Васил Михайлов на 85: Българската душа е голяма
На днешния 6 април артистът Васил Михайлов навършва 85 години. той е родом от Стара Загора. Той има над 230 функции в театъра, киното и малкия екран за над 50-гоишната си креативна кариера.
Родът му е тракийски, а семейството му е Чинаров. Родното място на дядо му Никола Чинара е село Мараш, покрай Одрин. Хората от този край по време на войните доста пъти са бягали на север и отново са се прибирали. При едно такова бягство татко му остава в Стара Загора. Тогава стартира да се именува на дядо си – Михайлов.
" Нищо, че сме дребна страна, българската душа е огромна! Достатъчно е да чуеш по какъв начин се пее в Тракия, по какъв начин се пее в Добруджа, по какъв начин се пее в Северозападна България, по какъв начин се пее в Банско... Толкова доста души има България ", това споделя Васил Михайлов пред списание " ЛИК " във връзка 30-годишнината на премиите " Аскеер " (2021).
„ Баща ми е от Одринско. Фамилията ми е Чинаров, били са тринадесет братя и сестри. Има нещо неслучайно, че се падна аз да играя капитан Петко челник “, споделя той в изявлението си пред доцент Георги Лозанов.
„ Още, когато бях възпитаник в прогимназията в Стара Загора, беше първата ми роля, комедийна. Нашите учители по литература и артистите от театъра ни заразяваха с тази „ болест ". Веднага след войната и по този начин наречения Ден на свободата - 9 септември, в кварталния клуб играеха пиеси. Нямаше телевизия, имаше радиоточки. И тогава човек е имал една особена потребност. Нашите съученици от околните села ги пускаха по-рано от учебно заведение, с цел да се приберат и да създадат театър по родните места. Заразата беше невероятна “, споделя артистът.
Актьорът добива огромна известност и става любим на българската аудитория поради ролята си на капитан Петко челник в 12-серийния едноименен филм. Филмът на Неделчо Чернев по сюжет на Николай Хайтов излиза през 1981 година. При обиколката на екипа из страната артистът е посрещан като народен воин с самун и сол. Васил Михайлов разказвал на публиката по какъв начин на фотосите носел по 40 кг снаряжение и какви контузии е претърпял. Оттогава потегля и пристрастеността му да колекционира ножове.
Васил Михайлов е артистът с най-вече оценки. Едно от тях е премията " Аскеер ".
На 13 април 2018 година той получава огромното отличие " Аскеер " за повсеместен принос към театралното изкуство, на 16 октомври - награден знак " За принос към Министерството на защитата " и почетна значка, на 14 ноември - държавната премия " Св. Паисий Хилендарски " за 2018 година. На 10 юли 2019 година на гала в Гербовата зала, в Президентството, Васил Михайлов е почетен с медал " Стара планина " (първа степен) - за извънредно огромни заслуги в региона на културата и изкуството.
По този мотив той споделя: „ Аз от 20 години получавам самопризнание във тип на награди и това прави доста щастливи моите синове и внуци. Защото, знаете ли, аз към този момент съм преболял и насладата, и болката от доста неща. Но е хубаво, че този медал ме прави воин в очите на внуците ".
Родът му е тракийски, а семейството му е Чинаров. Родното място на дядо му Никола Чинара е село Мараш, покрай Одрин. Хората от този край по време на войните доста пъти са бягали на север и отново са се прибирали. При едно такова бягство татко му остава в Стара Загора. Тогава стартира да се именува на дядо си – Михайлов.
" Нищо, че сме дребна страна, българската душа е огромна! Достатъчно е да чуеш по какъв начин се пее в Тракия, по какъв начин се пее в Добруджа, по какъв начин се пее в Северозападна България, по какъв начин се пее в Банско... Толкова доста души има България ", това споделя Васил Михайлов пред списание " ЛИК " във връзка 30-годишнината на премиите " Аскеер " (2021).
„ Баща ми е от Одринско. Фамилията ми е Чинаров, били са тринадесет братя и сестри. Има нещо неслучайно, че се падна аз да играя капитан Петко челник “, споделя той в изявлението си пред доцент Георги Лозанов.
„ Още, когато бях възпитаник в прогимназията в Стара Загора, беше първата ми роля, комедийна. Нашите учители по литература и артистите от театъра ни заразяваха с тази „ болест ". Веднага след войната и по този начин наречения Ден на свободата - 9 септември, в кварталния клуб играеха пиеси. Нямаше телевизия, имаше радиоточки. И тогава човек е имал една особена потребност. Нашите съученици от околните села ги пускаха по-рано от учебно заведение, с цел да се приберат и да създадат театър по родните места. Заразата беше невероятна “, споделя артистът.
Актьорът добива огромна известност и става любим на българската аудитория поради ролята си на капитан Петко челник в 12-серийния едноименен филм. Филмът на Неделчо Чернев по сюжет на Николай Хайтов излиза през 1981 година. При обиколката на екипа из страната артистът е посрещан като народен воин с самун и сол. Васил Михайлов разказвал на публиката по какъв начин на фотосите носел по 40 кг снаряжение и какви контузии е претърпял. Оттогава потегля и пристрастеността му да колекционира ножове.
Васил Михайлов е артистът с най-вече оценки. Едно от тях е премията " Аскеер ".
На 13 април 2018 година той получава огромното отличие " Аскеер " за повсеместен принос към театралното изкуство, на 16 октомври - награден знак " За принос към Министерството на защитата " и почетна значка, на 14 ноември - държавната премия " Св. Паисий Хилендарски " за 2018 година. На 10 юли 2019 година на гала в Гербовата зала, в Президентството, Васил Михайлов е почетен с медал " Стара планина " (първа степен) - за извънредно огромни заслуги в региона на културата и изкуството.
По този мотив той споделя: „ Аз от 20 години получавам самопризнание във тип на награди и това прави доста щастливи моите синове и внуци. Защото, знаете ли, аз към този момент съм преболял и насладата, и болката от доста неща. Но е хубаво, че този медал ме прави воин в очите на внуците ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ