На този ден 12 държави създадоха НАТО
На днешната дата през 1949 година във Вашингтон е подписан контракт за основаване на НАТО от 10 западноевропейски страни, Съединени американски щати и Канада. Седалището на организацията е в Брюксел. А основополагащ е член 5 от Вашингтонския контракт, съгласно който въоръжено нахлуване против една или повече от членките в Европа или Северна Америка ще се преглежда като нахлуване против всички тях.
Всяка страна се съгласява, че при такова нахлуване, в силата на правото за самостоятелна или групова самоотбрана, прието от член 51 на Устава на Организация на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна. Това значи да предприеме незабавни дейности, каквито счита за нужни, самостоятелно или взаимно с други страни, в това число потребление на въоръжени сили за възобновяване и поддържане на северноатлантическата област.
Първоначално концепцията на контракта е, че възможна офанзива от страна на Съветския съюз против някоя от европейските страни членки или Съединени американски щати ще се третира като офанзива против самите Съединени американски щати, които имат най-голямата войска и могат да окажат най-ефективна военна интервенция. До такава офанзива обаче в никакъв случай не се стига. Вместо това за първи път в историята на контракта Съединени американски щати се базират на член 5 на 12 септември 2001, в отговор на терористичните офанзиви на 11 септември 2001.
Договорът се базира на член 51 от Устава на Организация на обединените нации, съгласно който страните имат право на защита. Тази защита може да се реализира както независимо, по този начин и групово.
На " рождената дата " на НАТО - 4 април, само че през 1991 година, в България тогавашният народен представител от Съюз на демократичните сили Соломон Паси основава и оглавява Атлантическия клуб. Членството на България в НАТО се слага за първи път като политически въпрос на 23 юни 1990 година, когато Паси внася в Народното събрание предложение за присъединение към Северноатлантическия контракт.
След по-малко от месец - на 13 юли 1990 година, с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за определяне на постоянни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и държавни ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г. Реалното участие става факт на 29 март 2004 г.
Всяка страна се съгласява, че при такова нахлуване, в силата на правото за самостоятелна или групова самоотбрана, прието от член 51 на Устава на Организация на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна. Това значи да предприеме незабавни дейности, каквито счита за нужни, самостоятелно или взаимно с други страни, в това число потребление на въоръжени сили за възобновяване и поддържане на северноатлантическата област.
Първоначално концепцията на контракта е, че възможна офанзива от страна на Съветския съюз против някоя от европейските страни членки или Съединени американски щати ще се третира като офанзива против самите Съединени американски щати, които имат най-голямата войска и могат да окажат най-ефективна военна интервенция. До такава офанзива обаче в никакъв случай не се стига. Вместо това за първи път в историята на контракта Съединени американски щати се базират на член 5 на 12 септември 2001, в отговор на терористичните офанзиви на 11 септември 2001.
Договорът се базира на член 51 от Устава на Организация на обединените нации, съгласно който страните имат право на защита. Тази защита може да се реализира както независимо, по този начин и групово.
На " рождената дата " на НАТО - 4 април, само че през 1991 година, в България тогавашният народен представител от Съюз на демократичните сили Соломон Паси основава и оглавява Атлантическия клуб. Членството на България в НАТО се слага за първи път като политически въпрос на 23 юни 1990 година, когато Паси внася в Народното събрание предложение за присъединение към Северноатлантическия контракт.
След по-малко от месец - на 13 юли 1990 година, с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за определяне на постоянни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и държавни ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г. Реалното участие става факт на 29 март 2004 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ