Расте, но не старее: София отбелязва 146 години като столица
На днешния ден означаваме 146 години от оповестяването на София за столица на България. По мотив значимата историческа дата Столична община провежда празнични събития – любопитни документални изложения в Галерия навън в Градската градина и Галерия навън в градина " Кристал ", концерти, начинания за деца. Фотокътове с градски пейзажи от предишното ще бъдат ситуирани пред Народен спектакъл " Иван Вазов " и Регионален исторически музей – София и в градина " Кристал ". Исторически беседи с любопитни обстоятелства от историята към построяването на София като европейска столица ще поканят гости да прегледат постройките на ул. " Париж " № 1 и ул. " Московска " № 33. Столичната община отваря с безвъзмезден вход Софийска градска художествена изложба и Регионален исторически музей – София, както и техните филиали.
На 3 април (22 март по остарял стил) през 1879 година Учредителното заседание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България град София. Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, академик и общественик. По данни от 1878 година, София има 11 694 поданици, 2 учебни заведения, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата ѝ повърхност е 2,84 кв. км.
В " Географското единение на българските земи " проф. Иван Батаклиев написа: " Положението на българските земи е значимо за тяхното единение с това, че те са концентрично подредени към Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават основните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; точно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и основният меридианен път в България по долините на Искър и Струма.... Ненапразно София е определена за столица, основен съобщителен възел и културен център на България, и успешно изпъква като основно обединително средище на българските земи... Поради всичко това София заслужава, дружно със своята област, да се счита като обособена българска земя измежду другите български земи... "
На 3 април (22 март по остарял стил) през 1879 година Учредителното заседание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България град София. Предложението е на проф. Марин Дринов – историк, академик и общественик. По данни от 1878 година, София има 11 694 поданици, 2 учебни заведения, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата ѝ повърхност е 2,84 кв. км.
В " Географското единение на българските земи " проф. Иван Батаклиев написа: " Положението на българските земи е значимо за тяхното единение с това, че те са концентрично подредени към Софийската област. Макар че геометричният център на България се намира в западната част на Горна Тракия, към Пазарджик, Софийската област заема централно обединително място. През тази област минават основните централни пътища в България, които са такива и на Балканския полуостров; точно през нея минава диагоналният път за Цариград. Но през София минава и основният меридианен път в България по долините на Искър и Струма.... Ненапразно София е определена за столица, основен съобщителен възел и културен център на България, и успешно изпъква като основно обединително средище на българските земи... Поради всичко това София заслужава, дружно със своята област, да се счита като обособена българска земя измежду другите български земи... "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ