15 вечни цитата от Мигел де Сервантес
На днешната дата през 1547 година е роден Мигел де Сервантес Сааведра, останал в сърцата на поколенията като „ бащата на Дон Кихот “. Испанският публицист, драматург и стихотворец се счита за създател на първия съвременен европейски разказ, трансформирал се в едно от най-прочутите типичен творби на европейската литература.
Заради своя занимателен жанр и тънка прозорливост Сервантес придобива популярност, сравнима с тази на древногръцкия Омир, италианския стихотворец Данте Алигиери и британския драматург Уилям Шекспир. Влиянието на Сревантес върху образуването на испанския език е толкоз огромно, че той постоянно е именуван „ езикът на Сервантес “.
Представяме ви няколко цитата от великия публицист, които звучат настоящо и след повече от четири века.
1. В душата на страхливите няма място за благополучие.
2. За да реализира невъзможното, човек би трябвало да опита неуместното.
3. Предателството може и да се харесва на някои, само че предателите са омразни на всички.
4. Който не умее да се възползва от щастието, когато то пристигна, не би трябвало да се оплаква, когато си отиде.
5. Жестокостта не може да бъде спътница на мъжествеността.
6. В нещастието ориста постоянно оставя малка врата за излаз.
7. Да правиш положително на простака е все едно да наливаш вода в морето.
8. Всички нелепости в света се случват поради празен корем и празна глава.
9. Любовта е толкоз огромна мощ, че може да бъде надмината единствено от летенето.
10. Колелото на ориста се върти по-бързо от крилата на вятърната мелница и тези, които през вчерашния ден са били на върха, през днешния ден към този момент се валят победени в праха.
11. Който се подготвя за борба, той към този момент я е спечелил на половина.
12. Шегите и остроумията са привилегия за великите мозъци. Не се прави на шут, в случай че нямаш задоволително разум за това.
13. Жените се отнасят с неуважение към тези, които ги обичат и обичат тези, които ги подценяват.
14. Мъката не е основана за чудовищата, а за хората. Но, когато хората я усещат прекомерно, се трансформират в чудовища.
15. Свободата, Санчо, е едно от най-ценните богатства, с които небесата подаряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за достойнството, може и би трябвало да се жертва животът и назад, лишаването от независимост е най-голямото зло, което може да сполети индивида.
