Неофит Рилски - патриархът на българските учители и книжовници
На днешния ден можем да си спомним за българския духовник, преподавател и художник Неофит Рилски . Една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на XIX век, той е определян от известния българист Константин Иречек като „ патриарх на българските учители и книжовници “.
Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 година в Банско, само че съгласно други сведения това става през 1790 година в село Баня /Гулийна баня/, Разложко. Светското му име е Никола Поппетров Бенин . Баща му, поп Петър Бенин, е от рода Бениновци и е първият преподавател в Банско, а майка му Екатерина е от жанр на заможни разложки търговци на памук. Негов дядо е игуменът на Рилския манастир Теодосий I Рилски.
Още от дребен Никола Бенин завързва изключително тясно другарство с едно от момчетата в Банско - Димитър Молеров, чийто татко е зографът Тома Вишанов Молеров, основател на Банската живописна школа. Налага се обаче Димитър да замине за Рилския манастир и там да се учи за иконописец. Никола не може да се раздели с приятеля си и, срещу волята на татко си, бяга от у дома и дружно с Димитър отива в манастира. Въпреки това скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена Йеротей Рилски, който го покалугерява през 1811 година и му дава монашеското име Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в Мелник и във Велес.
През 1827 година Неофит стартира да преподава в Самоков, където известно време е секретар на свещеник Игнатий. Негов възпитаник и след това непосредствен другар е Захарий Зограф. Младият иконописец и художник приема своя преподавател като собствен нравствен лидер и консултант. Двамата водят дейна преписка, която е скъп биографичен източник, до самата прекомерно ранна гибел на Захарий Зограф през юни 1853 година.
През 1833 година Неофит става свещеник при метоха в Казанлък. Там среща търновския митрополит, който по искане на Васил Априлов го изпраща в Букурещ, с цел да изучи системата за обучение в тамошното гръцко учебно заведение. Той му разпорежда и сложната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно учебно заведение в Габрово.
През 1834 година Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 година първото габровско взаимно учебно заведение отваря своите порти.
Неофит преподава известно време в Габрово, като в същото време прави първия сполучлив превод на Новия завет на новобългарски език. Тъй като не се схваща добре с учителите и учениците, той напуща и става преподавател в Копривщица. През 1836 година Неофит основава първия български глобус.
През този интервал Неофит Рилски
издава голям брой учебници и образователни принадлежности,
намерили необятно приложение в просветната активност в страната: „ Взаимоучителни таблици “ (1835 г.), „ Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици “ (1835 г.), „ Свещенний краткий катехизис “ (1835 г.), „ Краткое и ясное ревю... на гръцкия език “ (1835 г.), " Българска граматика " (1835 г.), „ Краснописание “ (1837 г.).
След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в манастира, и продължава книжовната си активност. През 1851 година излиза неговата „ Аритметика “, а година по-късно - „ Христоматия славянского язика “. От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна активност в Рилската обител.
През 1858 година идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, само че откакто преценя силите си, той отхвърля. От 1860 до 1864 година служи като
игумен на Рилския манастир.
През 1875 година е публикуван неговият „ Словар на българския език, пояснен от църковно-славянски и гръцки език “, а през 1879 година - „ Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго “.
Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година в Рилския манастир на 88 години.
Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 година в Банско, само че съгласно други сведения това става през 1790 година в село Баня /Гулийна баня/, Разложко. Светското му име е Никола Поппетров Бенин . Баща му, поп Петър Бенин, е от рода Бениновци и е първият преподавател в Банско, а майка му Екатерина е от жанр на заможни разложки търговци на памук. Негов дядо е игуменът на Рилския манастир Теодосий I Рилски.
Още от дребен Никола Бенин завързва изключително тясно другарство с едно от момчетата в Банско - Димитър Молеров, чийто татко е зографът Тома Вишанов Молеров, основател на Банската живописна школа. Налага се обаче Димитър да замине за Рилския манастир и там да се учи за иконописец. Никола не може да се раздели с приятеля си и, срещу волята на татко си, бяга от у дома и дружно с Димитър отива в манастира. Въпреки това скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена Йеротей Рилски, който го покалугерява през 1811 година и му дава монашеското име Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в Мелник и във Велес.
През 1827 година Неофит стартира да преподава в Самоков, където известно време е секретар на свещеник Игнатий. Негов възпитаник и след това непосредствен другар е Захарий Зограф. Младият иконописец и художник приема своя преподавател като собствен нравствен лидер и консултант. Двамата водят дейна преписка, която е скъп биографичен източник, до самата прекомерно ранна гибел на Захарий Зограф през юни 1853 година.
През 1833 година Неофит става свещеник при метоха в Казанлък. Там среща търновския митрополит, който по искане на Васил Априлов го изпраща в Букурещ, с цел да изучи системата за обучение в тамошното гръцко учебно заведение. Той му разпорежда и сложната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно учебно заведение в Габрово.
През 1834 година Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 година първото габровско взаимно учебно заведение отваря своите порти.
Неофит преподава известно време в Габрово, като в същото време прави първия сполучлив превод на Новия завет на новобългарски език. Тъй като не се схваща добре с учителите и учениците, той напуща и става преподавател в Копривщица. През 1836 година Неофит основава първия български глобус.
През този интервал Неофит Рилски
издава голям брой учебници и образователни принадлежности,
намерили необятно приложение в просветната активност в страната: „ Взаимоучителни таблици “ (1835 г.), „ Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици “ (1835 г.), „ Свещенний краткий катехизис “ (1835 г.), „ Краткое и ясное ревю... на гръцкия език “ (1835 г.), " Българска граматика " (1835 г.), „ Краснописание “ (1837 г.).
След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в манастира, и продължава книжовната си активност. През 1851 година излиза неговата „ Аритметика “, а година по-късно - „ Христоматия славянского язика “. От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна активност в Рилската обител.
През 1858 година идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, само че откакто преценя силите си, той отхвърля. От 1860 до 1864 година служи като
игумен на Рилския манастир.
През 1875 година е публикуван неговият „ Словар на българския език, пояснен от църковно-славянски и гръцки език “, а през 1879 година - „ Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго “.
Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година в Рилския манастир на 88 години.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ