Отбелязваме 137 години от Съединението на България
На днешния ден честваме Съединението - събитието, в което двете елементи на младата българска страна още веднъж стават едно.
Ден, в който най-смелите представители на тогавашното общество се опълчват на изискванията на Берлинския контракт. Както за богатството на новоосвободената страна, по този начин и и тържеството на правдата. Българският народ отхвърля една неправда, наложена от Великите сили през юни 1878 година
С сполучливата му отбрана българите реализират първия стадий от националното си обединяване и проверката на Берлинския контракт, който разделя България на Княжество България и Източна Румелия, а останалото под османска власт българско население се стреми към сливане с освободените българи. Факт, който ще бележи цялата външнополитическа активност на страната до Втората международна война.
Съединението през есента на 1885 година бива координирано от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК).
Събитието се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември 1885 година, подсилен от българския княз Александър Първи.
Борбата взема проведен темперамент след учредяването на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 година
През лятото на 1885 година е определен нов състав на БТЦРК, който, без да се отхвърля от подготовката на всеобща революционна битка. Предприемат се бързи дейности за продобиване на някои командири на Източнорумелийската милиция.
Решено е акцията да се организира към средата на септември 1885 година, само че почналите огромни демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се форсира. Дава се заповед на 5 против 6 септември образуваните в близките на Пловдив села и градове чети да се насочат към регионалния център.
В Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е регионалният шеф на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е краткотрайно държавно управление отпред с доктор Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България.
Въпреки съпротивата на Русия и персонално на съветския император Александър III, Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание. Това става посредством тъй наречените Топханенски акт на 24 март 1886 година
Ден, в който най-смелите представители на тогавашното общество се опълчват на изискванията на Берлинския контракт. Както за богатството на новоосвободената страна, по този начин и и тържеството на правдата. Българският народ отхвърля една неправда, наложена от Великите сили през юни 1878 година
С сполучливата му отбрана българите реализират първия стадий от националното си обединяване и проверката на Берлинския контракт, който разделя България на Княжество България и Източна Румелия, а останалото под османска власт българско население се стреми към сливане с освободените българи. Факт, който ще бележи цялата външнополитическа активност на страната до Втората международна война.
Съединението през есента на 1885 година бива координирано от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК).
Събитието се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември 1885 година, подсилен от българския княз Александър Първи.
Борбата взема проведен темперамент след учредяването на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 година
През лятото на 1885 година е определен нов състав на БТЦРК, който, без да се отхвърля от подготовката на всеобща революционна битка. Предприемат се бързи дейности за продобиване на някои командири на Източнорумелийската милиция.
Решено е акцията да се организира към средата на септември 1885 година, само че почналите огромни демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се форсира. Дава се заповед на 5 против 6 септември образуваните в близките на Пловдив села и градове чети да се насочат към регионалния център.
В Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е регионалният шеф на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е краткотрайно държавно управление отпред с доктор Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжество България.
Въпреки съпротивата на Русия и персонално на съветския император Александър III, Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание. Това става посредством тъй наречените Топханенски акт на 24 март 1886 година
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ