от 13-те деца на килийния преподавател Геро Добрович-Мушек (1775-1864), първообраз на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „ Българи от остаряло време “. Сестра му Ивана Хаджигерова става първата учителка в Копривщица. Найден Геров учи в килийното учебно заведение на татко си, в гръцко учебно заведение в Пловдив през 1834-1836 година, още веднъж в Копривщица от 1836 година - при Неофит Рилски.
По гледище на Неофит Рилски през 1839 година отпътува за Одеса, където приключва Ришельовския колеж през 1845 година. По това време издава книгите „ Няколко думи за превода на математическата география “ (1842) и „ Начала на християнското обучение “ (1843), както и поемата „ Стоян и Рада “ (1845).
Приел съветско гражданство, Найден Геров се завръща в Копривщица и през 1846-1850 година е учител в откритото от него двукласно учебно заведение. По негова самодейност то е наречено „ Св. св. Кирил и Методий “. По самодейност на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “ в Пловдив се провежда празник на светите братя Кирил и Методий - основатели на славянската книжовност.
Найден Геров взима интензивно присъединяване в битката против фанариотското духовенство. Публикува публикации в периодическия щемпел в отбрана на българските национални ползи. По време на Кримската война от 1853-1856 година подкрепя национално-освободителното придвижване и поставя грижи за образователното дело. През 1854 година разгласява на съветски език в Одеса сборника „ Писма от България “.
Назначен е за вицеконсул на Русия в Пловдив през 1857 година, което му дава по-голяма независимост да продължи просветната си активност. През идващите години той неведнъж показва отрицание за национално-революционното придвижване, остро подлага на критика Георги Раковски и прехвърлянето на чети от Влашко и дефинира Васил Левски като непознат разузнавач. По време на Априлското въстание през 1876 година развива активност в отбрана на българския народ.
Найден Геров умира в Пловдив на 9 октомври 1900 година, на 77-годишна възраст.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ