На днешната дата през 1371г., край Черномен войските на Вълкашин

На днешната дата през 1371г., край Черномен войските на Вълкашин и Углеша са разгромени от османците, водени от Лала Шахин. Победата на османците стабилизира позицията им на Балканите и на процедура ликвидира единствената опозиция източно от Ниш. През идващото десетилетие османските владения на балканите ще се уголемяват непрекъснато, чак до 1387г., когато при Плочник силите на Мурад I са победени от съюзените армии на Сърбия и Босна. За България, успеха на османците значи надвисване на неизбежна опасност, която съответствува със гибелта на Иван Александър няколко месеца по-рано .

Това написа доктор Александър Стоянов за " Военна история ".

Когато през 1364г. Амадео Савойски завладява Галиполи, османските владения са дефакто разграничени на две елементи – Румелия, където се намира столицата Едирне и Анадолъ – османските владения в Мала Азия. Изворите и историците изричат разнообразни догатки за това къде се намира османския държател Мурад в интервала, през който Дарданелите са отвън османския надзор. Но най-вероятно султанът е бил „ изолиран “ в Мала Азия, до момента в който владенията му в Европа са се намирали под контрола на водачите на другите отряди гази (виж публикацията за ранната Османска войска в последния брой на „ Военна История “). Основен лидер на тези войни-авантюристи бил Лала Шахин, преподавател и правилен чиновник на Мурад. Лала Шахин се показал като надарен военачалник и макар лимитираните средства с които разполагал съумял да стабилизира и опази османските владения на Балканите до момента в който през 1374г. византийците не върнали Цимпе и Галиполи на османците. Ключова роля за тази стабилизация изиграла успеха при Черномен.

Когато през 1355г. починал най-забележителния сръбски държател – Стефан Урош IV, именуван Душан, неговото кралство почнало да се разпада, като обширните територии в Македония и северна Гърция били поделени сред разнообразни, полунезависими, деспоти, сродени с ръководещата династия на Неманичите. Някои от тези деспоти били дотам независими, че даже претендирали за лични кралски трофеи. Именно подобен бил случая с братята Вълкашин и Углеша Мрнявчевич, които направлявали териториите на днешната република Македония. Вълкашин претендирал за купата „ крал на сърби и гърци “, която преди този момент употребявал Душан като съпротива на душановия наследник Стефан Урош V Слаби.

След като през четиридесетте години на XIV османците съумели да унищожат владенията на войводата Момчил, който направлявал Беломорска Тракия и Родопите, те траяли експанзията си със завземането на Дидимотика (Димотика) и Аркадиопол (Люлебургаз), с което дефинитивно се утвърдили в Тракия. Скоро банди гази почнали да нападат владенията на македонските деспоти и Вълкашин и Углеша, почувствали се застрашени от новия зложелател, се заели да съберат войска, с която да разгромят османците и да ги прогонят от Адрианопол (Едирне). След като през 1364г. Амадео Савойски съумял д апревземе Галиполи и Цимпе, османската позиция на Балканите била съществено разтърсена. Това бил сигнал за Углеша и Вълкашин и те почнали да събират нужните средства за провеждането на поход. Армията била подготвена през 1371г., въпреки нейната бройка да остава неразбираема. Според другите извори цифрата варира от 20 до 70 000 хиляди, само че евентуално и двете догатки са неверни. Не бива да забравяме, че братя Мрнявевич, въпреки и най-силни измежду македонските деспоти, разполагали с лимитирани запаси. Четири десетилетия по-рано, Михаил Шишман, отпред на към момента обединената българска страна събрал не повече от 17 000 души за акцията против сърбите, като огромна част от тях били наемници. Да допускаме, че двама деспоти с лимитирана територия биха могли да активизират повече войска от българския цар, който наследил цялостна хазна от Тертерите би било наивно. Логистиката, за която споменахме през вчерашния ден, също играе своята роля. В този смисъл можем по-скоро да предположим, че деспотите надали са могли да съберат повече от 10-12 000 души, цифра, която сама по себе си била внушителна имайки се поради фрагментацията на балканските територии.

От своя страна числеността на османците е мощно подценена, като някои историци разчитат само на османските извори и оферират цифра от 800 души. Подобно изказване е смехотворно, заради простата причина, че даже с нощна офанзива, както става при Черномен, 800 души биха нанесили провали на врага, само че не и да го разгромят и извърнат в цялостно бягство. Противното би предполагало, че османците са разполагали с някакъв тип командоси, които са имали невероятни за времето си бойни умения, оръжия и съгласуваност. От друга страна, всички са единомислещи, въпреки и посредством разнообразни числа, че размерът на османските сили бил на половината на този на сърбите. Разликата идвала в качеството. За разлика от зле дисциплинираните опълчения, които допълвали сръбската тежка конница, османците разполагали с войска, формирана най-вече от професионални войни с дълъг опит в борбите, грабежите, засадите и надхитрянето на врага. Съдейки от триумфите, реализирани от Лала Шахин преди и след борбата при Черномен, можем да заключим, че османските сили, останали „ откъснати “ на Балканите били формирани от по-опитната част от газите, служещи на Мурад. В това има сериозна доза логичност, като се има поради, че Балканите били главния спектакъл на османската агресия и точно тук газите се сблъсквали с най-сериозна опозиция и получавали по-сериозна плячка. Логично, най-опитните войни били привлечени към този фронт за реализиране на популярност и завоюването на благосъстояния, както и постигане на място в парадайса посредством война с неверниците. Следователно, османците разполагали с по-малобройна, само че и по-добре готова войска.

Вълкашин и Углеша решили да се възползват от отсъствието на Мурад и от ограничавания брой противникови елементи и да завладеят Едирне с което да унищожават османската опасност. Планът им бил да проведат скришен поход и да атакуван ненадейно враговете. За задачата армията им следвала поречието на Марица. Лала Шахин, остарял деец и умел в боевет в кръстосан терен се задействал да предотврати напредването на врага. Изпратил нужните съгледвачи, нещо, което непредпазливите сърби не сторили и се заел да изчака комфортен миг да нанесе пръв удар против враговете. Този издирван миг се появил в нощта на 25 против 26ти септември, когато разположените на лагер край Марица християнски войски се отдали на пиршества и не запомнили да слагат постове, уверени в своето числено преимущество. Силите на Лала Шахин изчакали враговете им да се напият порядъчно и в ранните часове на 26ти, османците атакували своите полузаспали, пияни врагове. Последвала поголовна сеч, в която починали и Вълашин и Углеша, а онази част от армията им, която не била изклана се издавила, бягайки към река Марица. С един единствен удар Лала Шахин ликвидирал цяла една войска, лишавайки вечно македонските деспоти от опцията да съберат нова сходна мощ. Наистина, през идващите 10 години не бил воден нов поход към Македония, само че когато София паднала през 1382г, и армиите на Мурад поели на запад, земите по поречието на Вардар били покорени бързо и без сериозна опозиция. Единствен Марко, наследник на Вълкашин запазил краткотрайно своите владения, служейки като правилен васал на Мурад, а след това и на сина му Баязид. Същият този Марко по-късно се покрил със славата на национален воин за сърби и българи под името Крали Марко.