86 години от смъртта на Йордан Йовков
На днешната дата се навършват 86 години от гибелта на Йордан Йовков. На 15 октомври 1937 година писателят умира в Пловдив след тежко боледуване. Поклонението пред гения и индивида Йовков продължава три дни, в които хиляди българи се простят с една от най-ярките персони на България.
Ако бих имал власт, аз без всякакво съмнение бих провъзгласил Йордан Йовков за най-новия български светец. Като праведния Йов той понасяше с изумително самообладание до последно издихание всички жестоки болки, които изтезаха през последните години неговото тежко заболяло тяло. И тези ужасни премеждия не помрачиха нито за момент невероятната непорочност на неговата душа.
Сам извънредно безпаричен, Йордан Йовков не завиждаше на никого, нито ламтеше за почести и популярност. Само скитането по непознати и неуместни квартири го гнетеше. Често пъти той недоволно въздишаше:
" Имам една-единствена фантазия. Да мога някъде в покрайнините на града, като „ бездомниците “, да си струпам една колибка от две стаи и кухня. И то не от предпочитание да бъда притежател, а да мога да слага писмената си маса под един покрив, който да знам, че е мой. Искам необезпокояван от никого и на тишина да работя ".
Това написа 40 дни след гибелта на писателя Димо Сяров в неговите мемоари за Йовков.
По думите на Сяров Йовков страда от стомашни болести. По гледище на неговите близки през септември отива да се лекува в Хисаря, споделя уредникът в Дом-паметника „ Йордан Йовков “ в Добрич Кремена Митева.
" Ние сме виждали негови бележки, където е изписано - " Хисаря, Хисаря, Хисаря - доста подозрения ". Не е желал да тръгне за Хисаря. Явно е имал неприятно предусещане. Там отсяда във вила " Петрович ". Първоначално се усеща доста добре, по-късно внезапно се утежнява положението му и се постанова да потърси болнично лекуване и по този начин попада в Католическата болница в Пловдив - в този момент Военна болница. Опитват се да открият каква е повода за неговото страдалчество. Налага се да му създадат мини прорез, с цел да видят какво се случва и се оказва, че виждат доста огромен с размерите на детска главичка незлокачествен израстък ".
В Пловдив непринудено се провежда комитет, в който присъединяване взема и Петър Динеков. Този комитет предлага да се снеме маска от лицето на Йовков. Предполага се, че това прави известният български ваятел Кирил Тодоров.
Цяла интелектуална България е потресена от гибелта на Йовков. Радио София оповестява тъжната новина и в символ на печал стопира своето лъчение. На идващия ден, 16 октомври, тъкмо в 11.00 часа тленните остатъци на Йовков са изнесени от болничното заведение и стотици пловдивчани излизат на траурното шествие. След това тялото му е положено в специфичен вагон и отпътува с влака за София. Междувременно министърът на националното просвещение доктор Николаев назначава комитет по организацията на погребението, отпред с Владимир Василев, който е персонален другар на писателя и редактор на сп. „ Златорог “.
Същият ден - 16 октомври Министерството на просвещението написа писмо до Столичната община. Моли да се откри уместно и гратис място и в неделя - 17 октомври са посрещнати тленните остатъци на Йовков на жп гарата в София.
" Тялото е изложено за поклонение в църквата " Света София ".
Твърди се, че поклонението стартира денем и продължава до 10 часа на 18 октомври. На стража до ковчега стоят по двама писатели, които се сменят на всеки час.
" В 10 часа стартира формалното опело, отслужено от самия митрополит Стефан в съслужение със Софийското духовенство и с Народната опера. Присъстват публични лица в църквата произнася тирада и министърът на Народното просвещение Добри Немиров като ръководител на Съюза на българските писатели, професор Александър Балабанов, писателят Константин Петканов, Емануил Попдимитров, представителят на Добруджанската организация в София Ангел Стоянов ".
След опелото в църквата „ Св. София “ процесията потегля по централната градска част. Снимки са документирали хилядите хора, които изпълват площада пред катедралата „ Св. Александър Невски “.
Някои от литературните ни издания посвещават цели броеве на Йордан Йовков, а през месец ноември излиза особено издание, редактирано от Светослав Минков и наречено „ Йовков лист “. Ангел Каралийчев е измежду многото създатели, които посвещават свои произведения на Йовков и написа стихотворение за него.
Ако бих имал власт, аз без всякакво съмнение бих провъзгласил Йордан Йовков за най-новия български светец. Като праведния Йов той понасяше с изумително самообладание до последно издихание всички жестоки болки, които изтезаха през последните години неговото тежко заболяло тяло. И тези ужасни премеждия не помрачиха нито за момент невероятната непорочност на неговата душа.
Сам извънредно безпаричен, Йордан Йовков не завиждаше на никого, нито ламтеше за почести и популярност. Само скитането по непознати и неуместни квартири го гнетеше. Често пъти той недоволно въздишаше:
" Имам една-единствена фантазия. Да мога някъде в покрайнините на града, като „ бездомниците “, да си струпам една колибка от две стаи и кухня. И то не от предпочитание да бъда притежател, а да мога да слага писмената си маса под един покрив, който да знам, че е мой. Искам необезпокояван от никого и на тишина да работя ".
Това написа 40 дни след гибелта на писателя Димо Сяров в неговите мемоари за Йовков.
По думите на Сяров Йовков страда от стомашни болести. По гледище на неговите близки през септември отива да се лекува в Хисаря, споделя уредникът в Дом-паметника „ Йордан Йовков “ в Добрич Кремена Митева.
" Ние сме виждали негови бележки, където е изписано - " Хисаря, Хисаря, Хисаря - доста подозрения ". Не е желал да тръгне за Хисаря. Явно е имал неприятно предусещане. Там отсяда във вила " Петрович ". Първоначално се усеща доста добре, по-късно внезапно се утежнява положението му и се постанова да потърси болнично лекуване и по този начин попада в Католическата болница в Пловдив - в този момент Военна болница. Опитват се да открият каква е повода за неговото страдалчество. Налага се да му създадат мини прорез, с цел да видят какво се случва и се оказва, че виждат доста огромен с размерите на детска главичка незлокачествен израстък ".
В Пловдив непринудено се провежда комитет, в който присъединяване взема и Петър Динеков. Този комитет предлага да се снеме маска от лицето на Йовков. Предполага се, че това прави известният български ваятел Кирил Тодоров.
Цяла интелектуална България е потресена от гибелта на Йовков. Радио София оповестява тъжната новина и в символ на печал стопира своето лъчение. На идващия ден, 16 октомври, тъкмо в 11.00 часа тленните остатъци на Йовков са изнесени от болничното заведение и стотици пловдивчани излизат на траурното шествие. След това тялото му е положено в специфичен вагон и отпътува с влака за София. Междувременно министърът на националното просвещение доктор Николаев назначава комитет по организацията на погребението, отпред с Владимир Василев, който е персонален другар на писателя и редактор на сп. „ Златорог “.
Същият ден - 16 октомври Министерството на просвещението написа писмо до Столичната община. Моли да се откри уместно и гратис място и в неделя - 17 октомври са посрещнати тленните остатъци на Йовков на жп гарата в София.
" Тялото е изложено за поклонение в църквата " Света София ".
Твърди се, че поклонението стартира денем и продължава до 10 часа на 18 октомври. На стража до ковчега стоят по двама писатели, които се сменят на всеки час.
" В 10 часа стартира формалното опело, отслужено от самия митрополит Стефан в съслужение със Софийското духовенство и с Народната опера. Присъстват публични лица в църквата произнася тирада и министърът на Народното просвещение Добри Немиров като ръководител на Съюза на българските писатели, професор Александър Балабанов, писателят Константин Петканов, Емануил Попдимитров, представителят на Добруджанската организация в София Ангел Стоянов ".
След опелото в църквата „ Св. София “ процесията потегля по централната градска част. Снимки са документирали хилядите хора, които изпълват площада пред катедралата „ Св. Александър Невски “.
Някои от литературните ни издания посвещават цели броеве на Йордан Йовков, а през месец ноември излиза особено издание, редактирано от Светослав Минков и наречено „ Йовков лист “. Ангел Каралийчев е измежду многото създатели, които посвещават свои произведения на Йовков и написа стихотворение за него.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ