Дейтънското споразумение сложи край на войната в Босна на...
На днешната дата през 1995 година е подписано Дейтънското съглашение, с което публично се поставя завършек на 4-годишната революция в Босна и Херцеговина. Преди това на 21 ноември е скрепен Дейтънският кротичък контракт във военновъздушната база Райт-Петърсън край Дейтън, Охайо.
Той е резултат от конференция, в която вземат участие президентът на остатъчна Югославия - Слободан Милошевич, президентът на Хърватия - Франьо Туджман, президентът на Босна и Херцеговина - Алия Изетбегович, основният договарящ от американска страна - Ричард Холбрук, както и военачалник Уесли Кларк. Договорът е подписан в наличието на Уорън Кристофър - държавния секретар на Съединени американски щати.
Официалното съглашение е подписано от тримата президенти на 14 декември 1995 година в Елисейския замък в Париж.
Сегашното политическо разделяне на Босна и Херцеговина и структурата на нейното ръководство са контрактувани общо като част от Дейтънското съглашение. Според него Босна и Херцеговина се разделя на две елементи (ентитети) - Федерация Босна и Херцеговина (в която влизат териториите, обитаеми най-вече с бошняци (босненски мюсюлмани) и хървати) и Република Сръбска (населена най-вече с босненски сърби).
Прилагането на дейтънското съглашение се реализира посредством мандата на Организация на обединените нации, употребяващ ръководени от НАТО многонационални сили под името АЙФОР (IFOR - Implementation Force), които включват силите на Организация на обединените нации - ЮНПРОФОР (UN Protection Force) на 20 декември 1995 година След една година тези сили се трансформират в ЕСФОР (SFOR - Stabilisation Force). В края на 2004 година командването на тези сили минава от НАТО към Европейския съюз.
На 13 ноември 2002 година Скупщината на Съюзна република Югославия ратифицира Дейтънското съглашение, като удостоверява, че Югославия няма териториални искания към Босна и Херцеговина.
И трите основни настоящи лица Франьо Туджман, Слободан Милошевич и Алия Изетбегович към този момент не са сред живите.
Висшият представител на Организация на обединените нации в Босна и Херцеговина, Педи Ешдаун счита, че Дейтънското съглашение е основа, само че не и дефинитивно решение за Босна и Херцеговина и че възможни промени би трябвало да произлязат от самата Босна и Херцеговина. В края на 2003 година група представители в Европейския парламент и европейски политици повдигат в Страсбург въпроса за проверка на контракта. /Марица.бг
На картата долу е показано по какъв начин бе поделена Босна от трите общности
тагове дейтън съглашение босна
Той е резултат от конференция, в която вземат участие президентът на остатъчна Югославия - Слободан Милошевич, президентът на Хърватия - Франьо Туджман, президентът на Босна и Херцеговина - Алия Изетбегович, основният договарящ от американска страна - Ричард Холбрук, както и военачалник Уесли Кларк. Договорът е подписан в наличието на Уорън Кристофър - държавния секретар на Съединени американски щати.
Официалното съглашение е подписано от тримата президенти на 14 декември 1995 година в Елисейския замък в Париж.
Сегашното политическо разделяне на Босна и Херцеговина и структурата на нейното ръководство са контрактувани общо като част от Дейтънското съглашение. Според него Босна и Херцеговина се разделя на две елементи (ентитети) - Федерация Босна и Херцеговина (в която влизат териториите, обитаеми най-вече с бошняци (босненски мюсюлмани) и хървати) и Република Сръбска (населена най-вече с босненски сърби).
Прилагането на дейтънското съглашение се реализира посредством мандата на Организация на обединените нации, употребяващ ръководени от НАТО многонационални сили под името АЙФОР (IFOR - Implementation Force), които включват силите на Организация на обединените нации - ЮНПРОФОР (UN Protection Force) на 20 декември 1995 година След една година тези сили се трансформират в ЕСФОР (SFOR - Stabilisation Force). В края на 2004 година командването на тези сили минава от НАТО към Европейския съюз.
На 13 ноември 2002 година Скупщината на Съюзна република Югославия ратифицира Дейтънското съглашение, като удостоверява, че Югославия няма териториални искания към Босна и Херцеговина.
И трите основни настоящи лица Франьо Туджман, Слободан Милошевич и Алия Изетбегович към този момент не са сред живите.
Висшият представител на Организация на обединените нации в Босна и Херцеговина, Педи Ешдаун счита, че Дейтънското съглашение е основа, само че не и дефинитивно решение за Босна и Херцеговина и че възможни промени би трябвало да произлязат от самата Босна и Херцеговина. В края на 2003 година група представители в Европейския парламент и европейски политици повдигат в Страсбург въпроса за проверка на контракта. /Марица.бг
На картата долу е показано по какъв начин бе поделена Босна от трите общности
тагове дейтън съглашение босна
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ