Недялка Симеонова – детето чудо с цигулка и талант от световна величина
На днешната дата през 1901 година се ражда Недялка Димитрова Симеонова. Ако сте фенове на класическата музика и обичате концертите, най-вероятно сте чували нейното име, въпреки всичко към 20-те години на предишния век, Недялка се счита за знамение на родната сцена в музиката. Днес малко на брой даже знаят за нейното битие, въпреки и да е първата българка, която публично свири в Карнеги Хол. Това надалеч не е единственият ѝ случай, изключително откакто открием че дамата в действителност съумява да се наслаждения на някои доста специфични и забавни провокации в тази посока.
Неслучайно я назовават детето знамение и балканския Паганини, само че умерено ще открием, че в класацията на българските музиканти се подрежда умерено до огромните имена като Ерика Морини и Ерна Рубинщайн. Хасковлийката стартира да свири на 6 години, като това е голяма наслада за фамилията ѝ. Баща ѝ Димитър Симеонов е самообразован музикант и свири на тромпет и цигулка. Пред аудитория за първи път свири произведение на Шуман, а на 8-годишна възраст получава покана да свири във Военния клуб в София. Публиката е не просто впечатлена, само че и не стопира да посещава осъществяванията на детето.
За една година българската рецензия я афишира за знамение. Семейството, както и добродетели, събират средства и през 1913 година ще изпратят дребната Недялка в Съединени американски щати, където да свири благотворително и да събира спомагателни средства за потърпевшите българи от Балканската война. Американската аудитория не има вяра на очите си, а до момента в който турнете продължава, Недялка намира място в съвсем всеки американски вестник. Преди да успее да се върне в България, американски фонд, подпомаган от някои от най-богатите американски предприемачи, отпуска стипендия за образование.
През идната година тя ще се намира в Дрезден, а неин учител ще е именитият професор Густав Хавеман от тамошната музикална академия. След 6 години момичето завършва своето обучение и се завръща в България, а след 2 години към този момент свири със симфоничен оркестър. Изнася редица концерти за родната аудитория, само че геният желае още развиване и момичето отпътува наново за Съединени американски щати, с цел да взима уроци от професор Леополд Ауер – по това време най-големият възпитател в музиката. Цялото семейство се мести в Индианаполис през 1924 година и тогава идва един доста безценен подарък.
Красива цигулка „ Галиано “, която ще употребява до края на живота си. Същата година и любовта чука на вратата, надарената музикантка се среща с индийски спиритист на име Премел ел Адарос, преди да се усети, двамата към този момент са сключили брак, само че той няма да продължи доста дълго. Индиецът се оказва принудител и не стопира да тормози момичето.
Недялка ще показа, че най-вероятно главните му претекстове за брак са били по-скоро експлоататорски, тъй като Премел желал да прибира и насъбраните средства от концертите – това не се случило. За да избяга от жестоката клопка на преследвача си, Недялка отпътува за Кайро и там среща Георги Хайдутов – български пианист. Сестра му свири на чело и пристрастеността още веднъж пламва, следва втори брак и оформяне на едно забавно трио, което получава предложения за сцените в целия свят от Япония, Китай, Сингапур, Европа и чак до Съединени американски щати.
Цигулка „ Галиано “ Нито един обожател на класическата музика не е пропуснал многочислените концерти, а в този интервал можем да гадаем единствено какви посетители са дошли на предните редове. През 1931 година Недялка и фамилията ѝ се прибират назад в България. Веднага е наградена с медал за цивилен заслуги, а през 1932 година ражда и дете. Синът ѝ Димитър Симеонов ще последва стъпките на майка си и също ще свири на цигулка. Вторият брак обаче е към края си. С опита и реномето, което носи, Недялка взема решение да стартира да преподава в родната Музикална академия – за изненада на мнозина – отхвърлят ѝ.
Вместо това стартира да свири на разнообразни по-малки подиуми, а през 1935 година в нейна чест, София провежда концерт за 25-те и години на сцената. След това още веднъж е в Дрезден по покана и за в допълнение образование в Дрезденската консерватория. По-късно е коценрт занаятчия на тамошния симфоничен оркестър. Третият брак е с Илия Стоянов – диригент. Връзката още веднъж не просъществува доста дълго, дори в противен случай. При следващото посещаване в България, скъпата цигулка е оставена при другарка в Германия, тъй като задачата на визитата този път е взимането на сина ѝ. Талантливата цигуларка посреща 9-и септември руската войска и осъзнава, че границите са затворени.
Ситуацията в Дрезден също се утежнява и бомбардировките там се отразяват от всяка една медия. Никой не знае дали нейният музикален артефакт е добре и дали въобще се пази от нейната другарка – никой не може да се свърже с нея, а и връзката в града е изгубена. Близо 11 години няма никаква информация и за двете, до момента в който немското посолство не изпраща новината, че всички са добре и скоро именитото „ Галиано “ ще се озове при законния си притежател. Докато чака някаква вест, получава покана от новия Държавен симфоничен оркестър, както и има покана да работи като учител в Музикалната академия. Отново има време за обич, като този път брачният партньор е Борис Сарафов. Изпълнителката на редица типичен произведения се разболява от рак и стартира интензивно лекуване в Париж. На 14 март 1959 година тъжната новина за гибелта ѝ доближава и до България.
До през днешния ден хасковлии организират концерти в нейна чест под името „ Професор Недялка Симеонова “. Днес ще открием нейни записи в архивите на „ Златния фонд “ на БНР. Що се отнася до нейния гений, Недялка се счита за най-високото ниво реализатор от международно равнище, като умерено може да се реди до гениите на запад, а това са думи на музикални професори и сме склонни да имаме вяра.
По подигравка на ориста, никой не желае да се учи от нея, въпреки и тя да е най-хубавото, с което музикалната академия е разполагала. Синът ѝ продължава да се занимава с музика. Що се отнася до цигулката, тя е предадена на страната, само че при изискване, че на нея ще свирят единствено млади и надарени музиканти. По стичане на събитията, същата се озовава в Дина Шнайдерман – брачната половинка на Емил Камеларов. След време двамата бягат в чужбина и я взимат със себе си, като по-късно следите се губят.
Снимки: Wikipedia
