Църквата отбелязва светъл ден! Ето какви ритуали се спазват през тази седмица
На днешния ден православната черква уважава паметта на Светите мъченици Терентий и Помпий. Днес е и светли вторник. Това е вторият ден от седмицата, в която се популяризират светите апостоли и Св. Богородица. Светлата седмица е време, в което Възкресението на Иисус Христос донася прояснение за всички и вяра за безконечен живот. Светлата седмица завършва с Томина неделя или наричана още Празна неделя, с която завършва празничният цикъл за Възкресение и стартират броенето на неделите след Великден.
Народът назовава тази седмица „ празна “, тъй като от самото начало не би трябвало да се работи. Според националните поверия на Светли понеделник, именуван още Разтурни понеделник или Разметни понеделник, младежи излизали отвън селището, разграничени на две групи, като търкаляли група против група червени яйца. Според националната традиция с този обред се цели предпазването от градушка. На Светлата или Празната сряда се извършва обичаят „ Мара Лишанка “ от девойки, които лазарували. Те вършат кукла от откраднати чехли на бременни дами и я назовават Мара Лишанка.
След като измият лицето на булката и своите лица, се надяват, че са изпълнили положителната магия, с цел да бъдат обикнати от положителни момчета, а не от зли змейове, от които да имат деца. В същия ден се играе и по този начин нареченото Ладино хоро, в което още веднъж вземат участие девойки лазарки. В петък след Великден българинът чества Лятна Св. Петка. Край църкви и манастири с името на светицата се провежда празник с битки, надпревари и игри. На връщане от празника всеки гледа да срещне бременна с бебе на ръце, тъй като се смята, че носят огромно благополучие. В този ден се обхождат градините и нивите за предотвратяване от градушка и за изобилие. Светлата седмица завършва с Томина неделя, когато се боядисват яйца за душите на умрелите. Римският император Деций (249-251 г.) подхванал гонение против християните в цялата империя.
Той изпратил заповед до шефовете на всички области да принудят със мощ християните да принесат жертва на езическите идоли и да ядат от месото на принесените в жертва животни. Ония от християните, които откажат да изпълнят императорската заповед трябвало да бъдат измъчвани и убивани. Когато шефът на Африка, Фортуниан, получил тази заповед, събрал народа и се обърнал към християните със следните думи: ‘‘Ако не принесете жертва на боговете, ще бъдете предадени на жестоки мъчения и смърт’‘. На градския площад били към този момент сложени разнообразни уреди за изтезаване на наказаните. Мнозина християни, като се изплашили от страшните мъчения, които ги заплашвали, се отказали от вярата си в Христа и принесли жертва на идолите. Имало, обаче, 40 души християни, които били подготвени да претърпят освен всевъзможни мъчения, само че и най-ужасна гибел, само че да останат правилни на Христа. ‘‘Братя, казвали си те един различен, да не се отхвърляме от Христа, с цел да не се отхвърли и Той от нас пред Своя небесен Отец и пред светите ангели.
Нека помним думите Му: ‘‘Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оня, Който може и душата и тялото да погуби в геената’‘ (Мат. 10:28). Като чул тези думи, шефът им споделил: ‘‘Както виждам, всички вие сте възрастни и рационални хора. Чудя се, за какво сте толкоз заблудени, та почитате като единствен Бог и цар Този, Когото юдеите разпнаха като злодей’‘. От името на всички дал отговор Терентий: ‘‘Ако ти знаеше силата на разпнатия Христос, самичък щеше да оставиш заблуждението си, щеше да Му се поклониш и да Му служиш, тъй като Той е Син Божи. По благоволението на Бога, Своя Отец, Той слязъл на земята и, като съединил Своето Божество с човешко естество, непринудено претърпял кръстна гибел за нашето спасение’‘. ‘‘Принесете жертва на боговете – повторил шефът, - другояче ще загинете от жестоки мъчения’‘. ‘‘Мислиш да ни уплашиш ли? – възразил Терентий. – Ние не сме толкоз слаби и безумни, та да оставим безсмъртния живот и неговия Подател и да се поклоним на непознати богове. Прави с нас каквото искаш, само че знай, че ние вечно ще останем Христови раби’‘.
Разгневеният шеф заповядал да заведат християните в идолското капище и там траял да ги убеждава да се поклонят на идолите и да им принесат жертва. Терентий самоуверено потвърдил, че направените от камък, дърво и желязо и украсените със злато, сребро и скъпоценни камъни идоли не са богове. Затова ония, които им се покланят, правят безумство. Управителят заповядал на стражата да вземе Терентия и още трима християни: Африкан, Максим и Помпий и да ги затвори в тюрма. След това се обърнал към останалите християни и почнал още веднъж да ги поучава да се откажат от вярата си в Христа и да се поклонят на идолите. Трима от тях – Зинон, Александър и Теодор твърдо дали отговор на шефа: ‘‘Много пъти към този момент казахме, че сме християни и че в никакъв случай няма да се поклоним на идолите’‘.
‘‘Щом не желаете да извършите непринудено моите препоръки, то със мощ ще ви принудя да извършите заповедта на императора’‘. – Казал ядосаният шеф. Светите мъченици били подложени на страшни мъчения: били ги грубо, горили телата им с нагорещени железа, само че те се молели на Бога и търпеливо понасяли ужасните премеждия. Като скърбели за заблужденията на езичниците, те молели Бога да съкруши идолите. Господ чул молитвата им. Станало знамение. Идолите паднали на земята, а идолските капища се разрушили. Но и това поразително знамение не вразумило шефа, и той осъдил християните на гибел.
Народът назовава тази седмица „ празна “, тъй като от самото начало не би трябвало да се работи. Според националните поверия на Светли понеделник, именуван още Разтурни понеделник или Разметни понеделник, младежи излизали отвън селището, разграничени на две групи, като търкаляли група против група червени яйца. Според националната традиция с този обред се цели предпазването от градушка. На Светлата или Празната сряда се извършва обичаят „ Мара Лишанка “ от девойки, които лазарували. Те вършат кукла от откраднати чехли на бременни дами и я назовават Мара Лишанка.
След като измият лицето на булката и своите лица, се надяват, че са изпълнили положителната магия, с цел да бъдат обикнати от положителни момчета, а не от зли змейове, от които да имат деца. В същия ден се играе и по този начин нареченото Ладино хоро, в което още веднъж вземат участие девойки лазарки. В петък след Великден българинът чества Лятна Св. Петка. Край църкви и манастири с името на светицата се провежда празник с битки, надпревари и игри. На връщане от празника всеки гледа да срещне бременна с бебе на ръце, тъй като се смята, че носят огромно благополучие. В този ден се обхождат градините и нивите за предотвратяване от градушка и за изобилие. Светлата седмица завършва с Томина неделя, когато се боядисват яйца за душите на умрелите. Римският император Деций (249-251 г.) подхванал гонение против християните в цялата империя.
Той изпратил заповед до шефовете на всички области да принудят със мощ християните да принесат жертва на езическите идоли и да ядат от месото на принесените в жертва животни. Ония от християните, които откажат да изпълнят императорската заповед трябвало да бъдат измъчвани и убивани. Когато шефът на Африка, Фортуниан, получил тази заповед, събрал народа и се обърнал към християните със следните думи: ‘‘Ако не принесете жертва на боговете, ще бъдете предадени на жестоки мъчения и смърт’‘. На градския площад били към този момент сложени разнообразни уреди за изтезаване на наказаните. Мнозина християни, като се изплашили от страшните мъчения, които ги заплашвали, се отказали от вярата си в Христа и принесли жертва на идолите. Имало, обаче, 40 души християни, които били подготвени да претърпят освен всевъзможни мъчения, само че и най-ужасна гибел, само че да останат правилни на Христа. ‘‘Братя, казвали си те един различен, да не се отхвърляме от Христа, с цел да не се отхвърли и Той от нас пред Своя небесен Отец и пред светите ангели.
Нека помним думите Му: ‘‘Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оня, Който може и душата и тялото да погуби в геената’‘ (Мат. 10:28). Като чул тези думи, шефът им споделил: ‘‘Както виждам, всички вие сте възрастни и рационални хора. Чудя се, за какво сте толкоз заблудени, та почитате като единствен Бог и цар Този, Когото юдеите разпнаха като злодей’‘. От името на всички дал отговор Терентий: ‘‘Ако ти знаеше силата на разпнатия Христос, самичък щеше да оставиш заблуждението си, щеше да Му се поклониш и да Му служиш, тъй като Той е Син Божи. По благоволението на Бога, Своя Отец, Той слязъл на земята и, като съединил Своето Божество с човешко естество, непринудено претърпял кръстна гибел за нашето спасение’‘. ‘‘Принесете жертва на боговете – повторил шефът, - другояче ще загинете от жестоки мъчения’‘. ‘‘Мислиш да ни уплашиш ли? – възразил Терентий. – Ние не сме толкоз слаби и безумни, та да оставим безсмъртния живот и неговия Подател и да се поклоним на непознати богове. Прави с нас каквото искаш, само че знай, че ние вечно ще останем Христови раби’‘.
Разгневеният шеф заповядал да заведат християните в идолското капище и там траял да ги убеждава да се поклонят на идолите и да им принесат жертва. Терентий самоуверено потвърдил, че направените от камък, дърво и желязо и украсените със злато, сребро и скъпоценни камъни идоли не са богове. Затова ония, които им се покланят, правят безумство. Управителят заповядал на стражата да вземе Терентия и още трима християни: Африкан, Максим и Помпий и да ги затвори в тюрма. След това се обърнал към останалите християни и почнал още веднъж да ги поучава да се откажат от вярата си в Христа и да се поклонят на идолите. Трима от тях – Зинон, Александър и Теодор твърдо дали отговор на шефа: ‘‘Много пъти към този момент казахме, че сме християни и че в никакъв случай няма да се поклоним на идолите’‘.
‘‘Щом не желаете да извършите непринудено моите препоръки, то със мощ ще ви принудя да извършите заповедта на императора’‘. – Казал ядосаният шеф. Светите мъченици били подложени на страшни мъчения: били ги грубо, горили телата им с нагорещени железа, само че те се молели на Бога и търпеливо понасяли ужасните премеждия. Като скърбели за заблужденията на езичниците, те молели Бога да съкруши идолите. Господ чул молитвата им. Станало знамение. Идолите паднали на земята, а идолските капища се разрушили. Но и това поразително знамение не вразумило шефа, и той осъдил християните на гибел.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ