Никола Мушанов е три пъти премиер в бурните 30 години на ХХ век
На днешния ден можем да си спомним за Никола Мушанов, юрист и български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на ХХ век. Той е бил отпред на три държавни управления в интервала сред 1931 и 1934 година.
Никола Мушанов е роден на 2 април 1872 година в Дряново.
Той приключва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893 година. През идващите години е арбитър и прокурор в Стара Загора и Варна (1893-1896 г.) и юрист в Русе (1897-1908 г.).
Мушанов се включва в Демократическата партия е бил и министър на пародното просвещение (1908-1910 г.) и министър на вътрешните работи (1910-1911 г.) в първото и второто държавно управление на Александър Малинов.
В края и след Първата международна война, сред 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, Мушанов е бил министър в държавните управления на Александър Малинов и Теодор Теодоров.
Заедно с доста други водачи на опозицията, които са против държавното управление на Българския аграрни национален съюз, той е изпратен в пандиза през 1922 година. След освобождението му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор (българска политическа партия, съществувала от 1923 година до възбраната на партиите през 1934 г.).
През 1931 година Мушанов влиза в държавното управление на Народния блок като министър на вътрешните работи и националното здраве. На 12 октомври същата година оглавява държавното управление.
Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на държавното управление на Мушанов е излизане на страната от икономическата рецесия. Опитите тя да бъде омекотена с външната помощ приключват с непълен триумф - на извършената през 1932 година конференция в Лозана. България получава отсрочка на заплащанията си по репарационния дълг.
В началото на 1934 година несъгласията в Народния блок се ускоряват. Борбата е основно сред Демократическата партия и земеделците. Последните не са удовлетворени от министерските кресла, предоставени им в държавното управление, и от подхванатите в селското стопанството ограничения за излизане от рецесията. На 15 май 1934 година доктор Мушанов подава оставката на кабинета.
Четири дни по-късно е осъществен Деветнадесетомайския прелом, като е основано първото държавно управление на Кимон Георгиев.
През идващите години Мушанов се афишира срещу присъединението на България към Тристранния пакт (военно-политическия съюз на Германия, Италия и Япония по време на Втората международна война). Мушанов взе участие в акцията за спасяването на българските евреи.
Мушанов взе участие в държавното управление на Константин Муравиев (министър-председател на България в 62-я кабинет, свален след Деветосептемврийския прелом 1944 г.). То прави финален опит да избегне настъплението на Съветския съюз против България, за което е наказан от така наречен „ Народен съд “ на една година затвор. Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възвръща Демократическата партия. През 1947 година Мушанов е интерниран в Търново, а през 1949 г. - в село Заград.
В началото на май 1951 година Мушанов е задържан и разследван за връзки със неразрешените опозиционни партии и почитатели на Трайчо Костов.
Никола Мушанов умира на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност, като формалната диагноза е „ раздор на сърцето “.
Никола Мушанов е роден на 2 април 1872 година в Дряново.
Той приключва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893 година. През идващите години е арбитър и прокурор в Стара Загора и Варна (1893-1896 г.) и юрист в Русе (1897-1908 г.).
Мушанов се включва в Демократическата партия е бил и министър на пародното просвещение (1908-1910 г.) и министър на вътрешните работи (1910-1911 г.) в първото и второто държавно управление на Александър Малинов.
В края и след Първата международна война, сред 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, Мушанов е бил министър в държавните управления на Александър Малинов и Теодор Теодоров.
Заедно с доста други водачи на опозицията, които са против държавното управление на Българския аграрни национален съюз, той е изпратен в пандиза през 1922 година. След освобождението му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор (българска политическа партия, съществувала от 1923 година до възбраната на партиите през 1934 г.).
През 1931 година Мушанов влиза в държавното управление на Народния блок като министър на вътрешните работи и националното здраве. На 12 октомври същата година оглавява държавното управление.
Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на държавното управление на Мушанов е излизане на страната от икономическата рецесия. Опитите тя да бъде омекотена с външната помощ приключват с непълен триумф - на извършената през 1932 година конференция в Лозана. България получава отсрочка на заплащанията си по репарационния дълг.
В началото на 1934 година несъгласията в Народния блок се ускоряват. Борбата е основно сред Демократическата партия и земеделците. Последните не са удовлетворени от министерските кресла, предоставени им в държавното управление, и от подхванатите в селското стопанството ограничения за излизане от рецесията. На 15 май 1934 година доктор Мушанов подава оставката на кабинета.
Четири дни по-късно е осъществен Деветнадесетомайския прелом, като е основано първото държавно управление на Кимон Георгиев.
През идващите години Мушанов се афишира срещу присъединението на България към Тристранния пакт (военно-политическия съюз на Германия, Италия и Япония по време на Втората международна война). Мушанов взе участие в акцията за спасяването на българските евреи.
Мушанов взе участие в държавното управление на Константин Муравиев (министър-председател на България в 62-я кабинет, свален след Деветосептемврийския прелом 1944 г.). То прави финален опит да избегне настъплението на Съветския съюз против България, за което е наказан от така наречен „ Народен съд “ на една година затвор. Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възвръща Демократическата партия. През 1947 година Мушанов е интерниран в Търново, а през 1949 г. - в село Заград.
В началото на май 1951 година Мушанов е задържан и разследван за връзки със неразрешените опозиционни партии и почитатели на Трайчо Костов.
Никола Мушанов умира на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност, като формалната диагноза е „ раздор на сърцето “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ