Отбелязваме Бабинден
На днешната дата означаваме Бабинден. Това е един от огромните национални празници, отдаден на “бабите ” – дамите, които оказват помощ при раждане.
В днешно време празникът е отдаден на родилната помощ, акушерките, родилките и здравето на децата. Чества се публично от 1951 година на 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година, датата се измества с 13 дни напред и по този начин се стига до отбелязването на Бабинден на две разнообразни дати- на 8-и и на 21 януари.
Бабин ден е един от празниците, който се явява самобитен свършек на честванията за Рождество Христово. Въпреки това обредността е езическа.
Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и алена вълна, лепяла ги с мед като коса за момиченцата и като мустаци и брада на момченцата – благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:
“Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошерът. ”
Жените пък, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, поставят в нея босилек или здравец, подготвят сапун и нова забрадка. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръце. Поливането се прави в градината или на стълбите. При миенето бабата хвърля водата нагоре (колкото са капките толкоз да е здравето), подскача нагоре с цел да са пъргави децата. Жената подарява бабата с риза, чорапи, платно и забрадка с вързана в нея монета. Бабата връзва на детето бял и червен конец и паричка, подарява детето с чорапки и риза.
В днешно време празникът е отдаден на родилната помощ, акушерките, родилките и здравето на децата. Чества се публично от 1951 година на 8 януари. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година, датата се измества с 13 дни напред и по този начин се стига до отбелязването на Бабинден на две разнообразни дати- на 8-и и на 21 януари.
Бабин ден е един от празниците, който се явява самобитен свършек на честванията за Рождество Христово. Въпреки това обредността е езическа.
Някога бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и алена вълна, лепяла ги с мед като коса за момиченцата и като мустаци и брада на момченцата – благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:
“Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошерът. ”
Жените пък, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, поставят в нея босилек или здравец, подготвят сапун и нова забрадка. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръце. Поливането се прави в градината или на стълбите. При миенето бабата хвърля водата нагоре (колкото са капките толкоз да е здравето), подскача нагоре с цел да са пъргави децата. Жената подарява бабата с риза, чорапи, платно и забрадка с вързана в нея монета. Бабата връзва на детето бял и червен конец и паричка, подарява детето с чорапки и риза.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ