Пабло Неруда: Не си като никоя друга, щом аз те обичам Новини
На днешната дата през 1973 година умира огромният чилийски стихотворец, публицист, журналист и посланик Пабло Неруда . Той е измежду великите създатели на ХХ в., притежател на Нобелова премия за литература. Той написа по този начин, както диша, а стиховете му са бродерия от светлина и мъдрост . В тях понеделникът лумва ненадейно (щом зърне лице на затворник), улиците плачат в такт с вятъра, а животът е риба, обречена птица да бъде… „ Много мъчно разгадавам евкалиптови листа “ – споделя Пабло Неруда в едно от стихотворенията, които не е разгласил приживе. Можем единствено да гадаем за какво е запазил тази евкалиптова тайнственост за себе си.
Пабло Неруда e псевдоним на Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто . Харизматичен посланик, жител и белетрист, той написа стихове от 10-годишна възраст. Амплоато му на консул го води в Бирма, Сингапур, Индия, Китай, Япония, Аржентина и Мексико. Става очевидец на франкисткия бунт и Испанската революция, а потресът от гибелта на Лорка го принуждава да напише „ Испания в сърцето “.
Стилистиката на творчеството му се простира от ранния модернизъм до късния сюрреализъм. Жанровото ветрило е необятно – основава любовни сонети, исторически епоси, политически прокламации, проза… Маркес го назовава „ най-великият стихотворец на двадесети век на всеки език “. Харолд Блум го подрежда сред двайсетте създатели на „ западната традиция “. ” А съгласно Лорка „ Неруда съзерцава света, превзет от същинско удивление; на него са му непознати два детайла, дали живот на толкоз псевдопоети: омразата и иронията. Когато реши да изиска отмъщение и вдигне шпага, той внезапно открива ранен гълъб в дланта си. ”
Заради обществените и политическите си възгледи Неруда разгласява в заточение „ книгата на живота си ” - сборника с епични поеми „ Всемирна ария “. Когато се завръща в Чили през 1953 година, е посрещнат възторжено от народа и е определен за сенатор. През 1971 година получава Нобелова премия за литература и президентът Салвадор Алиенде го кани да чете лирика на националния стадион пред 70 000 души.
Умира след преврата на военната хунта, домът му е плячкосан, а военачалник Пиночет не позволява погребението му да бъде обществено. Въпреки това хиляди чилийци се стичат по улиците на Сантяго, с цел да почетат Човека Неруда, чийто креативен талант никое статукво не е в положение да помрачи. Можеш да отрежеш всички цветя, само че не можеш да спреш пролетта… За да отбележим рождението на писателя, дано си напомним едно от великите му стихотворения:
Из ЗЕМНА ОБИТЕЛ
Навярно пребивавам на улица, разплакана от вятър,
вероятно стена по този начин жално,
че дамите се преобличат в глухо синьо:
пребивавам в ден съдбоносен,
живея там като камък, ударен от копито на бик,
като пропуснат свидетел.
Крилото на синята птица на забравата,
напоени с море пера,
едва горчиви, олекотени талази,
нахлули в потайните кътища на душата,
и на вятъра димът блъска вратите.
Там са, там са
целувките, повлечени през праха към печален транспортен съд,
там е заглъхналия смях, ония облекла,
ушити за разсъмване:
наподобява, че устата на гибелта не желае да къса лица,
пръсти, думи, очи:
отново са там като огромни риби в небето –
синьо, синьо, непобедимо синьо. Автор: Юлия Петкова
Пабло Неруда e псевдоним на Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто . Харизматичен посланик, жител и белетрист, той написа стихове от 10-годишна възраст. Амплоато му на консул го води в Бирма, Сингапур, Индия, Китай, Япония, Аржентина и Мексико. Става очевидец на франкисткия бунт и Испанската революция, а потресът от гибелта на Лорка го принуждава да напише „ Испания в сърцето “.
Стилистиката на творчеството му се простира от ранния модернизъм до късния сюрреализъм. Жанровото ветрило е необятно – основава любовни сонети, исторически епоси, политически прокламации, проза… Маркес го назовава „ най-великият стихотворец на двадесети век на всеки език “. Харолд Блум го подрежда сред двайсетте създатели на „ западната традиция “. ” А съгласно Лорка „ Неруда съзерцава света, превзет от същинско удивление; на него са му непознати два детайла, дали живот на толкоз псевдопоети: омразата и иронията. Когато реши да изиска отмъщение и вдигне шпага, той внезапно открива ранен гълъб в дланта си. ”
Заради обществените и политическите си възгледи Неруда разгласява в заточение „ книгата на живота си ” - сборника с епични поеми „ Всемирна ария “. Когато се завръща в Чили през 1953 година, е посрещнат възторжено от народа и е определен за сенатор. През 1971 година получава Нобелова премия за литература и президентът Салвадор Алиенде го кани да чете лирика на националния стадион пред 70 000 души.
Умира след преврата на военната хунта, домът му е плячкосан, а военачалник Пиночет не позволява погребението му да бъде обществено. Въпреки това хиляди чилийци се стичат по улиците на Сантяго, с цел да почетат Човека Неруда, чийто креативен талант никое статукво не е в положение да помрачи. Можеш да отрежеш всички цветя, само че не можеш да спреш пролетта… За да отбележим рождението на писателя, дано си напомним едно от великите му стихотворения:
Из ЗЕМНА ОБИТЕЛ
Навярно пребивавам на улица, разплакана от вятър,
вероятно стена по този начин жално,
че дамите се преобличат в глухо синьо:
пребивавам в ден съдбоносен,
живея там като камък, ударен от копито на бик,
като пропуснат свидетел.
Крилото на синята птица на забравата,
напоени с море пера,
едва горчиви, олекотени талази,
нахлули в потайните кътища на душата,
и на вятъра димът блъска вратите.
Там са, там са
целувките, повлечени през праха към печален транспортен съд,
там е заглъхналия смях, ония облекла,
ушити за разсъмване:
наподобява, че устата на гибелта не желае да къса лица,
пръсти, думи, очи:
отново са там като огромни риби в небето –
синьо, синьо, непобедимо синьо. Автор: Юлия Петкова
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ