На днешния ден преди 78 години се извършва един от

На днешния ден преди 78 години се прави един от следващите преврати у нас – Деветосептемврийският. За разлика от останалите, той унищожава България в продължение на 45 години, трансформирайки я в спътник на Съюз на съветските социалистически републики, част от социалистическия лагер, напълно подчинена на Москва, написа в. 

Плановата стопанска система, която води до недостиг, цялостната взаимозависимост от енергоресурсите и финансите на Съветския съюз, отводът от суверенитет и най-много – отровеното за генерации схващане на народа, са най-ярките трагични последствия от социалистическия режим. За страдание, повече от 30 години по-късно, те към момента въздействат върху развиването на България, без значение от това, че страната ни от 15 години е част от Европейския съюз.

Носталгията, обхванала огромна част от сънародниците ни, рисува в лъжливо светли краски време, в което страната е банкрутирала най-малко 3 пъти, малцинствата бяха измъчвани и потискани, неналичието на ток беше реалност и през 60-те, и през 80-те години, магазините бяха празни – освен бананите липсваха, а и тоалетната хартия…

Уравниловката, главен принцип на работническо-селската власт, толерираше мързела и „ скатаването от работа “. Именно социализмът стана плодородна среда за мисленето „ Те не ми заплащат, аз пък няма да им работя “. Държавата като собственик се грижеше за просперитета на партийните водачи, а в низините елементарните хора крадяха каквото могат – от кламери до автомати, тъй като „ общото е мое “.

Беше неразрешено да се приказва срещу Партията – българската и руската, те си бяха едно и също. Беше неразрешено да се мисли отвън заложените от социалистическата власт параметри. И се толерираше, заплащаше, възнаграждаваше тайното доносничество.

Всички недъзи на времето, в което народът ни живя 45 години, през днешния ден са като че ли позабравени. Изплуваха носталгиците, зажаднели за годините, в които никой не носеше отговорност за себе си и живота си. Самият Тодор Живков още през 1963 година, когато разисква на високо партийно равнище присъединението на България към Съюз на съветските социалистически републики, формулира с изключителна проницателност главните конфигурация на българина: „ Суверенитета народът го схваща да има ястие, да живее “. Така е и през днешния ден, това е дълготрайна отрова.

Превратът на Девети септември 1944 година е едно от най-трагичните събития в българската история. Ще би трябвало да минат генерации, преди да го осъзнаем като историческа покруса. Тогава може би ще успеем още веднъж да изградим България.