На днешната дата преди 141 години е роден един от

На днешната дата преди 141 години е роден един от най-ценените, обичани и уважавани български създатели с неоспорим гений. 

Владимир Димитров – Майстора е едно от огромните имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния, в пейзажния род и в битовата комбинация.

Неговите портрети и композиции имат изразителни цветове, идеалистичен рисунък и мощно символно лъчение. Освен типичната живопис на Майстора, не би трябвало да забравяме и уникалния му принос като боен художник.
                             

Той основава стотици скици на българските войски. Предава с елементарност и финес страстите в окопите и бита на войната. Явява се като първи формален български боен сътрудник.

Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 година в село Фролош в фамилията на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 година фамилията му се преселва в Кюстендил, където Майстора приключва началното си обучение и прогимназия.



След 1895 година сменя няколко специалности. Известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където геният му е видян. С непринудено събрани от съгражданите си средства отпътува в София и учи в Художественото индустриално учебно заведение.
                             

По време на Балканската и Първата международна война е военен художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското присъединяване в тези войни и живота на фронта  – „ Ранени “, „ По Беласица “, „ Инвалиди “, „ На фронта на р. Струма “, „ В гр. Скопие, 1916 “, „ Завръщане от фронта “ и други.



След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. За известно време живее и твори в Италия, само че по-късно се завръща в село Шишковци, Кюстендилско, където стартира да твори най-вече на тема, обвързвана с хората и природата в Кюстендилския край.

Тогава се раждат и иконични картини като: „ Моми “ (ок.1925 – 1935), „ Моми сестри от с. Дивля, Радомирско “ (ок. 1928 – 1930), „ Цветница “, „ Фамилия “ (ок. 1928), „ Девойка от Кюстендилско “ (ок. 1930 – 1935), „ Жетварка “ (1930 – 1935), „ Мома с ябълки “ (ок. 1930 – 1935), „ Жетварка от с. Шишковци “ (1935), „ Жетвари на обяд “ (ок. 1935 – 1938), „ Копачки “ (ок. 1935 – 1938), „ Селско момиче измежду макове “ (1935 – 1938) и други.