Каракачанов: Гоце Делчев беше българин по етнос и убеждение – като мнозинството от населението в Македония
На днешната дата преди 117 години почина героичен Гоце Делчев. Край село Баница, Серско (днес в Гърция), Делчев влиза в стълкновение и губи живота си, без да дочака избухналото няколко месеца по-късно Илинденско-Преображенско въстание. Това написа във "Фейсбук " вицепремиерът, министър на защитата и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов 
Красимир Дончев Каракачанов е заместител министър-председател по публичния ред и сигурността.
Това беше един прекрасен мотив, дружно с нашите братя от Северна Македония, както е съгласно Договора за добросъседство, да отбележим дружно паметта на Делчев. Надявам се, повода това да не се случи не е нежеланието на политиците в Скопие, а коронавирусът.
Днес нашите братя в Македония още веднъж ще си спомнят за Делчев и евентуално няколко политици и медии ще възобновят стилния в последно време спор какъв е бил Делчев.
Македонският президент Стево Пендаровски преди време си разреши да съпостави Делчев с днешните македонски жители, които вземали българско поданство. Сиреч, очевидно не тъй като са се сетили от бабите и дядовците си, че са българи, а тъй като желаят да идат в Европа по стопански съображения. Та и Делчев очевидно с някакви користни съображения се е считал за българин.
Караянчева се поклони на гроба на Гоце Делчев в Скопие
Ако Пендаровски изобщо е прав за нещо, то е, че мнозина жители на Северна Македония през днешния ден търсят шанса си другаде. Защото, поради политиката на генерации македонски управници през последните тридесет години след оповестяването на самостоятелност, през днешния ден Македония не може да предложи сигурен стандарт на живот. И както е тръгнало, не е надалеч времето, когато тези политици май ще би трябвало да бранят ползите на славянското население в Македония, когато това население стане малцинство, а може би идващият президент е етнически албанец. Впрочем, както е известно, албанците нямат особени подозрения какъв беше етносът на Делчев и на македонските революционни дейци изобщо.
На Делчев обаче не му трябваше българско поданство – просто тъй като тогавашните български политици (за разлика от мнозина сегашни) не деляха българите от свободните лимити на България от събратята им на открито и не създаваха спънки за хората от Поморавието, Македония, Беломорието, Тракия и Добруджа, както и другите места, обитаеми тогава с българи.
Делчев учеше в български екзархийски учебни заведения, в българско военно учебно заведение в София и преподаваше в български учебни заведения в Македония. Преподаваше български език и българска история.
Делчев правеше обиколките си освен в Македония, само че и в Одринска Тракия и в Родопите – тъй като Организацията бе македоно-одринска и не делеше българите от другите райони на поробеното родно място. А Делчев беше възприеман като втори Левски.
Заев разгласи Гоце Делчев за македонски бунтовник
И главно име на тази организация, съгласно нейния първи правилник, бе Български македоно-одрински революционни комитети – и уставът е писан от Гоце Делчев и Гьорче Петров, с това тъкмо име, през 1896 година
Делчев докара в организационната територия главните основатели на четническото придвижване – българските военни, родени в остаряла България, подофицер Михаил Апостолов (Попето) от Горна Диканя, Радомирско, подофицер Георги Георгиев (Марко Лерински) от Котел и фелдфебел Черньо Пеев, прочут като Христо Чернопеев, от Дерманци, Ловешко.
На фона на тези обстоятелства дали към момента има каквито и да било въпроси какъв беше Делчев? Разбира се, че той беше македонец, както всички българи, турци, власи, гърци, албанци и други, родени там. Защото бе родом от Македония и тъй като се бореше за свободата на Македония, която си представяше като едно свободно пространство за другите нейни етноси. Но той беше българин по етнос и разбиране – като болшинството от популацията в Македония. И си представяше Македония като място, което да сплоти всички.
Затова и тъжно е през днешния ден да се гледа по какъв начин няколко политици в Скопие се пробват да създадат противоположното на това, което Делчев правеше – да разделят. За страдание комунистическата власт в България и в Македония в годините директно след Втората международна война правеше същото. А и по-късно не спря да идеологизира Делчев, преувеличавайки и преиначавайки неговите, прогресивни за времето си, обществени възгледи.
Но за тия, които ни разделят и се мъчат да разделят и костите на Делчев, самият той приживе написа: „ Отцепленията и разцепленията по никакъв начин да не ни плашат. Действително тъпо е, само че що можем да вършим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прародители, от които е завещание и в нас, нямаше да попаднат под грозния жезъл на турските султани… "
Делчев написа това на литературен български език – до различен македонски деятел Никола Малешевски, роден в Берово. С което и през днешния ден преподава урок по български език на тези, които се мъчат да разиграват нов езиков спор.
Българо-македонската комисия стигна до задънена улица по тематиката за Гоце Делчев
Днешните неколцина политици в Скопие имат два пътя – продължаващо разединение или блян за общо бъдеще в границите на Европейския съюз. Уви, тези дни Пендаровски сподели, че Македония може и да няма потребност от Европейски Съюз. И нямала обща история с България, а имала „ споделена “ история. Това на процедура значи, че македонският президент направи поръчка за денонсиране на Договора за добросъседство. Излиза, че Самуил е споделен. Григор Пърличев, Марко Цепенков, Йордан Хаджиконстантинов - Джинот, Кузман Шапкарев, които се бореха за български черкви и учебни заведения и за отделяне от гръцкото духовно и политическо въздействие, са споделени. И дейците от поколението на Делчев и по-късно очевидно също са споделени. А Паисий Хилендарски, също родом от Македония? А Неофит Рилски, създателят на първата българска граматика от Възраждането?
С сходни думи и дейности Пендаровски още веднъж потвърди, че някои политици в Скопие не са завършили с югокомунистическия прийом да работят в ущърб на личния си народ.
А най-верният индикатор какво в действителност желае народът на Македония е тъкмо българското поданство, което доста македонци припознаха като собствен път към Европа. За да получи такова поданство, всеки първо намира документи за общото ни минало. Точно това е вероятността пред Македония през днешния ден – пътят към европейското бъдеще минава през откровен и почтен прочит на общото ни минало.
А до момента в който ние се караме чий е Делчев, неговият първи гроб стои незнаен и буренясва някъде зад олтара на църквата в разрушеното село Баница. Не е ли време дружно, като приятелски страни, да сложим пред партньорска Гърция въпроса за възобновяване на паметния знак на Гоце Делчев и да честваме паметта му дружно там? А може би там в руините на село Баница, където още витае духът на Гоце Делчев, ще получим смирението и просветлението какъв беше в действителност той.
На днешната дата преди 117 години почина героичен Гоце Делчев. Край село Баница, Серско (днес в Гърция), Делчев влиза в...
Публикувахте от Красимир Каракачанов в Понеделник, 4 май 2020 г.
Красимир Дончев Каракачанов е заместител министър-председател по публичния ред и сигурността. Това беше един прекрасен мотив, дружно с нашите братя от Северна Македония, както е съгласно Договора за добросъседство, да отбележим дружно паметта на Делчев. Надявам се, повода това да не се случи не е нежеланието на политиците в Скопие, а коронавирусът.
Днес нашите братя в Македония още веднъж ще си спомнят за Делчев и евентуално няколко политици и медии ще възобновят стилния в последно време спор какъв е бил Делчев.
Македонският президент Стево Пендаровски преди време си разреши да съпостави Делчев с днешните македонски жители, които вземали българско поданство. Сиреч, очевидно не тъй като са се сетили от бабите и дядовците си, че са българи, а тъй като желаят да идат в Европа по стопански съображения. Та и Делчев очевидно с някакви користни съображения се е считал за българин.
Ако Пендаровски изобщо е прав за нещо, то е, че мнозина жители на Северна Македония през днешния ден търсят шанса си другаде. Защото, поради политиката на генерации македонски управници през последните тридесет години след оповестяването на самостоятелност, през днешния ден Македония не може да предложи сигурен стандарт на живот. И както е тръгнало, не е надалеч времето, когато тези политици май ще би трябвало да бранят ползите на славянското население в Македония, когато това население стане малцинство, а може би идващият президент е етнически албанец. Впрочем, както е известно, албанците нямат особени подозрения какъв беше етносът на Делчев и на македонските революционни дейци изобщо.
На Делчев обаче не му трябваше българско поданство – просто тъй като тогавашните български политици (за разлика от мнозина сегашни) не деляха българите от свободните лимити на България от събратята им на открито и не създаваха спънки за хората от Поморавието, Македония, Беломорието, Тракия и Добруджа, както и другите места, обитаеми тогава с българи.
Делчев учеше в български екзархийски учебни заведения, в българско военно учебно заведение в София и преподаваше в български учебни заведения в Македония. Преподаваше български език и българска история.
Делчев правеше обиколките си освен в Македония, само че и в Одринска Тракия и в Родопите – тъй като Организацията бе македоно-одринска и не делеше българите от другите райони на поробеното родно място. А Делчев беше възприеман като втори Левски.
И главно име на тази организация, съгласно нейния първи правилник, бе Български македоно-одрински революционни комитети – и уставът е писан от Гоце Делчев и Гьорче Петров, с това тъкмо име, през 1896 година
Делчев докара в организационната територия главните основатели на четническото придвижване – българските военни, родени в остаряла България, подофицер Михаил Апостолов (Попето) от Горна Диканя, Радомирско, подофицер Георги Георгиев (Марко Лерински) от Котел и фелдфебел Черньо Пеев, прочут като Христо Чернопеев, от Дерманци, Ловешко.
На фона на тези обстоятелства дали към момента има каквито и да било въпроси какъв беше Делчев? Разбира се, че той беше македонец, както всички българи, турци, власи, гърци, албанци и други, родени там. Защото бе родом от Македония и тъй като се бореше за свободата на Македония, която си представяше като едно свободно пространство за другите нейни етноси. Но той беше българин по етнос и разбиране – като болшинството от популацията в Македония. И си представяше Македония като място, което да сплоти всички.
Затова и тъжно е през днешния ден да се гледа по какъв начин няколко политици в Скопие се пробват да създадат противоположното на това, което Делчев правеше – да разделят. За страдание комунистическата власт в България и в Македония в годините директно след Втората международна война правеше същото. А и по-късно не спря да идеологизира Делчев, преувеличавайки и преиначавайки неговите, прогресивни за времето си, обществени възгледи.
Но за тия, които ни разделят и се мъчат да разделят и костите на Делчев, самият той приживе написа: „ Отцепленията и разцепленията по никакъв начин да не ни плашат. Действително тъпо е, само че що можем да вършим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прародители, от които е завещание и в нас, нямаше да попаднат под грозния жезъл на турските султани… "
Делчев написа това на литературен български език – до различен македонски деятел Никола Малешевски, роден в Берово. С което и през днешния ден преподава урок по български език на тези, които се мъчат да разиграват нов езиков спор.
Днешните неколцина политици в Скопие имат два пътя – продължаващо разединение или блян за общо бъдеще в границите на Европейския съюз. Уви, тези дни Пендаровски сподели, че Македония може и да няма потребност от Европейски Съюз. И нямала обща история с България, а имала „ споделена “ история. Това на процедура значи, че македонският президент направи поръчка за денонсиране на Договора за добросъседство. Излиза, че Самуил е споделен. Григор Пърличев, Марко Цепенков, Йордан Хаджиконстантинов - Джинот, Кузман Шапкарев, които се бореха за български черкви и учебни заведения и за отделяне от гръцкото духовно и политическо въздействие, са споделени. И дейците от поколението на Делчев и по-късно очевидно също са споделени. А Паисий Хилендарски, също родом от Македония? А Неофит Рилски, създателят на първата българска граматика от Възраждането?
С сходни думи и дейности Пендаровски още веднъж потвърди, че някои политици в Скопие не са завършили с югокомунистическия прийом да работят в ущърб на личния си народ.
А най-верният индикатор какво в действителност желае народът на Македония е тъкмо българското поданство, което доста македонци припознаха като собствен път към Европа. За да получи такова поданство, всеки първо намира документи за общото ни минало. Точно това е вероятността пред Македония през днешния ден – пътят към европейското бъдеще минава през откровен и почтен прочит на общото ни минало.
А до момента в който ние се караме чий е Делчев, неговият първи гроб стои незнаен и буренясва някъде зад олтара на църквата в разрушеното село Баница. Не е ли време дружно, като приятелски страни, да сложим пред партньорска Гърция въпроса за възобновяване на паметния знак на Гоце Делчев и да честваме паметта му дружно там? А може би там в руините на село Баница, където още витае духът на Гоце Делчев, ще получим смирението и просветлението какъв беше в действителност той.
На днешната дата преди 117 години почина героичен Гоце Делчев. Край село Баница, Серско (днес в Гърция), Делчев влиза в...
Публикувахте от Красимир Каракачанов в Понеделник, 4 май 2020 г.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ