На днешния ден преди 34 години се взриви Чернобилската АЕЦ

На днешния ден преди 34 години се взриви Чернобилската АЕЦ " Ленин ", на територията на някогашния Съветски съюз.

По интернационалната канара на нуклеарните събития повредата в Чернобил е оценена от седма степен - най-високата допустима.

Това е една от най-големите софтуерни произшествия в историята. Тя е приета и за най-голямата в историята на атомната енергетика.

При тествания на една от системите за сигурност в Чернобилската АЕЦ на 26 април 1986 година, в 01:23 ч. московско време, става детонация в четвърти енергоблок. Централата се намира на 15 км от украинския град Чернобил в Киевска област.

Съветските управляващи мълчат за злополуката. Първото известие за нея е излъчено едвам на 28 април вечерта, откакто в Европа са засечени анормално високи равнища на радиоактивност.

Радиоактивният облак от детонацията визира и България, само че Централният комитет на ръководещата тогава Българска комунистическа партия взема решение да не осведоми популацията за заплахата. През идващите години у нас се следи скок в честотата на онкологичните болести и болесттите на щитовидната жлеза.

26 април е разгласен за Международен ден в памет на Чернобилската злополука. Това става с резолюция на Генералната асамблея на Организация на обединените нации от 8 декември 2016 година

В документа се отбелязва: " Три десетилетия по-късно поради сериозните дълготрайни последствия от бедствието в Чернобил, както и продължаващите потребности на засегнатите общности и територии и предлагаме на всички държави-членки, съответните организации на системата на Организация на обединените нации и други интернационалните организации, както и гражданското общество да отбележат този ден ".

Взривът в Чернобилската АЕЦ изцяло унищожава дейната зона и цялата горна част на реактора, мощно поврежда и машинната зала. Унищожени са всички бариери и системи за сигурност. Взривът и зародилия пожар са съпроводени с разпространяване на голяма радиоактивност.

Всеки ден в околната среда попадат милиони кюри и този развой продължава до 6 май 1989 година, след което излъчванията внезапно понижават.

Според отчет на " Грийнпиис ", 13 европейски страни са наранени от последствията на повредата. Радиоактивността, която носят със себе си инфектираните облаци от Чернобил, е открита освен в северните и южните елементи на Европа, само че и в Канада, Япония и Съединени американски щати.

Незаразено остава единствено южното полукълбо.

Пожарите към зоната на атомната централа този април породиха още веднъж страхове, че радиацията ще доближи рисково високи равнища - единствено седмици преди тъжната годишнина от нещастието и в миг, когато освен Украйна, само че и светът са застрашени от друга обща заплаха поради пандемията от ковид.

Припомняме, че пожарът избухна на 13 април. Овладяването му лиши седмици и породи спекулации за радиация 16 пъти над нормата. След него самият президент Володимир Зеленски трябваше да успокои обществеността, че това не е правилно.

В тази връзка на 20 април се състоя ексклузивен брифинг, на който комисар Никола Николов, шефа на Национален институт по метеорология и хидрология Христомир Брънзов и ръководителя на Националния действен щаб ген.-майор Венцислав Мутафчийски обявиха, че радиационния декор у нас е в норма.

Брифингът бе даден след появили се спекулации за повишение на допустимите равнища и у нас.

Няма по какъв начин ветровете да донесат радиация от Чернобил в този момент, няма риск за популацията на България и не се постанова предприемане на радиационно-защитни ограничения. Това сподели климатологът проф. Георги Рачев. /news.bg