ЕК: Необходими са спешни реформи в данъчната и здравната система на България
България е изправена пред съществени провокации за устойчивостта на обществените финанси и успеваемостта на данъчната система, се показва в отчет на Европейската комисия в границите на Европейския учебен срок.
Според разбора закрепената ставка от 10% върху приходите без данъчни облекчения води до регресивно систематизиране на данъчната тежест. Европейска комисия отбелязва още, че през последните години разноските за пенсии и заплати в обществения бранш са нарастнали, постоянно посредством краткосрочни ограничения, което понижава предвидимостта на фискалната политика.
Комисията предизвестява, че застаряването на популацията и предстоящите по-високи разноски за защита ще оказват спомагателен напън върху бюджета. В отчета се показва и повишаване на недостига – от 3% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година до плануваните 4,1% през 2026 година и 4,3% през 2027 година
Държавният дълг също се усилва – от 23,8% от Брутният вътрешен продукт в края на 2024 година до предстоящи 35,5% през 2027 година, като главен фактор са финансови инжекции в държавни предприятия. Европейска комисия обръща внимание и на относително ниските данъчни доходи по отношение на междинното за Европейски Съюз и забележителния дял на сивата стопанска система.
В отчета се акцентира, че България продължава да има компликации в битката с корупцията, изключително по високите етажи на властта, както и недостатъци в публичните поръчки, научноизследователската активност и ръководството на обществените запаси.
ЕК показва още, че страната остава с високи цени на едро на електрическата енергия и забележителна енергийна беднотия, като част от семействата не могат да поддържат съответно отопление.
Като структурни проблеми са изведени уязвимата инфраструктура към климатични опасности, загубите във водния бранш, както и дефекти в здравната система – в това число дефицит на медицински фрагменти, високи разноски от джоба на пациентите и стеснен достъп до услуги.
Европейската комисия насочва редица рекомендации към България, в това число ограничение на растежа на разноските, ограничения против сивата стопанска система, по-висока събираемост на налозите, промени в администрацията и правосъдната система, както и ускорение на зелената и енергийната промяна.
Сред основните насоки са възстановяване на образованието, повишение на квалификацията на работната мощ, усилване на общественото включване и промени в опазването на здравето с акцент върху амбулаторните и профилактичните грижи.
Според разбора закрепената ставка от 10% върху приходите без данъчни облекчения води до регресивно систематизиране на данъчната тежест. Европейска комисия отбелязва още, че през последните години разноските за пенсии и заплати в обществения бранш са нарастнали, постоянно посредством краткосрочни ограничения, което понижава предвидимостта на фискалната политика.
Комисията предизвестява, че застаряването на популацията и предстоящите по-високи разноски за защита ще оказват спомагателен напън върху бюджета. В отчета се показва и повишаване на недостига – от 3% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година до плануваните 4,1% през 2026 година и 4,3% през 2027 година
Държавният дълг също се усилва – от 23,8% от Брутният вътрешен продукт в края на 2024 година до предстоящи 35,5% през 2027 година, като главен фактор са финансови инжекции в държавни предприятия. Европейска комисия обръща внимание и на относително ниските данъчни доходи по отношение на междинното за Европейски Съюз и забележителния дял на сивата стопанска система.
В отчета се акцентира, че България продължава да има компликации в битката с корупцията, изключително по високите етажи на властта, както и недостатъци в публичните поръчки, научноизследователската активност и ръководството на обществените запаси.
ЕК показва още, че страната остава с високи цени на едро на електрическата енергия и забележителна енергийна беднотия, като част от семействата не могат да поддържат съответно отопление.
Като структурни проблеми са изведени уязвимата инфраструктура към климатични опасности, загубите във водния бранш, както и дефекти в здравната система – в това число дефицит на медицински фрагменти, високи разноски от джоба на пациентите и стеснен достъп до услуги.
Европейската комисия насочва редица рекомендации към България, в това число ограничение на растежа на разноските, ограничения против сивата стопанска система, по-висока събираемост на налозите, промени в администрацията и правосъдната система, както и ускорение на зелената и енергийната промяна.
Сред основните насоки са възстановяване на образованието, повишение на квалификацията на работната мощ, усилване на общественото включване и промени в опазването на здравето с акцент върху амбулаторните и профилактичните грижи.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ