146 години от избухването на Априлското въстание - героичната епопея на българската свобода
На днешния ден означаваме 146 години от експлоадирането на Априлското въстание.
То е връхна точка в българското националноосвободително придвижване през епохата на Възраждането. Априлското въстание избухва на 20 април 1876 година по остарял жанр (2 май по нов стил). Негова задача е извоюването на самостоятелност на България от Османската империя.
С приближаване на решителния час поражда концепцията за привикване на общо заседание, на което да се обсъдят главните въпроси на идното въстание. Събранието се организира от 14 до 16 април 1876 година в местността Оборище. Но поради измяната на един от присъстващите участници – Ненко Терзийски, локалните турски управляващи научават за взетите решения и подхващат незабавни контрадействия (мерки за арестуването на ръководителите на революционната организация, като изпращат специфични конни отделения в Копривщица и Панагюрище.
На 19 април една конна полицейска група, предвождана от Неждеб ага, идва в Копривщица, с цел да арестува ръководителите на локалния революционен комитет. Опитът за арестуване на Тодор Каблешков е несполучлив, само че в отговор на нападението той афишира въстанието на 20 април. Конакът бил високомерен, църковните камбани забили, пушките гърмели а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи.
Веднага след осъщественото нахлуване Т. Каблешков сформира писмо, с което уведомява апостолите в Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, че въстанието е почнало. Понеже писмото е подписано алегорично с кръвта на едно от убитите заптиета, то оказва се като „ Кървавото писмо”.
Веднага след приемане на вестта в Панагюрище Георги Бенковски афишира въстанието още на същия ден след обяд. Властта там минава в основан Военен съвет, или така наречен Привременно държавно управление, отпред с Павел Бобеков. На него се разпорежда управлението на военните каузи. Той изпраща чета отпред със стотника Иван Парпулов, прочут като Орчо челник. Четата му би трябвало да подкрепи въстаниците в Стрелча и да обезпечи връзката сред Панагюрище и Копривщица.
На 22 април в Панагюрище тържествено се освещава въстаническото знаме, направено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня.
Веднага след оповестяването на въстанието Панайот Волов и Георги Икономов се насочат към североизточните региони на окръга, а Георги Бенковски, който в това време провежда своя конна тайфа, така наречен Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и други и подвига популацията на въстание.
Първоначално турското население било сепнато, само че всички мюсюлмани били призовани на война против българите. Първа пада Стрелча, след нея Клисура, а на 30 април турците завладяват и Панагюрище. Бенковски безрезултатно се пробва да отбрани столицата. Изключителен подвиг демонстрират въстаниците от Брацигово, Перущица, Пещера, Батак.
На 7 май турските войски навлезли в Брацигово и арестували ръководителя на локалните въстаници Васил Петлешков. Жителите на Перущица оказвали обезверен отпор на турците. Намерили последно леговище в божия храм, доста от въстаниците поставили завършек на живота си, с цел да не попаднат в ръцете на врага. Кочо Честименски и Спас Гинев убиват дамите и децата си, а по-късно и себе си, като по този метод потвърждават на дело думите „ Свобода или гибел “. Още по-трагична била ориста на Батак, където в продължение на часове единствено, били посечени или изгорени повече от 3000 души.
Въстанието в IV революционен окръг, Панагюрище, било потопено в кръв. Хилядите жертви обаче не били на вятъра. Това проличало в думите на Георги Бенковски, който наблюдавайки от връх Лисец горящото Панагюрище възкликнал: „ Моята цел е реализирана към този момент. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която в никакъв случай няма да заздравее. А Русия — дано тя да заповяда “.
В I-ви (Търновски) революционен окръг „ кървавото писмо “ идва със забавяне едвам на 25 април, само че там въстанието не получава всеобщ темперамент. Местните комитети образуват чети, с които се надяват да водят сполучливи дейности против турците. След тежки боеве обаче, четите са разрушени. Особено яростни сражения водил отрядът на поп Харитон, който съумява да се укрепи в Дряновския манастир и 9 дни се отбранява против 10-хилядна турска войска. На територията на Търновски окръг работят и четите на Цанко Дюстабанов и на Йонко Карагьозов. И двете чети в състав към 200 души, имали краткотрайни триумфи, след което били унищожени.
Във II-ри (Сливенски) окръг управляващите съумяват да арестуват част от изявените комитетски дейци още преди идването на „ кървавото писмо “. На 3 май е оповестено и въстанието в Сливен. Под управлението на Стоил челник и Георги Обретенов е образувана дребна чета, която не стига до всеобщи протести. На 13 май, след няколкодневни сражения, четата е обкръжена и пленена. Загиват Стоил челник, Георги Обретенов.
В III-ти революционен окръг (Врачански) въстанието въобще не избухва. На 4 май известието за въстанието в Южна България стига и във Враца. Комитетските дейци демонстрират съмнение и колебливост. Те смятали, че въстанието би трябвало да стартира на 11 май. Местното управление очаквало появяването на чета от Румъния, която да донесе нужното оръжие и да провокира всеобщо надигане измежду българите. На 18 май въстанието било оповестено и във Враца. Събралите се няколкостотин души прекомерно бързо се разпръснали, след което се разнесла мълвата за настъпването на турските войски. В региона има прекалено много турски елементи и локалните дейци по този начин и не се вземат решение на дейности.
Още след приемане на вестта за въстанието, в Румъния стартира подготовката на огромна чета. След като редица опитни предводители като Панайот Хитов, Филип Тотю и други отхвърлят да я оглавят отпред на четата застава Христо Ботев. В състава й влизат към 200 души. Преоблечени като градинари и търговци, четниците се качват на австрийския параход „ Радецки “ от няколко румънски пристанища и на 17 май принуждават капитана на кораба да спре на българския бряг до село Козлодуй. Оттук стартира походът на четата. Тя се насочва към Балкана, като води тежки сражения с доста преследвачи — основно черкези и башибозуци. Особено тежки са боевете при Милин камък на 18 май. На 19 май четата се изкачва на Врачанския балкан към върха Вола. На 20 май през целия ден се води стълкновение с превъзхождащите сили на турците. Въпреки всичко четата съумява да задържи позициите си. Привечер, след привършване на борбата, Христо Ботев пада прострелян от противников патрон на връх Камарата.
След гибелта на войводата четата продължава героичния си поход под предводителството на Никола Войновски. В тежки сражения множеството от четниците са избити, хванати, и единствено дребна част от тях съумяват да се трансферират в Румъния.
На 16 против 17 май на български бряг се трансферира и четата на Таньо Стоянов, състояща се от към 20 души, която минава в Източна България, само че там тя е унищожена като в последната борба умира и войводата.
Априлското въстание продължава към 1 месец с релативно огромна активност. То обгръща доста региони на страната и в него вземат участие близо 10 хиляди въоръжени бойци. Потушено с огромна свирепост. Над 30 000 мъже, дами и деца са избити, стотици хиляди българи са подложени на репресии, стотици села са опожарени и ограбени.
Жестокостите на турците не могат да се скрият от света. Сведения за тях първи дават дипломатическите представители на непознатите страни, които обитават в империята и публицистите на огромните европейски вестници. Изключителни в това отношение са заслугите на ръководещия съветското дипломатическо консулство в Одрин княз Алексей Церетелев, на генералния консул на американското посолство в Цариград Юджин Скайлер, на американския публицист Джон Макхаган, на англичанина Едвин Пиърс, на американския мисионер Жан дьо Весейин и други. В 200 европейски вестника са оповестени над 3000 журналистически материалa, които разкриват истината за потушаването на въстанието.
По самодейност на съветското държавно управление е основана интернационална анкетна комисия за следствие на осъществените закононарушения. Активна роля в това отношение играят Юджин Скайлер и Алексей Церетелев. Към тях се причислява и журналистът Джон Макхаган, който обнародва в британския демократичен вестник „ Дейли нюз “ серия вълнуващи публикации, вследствие на което се разпростира всеобщо придвижване на взаимност с българите, ориентирано против лорд Биконсфилд — най-известният бранител на Османската империя. В цяла Англия се провеждат събрания и манифестации, събират се помощи за потърпевшите.
Своята взаимност към българите показват и представителите на общността във всички балкански страни, както и в доста други страни — Швейцария, Испания, Австро-Унгария, Полша, Съединени американски щати, Франция.
Най-широк отзив българските събития намират в Русия. Там се провежда всеобщо придвижване в поддръжка на българите. Руската общност упорства пред царското държавно управление неотложно да разгласи война на Турция. Сред участниците в придвижването се открояват писателите Лев Толстой, Тургенев, Достоевски, ученият Менделеев и други. Априлското въстание става мощен революционен стимулатор на цялото българско общество. След разгрома на въстанието настава повишаване на политическата интензивност, ориентирана към коренно деяние.
Въстанието на българския народ от април 1876 година е най-значимата въоръжена изява на национално-освободителното придвижване. Като всяка национално-освободителна акция това въстание е самобитна война, която съвместява по едно и също време политически и военни дейности. Макар и смазано, националното въстание реализира ненапълно своите политически цели.
Априлското въстание е най-мащабната демонстрация на революционните битки през епохата на Българското възобновление, най-висшата демонстрация на българската национална гражданска война.
То е връхна точка в българското националноосвободително придвижване през епохата на Възраждането. Априлското въстание избухва на 20 април 1876 година по остарял жанр (2 май по нов стил). Негова задача е извоюването на самостоятелност на България от Османската империя.
С приближаване на решителния час поражда концепцията за привикване на общо заседание, на което да се обсъдят главните въпроси на идното въстание. Събранието се организира от 14 до 16 април 1876 година в местността Оборище. Но поради измяната на един от присъстващите участници – Ненко Терзийски, локалните турски управляващи научават за взетите решения и подхващат незабавни контрадействия (мерки за арестуването на ръководителите на революционната организация, като изпращат специфични конни отделения в Копривщица и Панагюрище.
На 19 април една конна полицейска група, предвождана от Неждеб ага, идва в Копривщица, с цел да арестува ръководителите на локалния революционен комитет. Опитът за арестуване на Тодор Каблешков е несполучлив, само че в отговор на нападението той афишира въстанието на 20 април. Конакът бил високомерен, църковните камбани забили, пушките гърмели а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи.
Веднага след осъщественото нахлуване Т. Каблешков сформира писмо, с което уведомява апостолите в Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, че въстанието е почнало. Понеже писмото е подписано алегорично с кръвта на едно от убитите заптиета, то оказва се като „ Кървавото писмо”.
Веднага след приемане на вестта в Панагюрище Георги Бенковски афишира въстанието още на същия ден след обяд. Властта там минава в основан Военен съвет, или така наречен Привременно държавно управление, отпред с Павел Бобеков. На него се разпорежда управлението на военните каузи. Той изпраща чета отпред със стотника Иван Парпулов, прочут като Орчо челник. Четата му би трябвало да подкрепи въстаниците в Стрелча и да обезпечи връзката сред Панагюрище и Копривщица.
На 22 април в Панагюрище тържествено се освещава въстаническото знаме, направено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня.
Веднага след оповестяването на въстанието Панайот Волов и Георги Икономов се насочат към североизточните региони на окръга, а Георги Бенковски, който в това време провежда своя конна тайфа, така наречен Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и други и подвига популацията на въстание.
Първоначално турското население било сепнато, само че всички мюсюлмани били призовани на война против българите. Първа пада Стрелча, след нея Клисура, а на 30 април турците завладяват и Панагюрище. Бенковски безрезултатно се пробва да отбрани столицата. Изключителен подвиг демонстрират въстаниците от Брацигово, Перущица, Пещера, Батак.
На 7 май турските войски навлезли в Брацигово и арестували ръководителя на локалните въстаници Васил Петлешков. Жителите на Перущица оказвали обезверен отпор на турците. Намерили последно леговище в божия храм, доста от въстаниците поставили завършек на живота си, с цел да не попаднат в ръцете на врага. Кочо Честименски и Спас Гинев убиват дамите и децата си, а по-късно и себе си, като по този метод потвърждават на дело думите „ Свобода или гибел “. Още по-трагична била ориста на Батак, където в продължение на часове единствено, били посечени или изгорени повече от 3000 души.
Въстанието в IV революционен окръг, Панагюрище, било потопено в кръв. Хилядите жертви обаче не били на вятъра. Това проличало в думите на Георги Бенковски, който наблюдавайки от връх Лисец горящото Панагюрище възкликнал: „ Моята цел е реализирана към този момент. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която в никакъв случай няма да заздравее. А Русия — дано тя да заповяда “.
В I-ви (Търновски) революционен окръг „ кървавото писмо “ идва със забавяне едвам на 25 април, само че там въстанието не получава всеобщ темперамент. Местните комитети образуват чети, с които се надяват да водят сполучливи дейности против турците. След тежки боеве обаче, четите са разрушени. Особено яростни сражения водил отрядът на поп Харитон, който съумява да се укрепи в Дряновския манастир и 9 дни се отбранява против 10-хилядна турска войска. На територията на Търновски окръг работят и четите на Цанко Дюстабанов и на Йонко Карагьозов. И двете чети в състав към 200 души, имали краткотрайни триумфи, след което били унищожени.
Във II-ри (Сливенски) окръг управляващите съумяват да арестуват част от изявените комитетски дейци още преди идването на „ кървавото писмо “. На 3 май е оповестено и въстанието в Сливен. Под управлението на Стоил челник и Георги Обретенов е образувана дребна чета, която не стига до всеобщи протести. На 13 май, след няколкодневни сражения, четата е обкръжена и пленена. Загиват Стоил челник, Георги Обретенов.
В III-ти революционен окръг (Врачански) въстанието въобще не избухва. На 4 май известието за въстанието в Южна България стига и във Враца. Комитетските дейци демонстрират съмнение и колебливост. Те смятали, че въстанието би трябвало да стартира на 11 май. Местното управление очаквало появяването на чета от Румъния, която да донесе нужното оръжие и да провокира всеобщо надигане измежду българите. На 18 май въстанието било оповестено и във Враца. Събралите се няколкостотин души прекомерно бързо се разпръснали, след което се разнесла мълвата за настъпването на турските войски. В региона има прекалено много турски елементи и локалните дейци по този начин и не се вземат решение на дейности.
Още след приемане на вестта за въстанието, в Румъния стартира подготовката на огромна чета. След като редица опитни предводители като Панайот Хитов, Филип Тотю и други отхвърлят да я оглавят отпред на четата застава Христо Ботев. В състава й влизат към 200 души. Преоблечени като градинари и търговци, четниците се качват на австрийския параход „ Радецки “ от няколко румънски пристанища и на 17 май принуждават капитана на кораба да спре на българския бряг до село Козлодуй. Оттук стартира походът на четата. Тя се насочва към Балкана, като води тежки сражения с доста преследвачи — основно черкези и башибозуци. Особено тежки са боевете при Милин камък на 18 май. На 19 май четата се изкачва на Врачанския балкан към върха Вола. На 20 май през целия ден се води стълкновение с превъзхождащите сили на турците. Въпреки всичко четата съумява да задържи позициите си. Привечер, след привършване на борбата, Христо Ботев пада прострелян от противников патрон на връх Камарата.
След гибелта на войводата четата продължава героичния си поход под предводителството на Никола Войновски. В тежки сражения множеството от четниците са избити, хванати, и единствено дребна част от тях съумяват да се трансферират в Румъния.
На 16 против 17 май на български бряг се трансферира и четата на Таньо Стоянов, състояща се от към 20 души, която минава в Източна България, само че там тя е унищожена като в последната борба умира и войводата.
Априлското въстание продължава към 1 месец с релативно огромна активност. То обгръща доста региони на страната и в него вземат участие близо 10 хиляди въоръжени бойци. Потушено с огромна свирепост. Над 30 000 мъже, дами и деца са избити, стотици хиляди българи са подложени на репресии, стотици села са опожарени и ограбени.
Жестокостите на турците не могат да се скрият от света. Сведения за тях първи дават дипломатическите представители на непознатите страни, които обитават в империята и публицистите на огромните европейски вестници. Изключителни в това отношение са заслугите на ръководещия съветското дипломатическо консулство в Одрин княз Алексей Церетелев, на генералния консул на американското посолство в Цариград Юджин Скайлер, на американския публицист Джон Макхаган, на англичанина Едвин Пиърс, на американския мисионер Жан дьо Весейин и други. В 200 европейски вестника са оповестени над 3000 журналистически материалa, които разкриват истината за потушаването на въстанието.
По самодейност на съветското държавно управление е основана интернационална анкетна комисия за следствие на осъществените закононарушения. Активна роля в това отношение играят Юджин Скайлер и Алексей Церетелев. Към тях се причислява и журналистът Джон Макхаган, който обнародва в британския демократичен вестник „ Дейли нюз “ серия вълнуващи публикации, вследствие на което се разпростира всеобщо придвижване на взаимност с българите, ориентирано против лорд Биконсфилд — най-известният бранител на Османската империя. В цяла Англия се провеждат събрания и манифестации, събират се помощи за потърпевшите.
Своята взаимност към българите показват и представителите на общността във всички балкански страни, както и в доста други страни — Швейцария, Испания, Австро-Унгария, Полша, Съединени американски щати, Франция.
Най-широк отзив българските събития намират в Русия. Там се провежда всеобщо придвижване в поддръжка на българите. Руската общност упорства пред царското държавно управление неотложно да разгласи война на Турция. Сред участниците в придвижването се открояват писателите Лев Толстой, Тургенев, Достоевски, ученият Менделеев и други. Априлското въстание става мощен революционен стимулатор на цялото българско общество. След разгрома на въстанието настава повишаване на политическата интензивност, ориентирана към коренно деяние.
Въстанието на българския народ от април 1876 година е най-значимата въоръжена изява на национално-освободителното придвижване. Като всяка национално-освободителна акция това въстание е самобитна война, която съвместява по едно и също време политически и военни дейности. Макар и смазано, националното въстание реализира ненапълно своите политически цели.
Априлското въстание е най-мащабната демонстрация на революционните битки през епохата на Българското възобновление, най-висшата демонстрация на българската национална гражданска война.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ