Кървавият четвъртък: 80 години от най-масовите смъртни присъди в българската история
На днешната дата преди 80 години са изпълнени най-масовите смъртни присъди в българската история. От края на декември 1944 до началото на април 1945 година новата власт арестува публично над 28 000 души и ги изправя пред така наречен Народен съд. Близо 11 000 от тях се снабдяват с обвинявания. Осъдени са над 9100 души, а смъртни присъди получават 2730 български жители. За съпоставяне в Нюрнбергския развой против Националсоциалистическата партия в Германия единствено 12 души са наказани на гибел.
У нас вместо отмъщение за въвличането ни във войната на страната на нацистка Германия, съдът се трансформира в метод за почистване на политически и персонални сметки.
Наричат го Кървавият четвъртък. Денят, в който новата власт на процедура стартира всеобщата кавга с елита на Стара България - аристократи, политици, висши военни, интелектуалци.
" Всъщност, това е изтезанието на остарелия политически хайлайф на Царство България ", изясни доцент Михаил Груев - шеф на ДА “Архиви ”.
Около 130 души са убити единствено в нощта на 1 против 2 февруари 1945 година Сред тях са тримата регенти - княз Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, множеството царски съветници, министри и десетки депутати. Присъдите им издават Първи и Втори централен състав на Народния съд, които заседават в Съдебната палата и в аулата на Софийския университет. Решението за разстрела им обаче е взето месеци по-рано.
" Това е инструкцията, която Георги Димитров дава от Москва на Трайчо Костов … никаква благосклонност. Проявете цялата суровост, която новата власт може да прояви ", сподели доцент Груев.
Процесите са чудесно режисирани - пропагандната машина работи безотказно.
" Самите съвещания на централните сформира на Народния съд се трансформират в самобитен театър. Те са излъчени по радиото. Пред Съдебната палата в Пловдив по същия метод се организира по този начин нареченият протест на черните забрадки. Идеята е, до момента в който текат съвещанията на централните сформира, в действителност пред съдилищата да показват майките, сестрите, съпругите на жертвите на съпротивата. Затова се назовава протест на черните забрадки, които скандират “смърт ” ", изясни шефът на ДА " Архиви ".
13 състава заседават в столицата, други 68 в страната. В множеството от тях има единствено по един правист. Презумпцията за непорочност е забравена, а самото съществуването на Народния съд е в директно несъгласие с към момента настоящата Търновска конституция .
" Може би най-големият абсурд е, че това, че един човек е мъртъв, не е задоволително съображение да не бъде изправен пред Народния съд ", съобщи доцент Михаил Груев - шеф на ДА “Архиви ”.
Абсурдите не свършват до тук. На гибел са наказани и хора, умряли от естествена гибел години преди 9 септември. Такъв е тогавашният министър на просвещението Стоян Омарчевски, получил смъртна присъда 3 години откакто е умрял. Защо се е правело това?
" Идеята е, че съвсем всички присъди наложително включват и конфискация на имуществото. Т.е. концепцията е тези хора не просто да бъдат убити и наказани, а да бъде заграбено тяхното имущество ", изясни доцент Груев.
Първите смъртни присъди са огласени по радиото. Във вестниците излизат часове, откакто са към този момент изпълнени.
" Ако се доверим на спомените на кралица Йоана, в действителност те са разстреляни и заровени в яма от авиационна бомба в края на Софийските гробища, като финален е разстрелян професор Александър Станишев, министър в кабинета на Багрянов, който е трябвало да установи гибелта на своите сътрудници, да подпише смъртните им актове, след което е бил разстрелян. Кой е подписал неговия акт, това е една мистерия ", уточни шефът на ДА " Архиви ".
Палачите даже ограбили своите жертви. Казват, че един от тях събул ботушите на княз Кирил и обикалял с тях центъра на София.
" Това се приказва за Лев Главинчев. Твърди се за палтото на княза, което се озовава на плещите на вътрешния министър Югов. Сега - къде свършва истината и къде стартира националното творчество, тук е доста мъчно да се реши ", означи доцент Груев.
След рухването на комунистическия режим - при започване на 90-те години, телата на жертвите са открити. Част от тях са разпознати и препогребани от своите близки. За останалите остава утехата, че през днешния ден събитията от преди 80 години към този момент са част от националната ни памет. И вярата - нещастието от тези дни в никакъв случай повече да не се повтори.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
У нас вместо отмъщение за въвличането ни във войната на страната на нацистка Германия, съдът се трансформира в метод за почистване на политически и персонални сметки.
Наричат го Кървавият четвъртък. Денят, в който новата власт на процедура стартира всеобщата кавга с елита на Стара България - аристократи, политици, висши военни, интелектуалци.
" Всъщност, това е изтезанието на остарелия политически хайлайф на Царство България ", изясни доцент Михаил Груев - шеф на ДА “Архиви ”.
Около 130 души са убити единствено в нощта на 1 против 2 февруари 1945 година Сред тях са тримата регенти - княз Кирил Преславски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, множеството царски съветници, министри и десетки депутати. Присъдите им издават Първи и Втори централен състав на Народния съд, които заседават в Съдебната палата и в аулата на Софийския университет. Решението за разстрела им обаче е взето месеци по-рано.
" Това е инструкцията, която Георги Димитров дава от Москва на Трайчо Костов … никаква благосклонност. Проявете цялата суровост, която новата власт може да прояви ", сподели доцент Груев.
Процесите са чудесно режисирани - пропагандната машина работи безотказно.
" Самите съвещания на централните сформира на Народния съд се трансформират в самобитен театър. Те са излъчени по радиото. Пред Съдебната палата в Пловдив по същия метод се организира по този начин нареченият протест на черните забрадки. Идеята е, до момента в който текат съвещанията на централните сформира, в действителност пред съдилищата да показват майките, сестрите, съпругите на жертвите на съпротивата. Затова се назовава протест на черните забрадки, които скандират “смърт ” ", изясни шефът на ДА " Архиви ".
13 състава заседават в столицата, други 68 в страната. В множеството от тях има единствено по един правист. Презумпцията за непорочност е забравена, а самото съществуването на Народния съд е в директно несъгласие с към момента настоящата Търновска конституция .
" Може би най-големият абсурд е, че това, че един човек е мъртъв, не е задоволително съображение да не бъде изправен пред Народния съд ", съобщи доцент Михаил Груев - шеф на ДА “Архиви ”.
Абсурдите не свършват до тук. На гибел са наказани и хора, умряли от естествена гибел години преди 9 септември. Такъв е тогавашният министър на просвещението Стоян Омарчевски, получил смъртна присъда 3 години откакто е умрял. Защо се е правело това?
" Идеята е, че съвсем всички присъди наложително включват и конфискация на имуществото. Т.е. концепцията е тези хора не просто да бъдат убити и наказани, а да бъде заграбено тяхното имущество ", изясни доцент Груев.
Първите смъртни присъди са огласени по радиото. Във вестниците излизат часове, откакто са към този момент изпълнени.
" Ако се доверим на спомените на кралица Йоана, в действителност те са разстреляни и заровени в яма от авиационна бомба в края на Софийските гробища, като финален е разстрелян професор Александър Станишев, министър в кабинета на Багрянов, който е трябвало да установи гибелта на своите сътрудници, да подпише смъртните им актове, след което е бил разстрелян. Кой е подписал неговия акт, това е една мистерия ", уточни шефът на ДА " Архиви ".
Палачите даже ограбили своите жертви. Казват, че един от тях събул ботушите на княз Кирил и обикалял с тях центъра на София.
" Това се приказва за Лев Главинчев. Твърди се за палтото на княза, което се озовава на плещите на вътрешния министър Югов. Сега - къде свършва истината и къде стартира националното творчество, тук е доста мъчно да се реши ", означи доцент Груев.
След рухването на комунистическия режим - при започване на 90-те години, телата на жертвите са открити. Част от тях са разпознати и препогребани от своите близки. За останалите остава утехата, че през днешния ден събитията от преди 80 години към този момент са част от националната ни памет. И вярата - нещастието от тези дни в никакъв случай повече да не се повтори.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ