На днешната дата през 1959-а ненатрапчиво и без почести този

На днешната дата през 1959-а ненатрапчиво и без почести този свят напуща Божидар Здравков - най-успешният кмет в историята на Пловдив. Остава в историята с плановете си за водоснабдяване и канализация, залесяването и урбанизирането на тепетата и строителството на обществена инфраструктура.

При това не стопира да влага в годините сред Голямата меланхолия и Втората международна война, когато светът е разкъсван от рецесии. Истински политик, съумява да прокара концепциите си за градско развиване, без партията, от която е повдигнат, да има болшинство в Общинския съвет.

Божидар Здравков става кмет на Пловдив за пръв път през 1932 година Когато печели изборите, градът е без канализация, с нестабилно водоснабдяване, парещ, прашен и замърсен, тъй като растителност по тепетата съвсем няма. За похлупак общината има задължения, надхвърлящи годишния бюджет, и съвсем никакви разновидности за лични доходи. В края на двата му мандата множеството от тези проблеми са решени, а градът разполага с съвременна инфраструктура.

Божидар Здравков е роден през 1884 година в Пирот. Установява се в Пловдив през 1914 година, когато е назначен за зам.-прокурор на града. След 1919 година стартира работа като юрист. Печели изборите на 15 февруари 1932 година

Пловдив по това време е пред екологично злополучие - той е единственият от огромните градове в България, който няма канализация. Водоснабдяването е проблематично - единственият източник на прясна вода е така наречен Сотирски тръбопровод, който не е благонадежден Божидар Здравков изпитва това на гърба си още при започване на своето ръководство, тъй като Тъмрашката река прелива, водопроводът се къса и градът остава на изсъхнало.

Решението е взето и осъществено бързо - из целия град се изкопават кладенци, от които с електрически помпи се черпи вода от водния контейнер под Пловдив.

Когато Здравков става кмет, Марково тепе към този момент е съвсем унищожено. И той стартира всеобща залесителна акция, като вкарва правилото: „ Колкото павета се слагат в града, толкоз дървета да се засадят по хълмовете и улиците”. Здравков трансформира общинските наредби и постановява: „ Всеки притежател на жилище, пред което общината засади дръвче, е задължен да го огради и да го полива. И в случай че дървото изсъхне, санкцията е една месечна заплата”.

След Първата международна война в Пловдив идват над 20 000 бежанци от Македония и Тракия и израстват нови квартали - „ Борислав”, „ Кючук Париж” и „ Сарай кър”. За да има къде да учат децата на бежанците, Здравков взема решението градът да изтегли заем и да реши едновременно казуса с недостигащата учебна база. В множеството от издигнатите по това време образователни заведения деца се образоват и до през днешния ден.

Заемите обаче би трябвало и да се изплащат и Божидар Здравков прибягва още веднъж до заеми, които обаче взима с държавна гаранция с точни и ясни планове за тяхното връщане. Така в къс период е издигната общинска касапница, от която общината събира такси, и още през първата година след заплащането
на вноската по взетия за градежа заем е осъществена и облага.

Здравков вкарва ред и в заплащането на сметките за ток, като основава съответното общинско дружество, и задълженията за електрифицирането на града са погасени. Учредена е и работа „ Градски превоз” и първите омнибуси потеглят по улиците на Пловдив. По времето на Здравков са построени и каменните насипи на Марица, с които на непрекъснатите разливи на реката се поставя край. /Марица.бг