Почитаме Света Екатерина: Ето какво НЕ се прави
На 24 ноември почитаме Св. Екатерина. Тя е живяла в края на трети век в Александрия. Била от благороден жанр и се славела като извънредно красива и интелигентна. Изучила модерните за времето си медицина и философия. Един друмник ѝ разкрил мъдростта на християнството. Загинала поради вярата си едвам на 18 години.
Св. Вмч. Екатерина се счита за настойничка на дамите, плодовитостта и здравето в фамилията.
Имен ден през днешния ден честват: Екатерина, Катя, Катерина, Катина, Тина, Тинка, Катрин, Тина и Кина.
Народът ни има доста поверия и традиции за празника на Света Екатерина.
Рано сутринта стопанката на дома, която наложително трябвало да бъде чиста т. е. да не е в месечния си цикъл, би трябвало да замеси пшеничено тесто с мълчана вода. Броят на питките, които се правели от това тесто е наложително нечетен: 5, 7 или 9 и би трябвало да са нашарени с вретено. След което се намазват с мед, рачел, петмез и се раздават по къщите.
Особено значим бил този обред за младите булки, които имали дребни деца. Тогава те трябвало да застанат на кръстопът и да дават на всеки минувач самичък да си отчупи от питката, като го подканяли с думите: „ Ха вземи за света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско! “ И с цел да е приключен ритуалът, индивидът трябвало да се прекръсти три пъти и да каже: „ Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, така да се лепи здравето по децата ти! “Жената би трябвало да отговори: „ Амин! – Дай, Боже! “
Жените трябвало да броят минувачите, които си отчупвали от питката и да се стремят последният почерпен да бил нечетно число от броя, с цел да се пресекат заболяванията и да не влизат в къщата. След като са направили вярно всичко, дамите вярвали, че света Екатерина ще ги пази и децата няма да се разболяват. Дали силата на вярата и позитивното мислене в действителност са ги предпазвали от заболявания, дали св. Екатерина е пособия не може да се каже, само че факт е, че този вид ритуали са били крепко залегнали в бита на българите. Били са спазвани прецизно и цикълът на живота се е определял от тях.
В някои райони на България битува вярване, че на този ден дамите не трябва да работят и да допират остри предмети, тъй като, в случай че се порежат, раната няма да зарасне.
Една от традициите в Странджанския регион гласи, че на този ден се чества срещу мишки и даже се назовават Миши празници. Към поверието, че дамите не трябва да пипат остри предмети, в тази област прибавят и следния бит: замазвали огнището в дома с тиня и раздавали със затворени очи варени бобови или царевични зърна, с цел да „ затворят очите “ на мишките по този метод.
Друго вярване гласи, че дамите не трябва да пипат вълна, с цел да са здрави децата през зимата.
Св. Вмч. Екатерина се счита за настойничка на дамите, плодовитостта и здравето в фамилията.
Имен ден през днешния ден честват: Екатерина, Катя, Катерина, Катина, Тина, Тинка, Катрин, Тина и Кина.
Народът ни има доста поверия и традиции за празника на Света Екатерина.
Рано сутринта стопанката на дома, която наложително трябвало да бъде чиста т. е. да не е в месечния си цикъл, би трябвало да замеси пшеничено тесто с мълчана вода. Броят на питките, които се правели от това тесто е наложително нечетен: 5, 7 или 9 и би трябвало да са нашарени с вретено. След което се намазват с мед, рачел, петмез и се раздават по къщите.
Особено значим бил този обред за младите булки, които имали дребни деца. Тогава те трябвало да застанат на кръстопът и да дават на всеки минувач самичък да си отчупи от питката, като го подканяли с думите: „ Ха вземи за света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско! “ И с цел да е приключен ритуалът, индивидът трябвало да се прекръсти три пъти и да каже: „ Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, така да се лепи здравето по децата ти! “Жената би трябвало да отговори: „ Амин! – Дай, Боже! “
Жените трябвало да броят минувачите, които си отчупвали от питката и да се стремят последният почерпен да бил нечетно число от броя, с цел да се пресекат заболяванията и да не влизат в къщата. След като са направили вярно всичко, дамите вярвали, че света Екатерина ще ги пази и децата няма да се разболяват. Дали силата на вярата и позитивното мислене в действителност са ги предпазвали от заболявания, дали св. Екатерина е пособия не може да се каже, само че факт е, че този вид ритуали са били крепко залегнали в бита на българите. Били са спазвани прецизно и цикълът на живота се е определял от тях.
В някои райони на България битува вярване, че на този ден дамите не трябва да работят и да допират остри предмети, тъй като, в случай че се порежат, раната няма да зарасне.
Една от традициите в Странджанския регион гласи, че на този ден се чества срещу мишки и даже се назовават Миши празници. Към поверието, че дамите не трябва да пипат остри предмети, в тази област прибавят и следния бит: замазвали огнището в дома с тиня и раздавали със затворени очи варени бобови или царевични зърна, с цел да „ затворят очите “ на мишките по този метод.
Друго вярване гласи, че дамите не трябва да пипат вълна, с цел да са здрави децата през зимата.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ