На днешната дата през 2000 г. са възобновени наблюденията с

На днешната дата през 2000 година са обновени наблюденията с галактическия телескоп „ Хъбъл ”. За създател на плана е апетитен Лаймън Спицър, професор от университета Йейл. Той е първият, който е теоретично работи върху концепцията за градежа на огромен галактически телескоп.

През 1975 година държавното управление настойчиво отхвърля да даде нужното финансиране за галактическия телескоп. Проектът е утвърден от Конгреса едвам през 1977 година Телескопът е основан като взаимен план на НАСА и Европейската галактическа организация. Телескопът е една от четирите „ Велики Обсерватории ” на НАСА дружно със Комптън Гама Лъчева Обсерватория, Чандра Рентгенова Обсерватория и Космически Телескоп Спитцър, всички изведени в околоземна орбита. 

Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 година, само че поради злополуката на совалката „ Чаланджър ” той е качен на орбита на 25 април 1990 година от „ Дискавъри ”.

Първите изображения, които са изпратени до Земята обаче са размазани. Анализ демонстрира, че формата на основното огледало не е съвършена - ръбовете са с 2,3 микрометра по-плоски от нужното. Инженерите намират решение със системата КОСТАР - серия от оптически принадлежности, които компенсирали резултатите на сферична аберация и разрешавали на телескопа да действа обикновено.

През декември 1993 година екипажът на совалката Индевър употребява принадлежности за корекция, които преди в никакъв случай не са били употребявани в галактическото пространство, само че сполучливо конфигурират системата, сменят Планетарната камера, сменят жироскопи и конфигурират нови слънчеви панели. 

И „ Хъбъл ” стартира да изпраща към Земята забележителни фотоси на звезди, галактики, мъглявини. Научните резултати оказват помощ на астрономите да решат едни от най-належащите проблеми в астрономията. Например преди време е имало догадка, че в центъра на някои галактики е допустимо да има черни дупки и единствено рядко е имало доказателства за това, че черни дупки в центъра на някои галактики съществуват. 

„ Хъбъл ” демонстрира нещо напълно друго - черните дупки се срещат в центъра на всички галактики. Именно благодарение на „ Хъбъл ” учените към този момент знаят и, че има тясна връзка сред масата на черната дупка и свойствата на дадената вселена.

С помощта на „ Хъбъл ” са проучвани и планетите - проучена е атмосферата на Юпитер, направени са фотоси на Марс, проучени са планетите-джуджета Плутон и Ерида. Други открития са протопланетарните дискове в мъглявината Орион и откритието на извънслънчеви екзопланети.

 

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

49 година пр.н.е. – Гай Юлий Цезар пресича Рубикон.

532 г. – Начало на въстанието Ника в Константинопол.

1810 г. – Бракът на Наполеон и Жозефина е анулиран.

1863 г. – Открита е първата линия на Лондонското метро – първото в света метро.

1904 г. – Започва да излиза в. „ Българан “ под редакцията на Христо Силянов и Александър Кипров.

1920 г. – Обществото на народите провежда първата си среща, на която ратифицира Версайския договор за края на Първата международна война.

1944 г. – Втората международна война: Извършена е шеста бомбардировка на София от британско-американската авиация.

1946 г. – Състои се първото Общо заседание на ООН; показани са 51 страни.

1968 г. – Американската автоматизирана станция Surveyor-7 извършва меко кацане на повърхността на Луната в непосредственост до кратера Тихо.

1969 г. – СССР изстрелва сондата Венера 6 към планетата Венера.

1984 г. – САЩ и Ватикана започват дипломатически връзки.

1990 г. – Сформирана е компанията Time Warner, след сливане на Time Inc. и Warner Communications Inc.

1990 г. – Китайската национална република вдига военното състояние, въведено след събитията на площад „ Тянънмън “ през юни 1989 г.

1996 г. – Народното събрание отхвърля втори вот на недоверие към кабинета на Жан Виденов, препоръчан от СДС, поради зърнената рецесия.

1997 г. – Организираното протестно шествие на опозицията против управляващата Българска социалистическа партия прераства в взлом на постройката на Народно заседание на България; полицията разгонва със мощ стачкуващите.

2000 г. – America Online обявява желанието си да закупи Time Warner за 162 милиарда щатски $.

Родени

1573 г. – Симон Мариус, немски астроном († 1624 г.)

1644 г. – Луи-Франсоа дьо Буфлер, френски офицер († 1711 г.)

1769 г. – Мишел Ней, френски маршал († 1815 г.)

1883 г. – Алексей Николаевич Толстой, съветски публицист († 1945 г.)

1883 г. – Атанас Дачев, български бунтовник († 1973 г.)

1897 г. – Методи Шаторов, български партизанин († 1944 г.)

1902 г. – Димитър Мутафчиев, български футболист († 1990 г.)

1904 г. – Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974 († 1988 г.)

1913 г. – Густав Хусак, президент на Чехословакия († 1991 г.)

1916 г. – Иван Венедиков, български археолог († 1997 г.)

1920 г. – Стоян Орманджиев, български футболист и треньор († 2006 г.)

1924 г. – Алексей Аджубей, руски публицист и политик († 1993 г.)

1924 г. – Едуардо Чилида, испански ваятел, художник († 2002 г.)

1924 г. – Макс Роуч, американски перкусионист, барабанист и композитор († 2007 г.)

1936 г. – Робърт Удроу Уилсън, американски физик, Нобелов лауреат през 1978

1938 г. – Доналд Кнут, американски математик и компютърен академик

1942 г. – Уолтър Хил, американски кино режисьор

1943 г. – Джо Масино, мафиот от Съединени американски щати

1945 г. – Род Стюарт, английски рок артист

1947 г. – Джордж Ефинджър, американски публицист

1948 г. – Тереза Грейвс, американска актриса и певица († 2002 г.)

1949 г. – Джеймс Лапайн, американски режисьор

1949 г. – Джордж Форман, американски боксьор

1950 г. – Любомир Николов, български публицист

1954 г. – Такаши Мацуока, американски публицист

1955 г. – Майкъл Шенкер, немски китарист

1960 г. – Георги Глушков, български баскетболист

1963 г. – Георги Георгиев, български футболист

1963 г. – Тони Димитрова, българска певица

1965 г. – Йордан Митев, български футболист

1966 г. – Стийв Крамър, американски политик

1971 г. – Камелия, българска поп-фолк певица

1974 г. – Ритик Рошан, Индийски артист

1973 г. – Глен Робинсън, американски баскетболен състезател

1976 г. – Адам Кенеди, американски бейзболен състезател

1980 г. – Мердин Байрям, български политик

1980 г. – Сара Шейхи, американска актриса

1983 г. – Тервел Пулев, български боксьор

1992 г. – Иван Ангелов, български футболист

Починали

681 г. – Агатон, римски папа (* ок. 577)

976 г. – Йоан I Цимиски, император на Византийската империя (* ок. 925)

1778 г. – Карл Линей, шведски ботаник (* 1707 г.)

1815 г. – Балтазар Акке, френски геолог на австрийска работа (* 1739 г.)

1824 г. – Томас Едуард Боудич, британски откривател (* 1791 г.)

1862 г. – Самюел Колт, американски откривател (* 1814 г.)

1873 г. – Димитър Общи, български бунтовник (* ок. 1835)

1878 г. – Гина Караиванова, майка на Васил Левски (* 1805 г.)

1917 г. – Бъфало Бил, американски преселник (* 1846 г.)

1918 г. – Константин Иречек, чешки историк (* 1854 г.)

1922 г. – Шигенобу Окума, Министър-председател на Япония (* 1838 г.)

1934 г. – Маринус Ван дер Любе, холандски болшевик, упрекнат в подпалването на Райхстага (* 1909г.)

1937 г. – Генко Мархолев, български боен деятел (* 1865 г.)

1944 г. – Андрей Тошев, министър-председател на България (* 1867 г.)

1944 г. – Божил Стоянов, български артист (* 1897 г.)

1944 г. – Христо Обрешков, български цигулар (* 1907 г.)

1951 г. – Синклер Луис, американски публицист, Нобелов лауреат през 1930 (* 1885 г.)

1957 г. – Габриела Мистрал, чилийска писателка, Нобелов лауреат през 1945 (* 1889 г.)

1957 г. – Иван Грозев, български стихотворец (* 1872 г.)

1961 г. – Дашиъл Хамет, американски публицист (* 1894 г.)

1967 г. – Радхабинод Пал, индийски правист (* 1886 г.)

1967 г. – Стефан Ненков, български държавник (* 1880 г.)

1971 г. – Коко Шанел, френска фешън дизайнерка (* 1883 г.)

1975 г. – Стойчо Мошанов, български политик (* 1892 г.)

1976 г. – Хаулин Уулф, американски музикант (* 1910 г.)

1986 г. – Ярослав Сейферт, чешки публицист, Нобелов лауреат през 1984 (* 1901 г.)

2001 г. – Неджати Джумалъ, турски публицист (* 1921 г.)

2007 г. – Елена Георгиева, българска езиковедка (* 1930 г.)

2007 г. – Карло Понти, италиански продуцент (* 1912 г.)

2008 г. – Михаил Минин, сложил знамето на успеха над Райхстага през 1945 (* 1922 г.)

2010 г. – Божидар Спириев, български статистик (* 1932 г.)

2014 г. – Георги Найденов – Гого, български артист (* 1949 г.)

2015 г. – Франческо Рози, италиански режисьор и сценарист (* 1922 г.)

Празници

България - ден на Св.Евстатий Чудотворец

 

 

Obekti.bg

Всяка минута очаквай сензационна вест в PETEL.BG!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] 24 часа в денонощието!

Публикувай непосредствено самичък без цензура във "Фейсбук " групата ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко забавно!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html