100 години от рождението на легендарния основател на Сатиричния театър Енчо Багаров
На днешната дата означаваме 100 години от рождението на Енчо Багаров - огромният български сценичен артист, режисьор, драматург и един от именитите създатели на Сатиричен спектакъл, споделят от трупата.
Багаров е роден в Сопот. Учи в Държавното висше театрално учебно заведение при Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски. Преди да стане артист, работи като представител в радио „ София “. Избран е поради хубавия си компактен глас и чудесна дикция. През 1947 година се среща с, с който са родени през два дни.
По това време Багаров дава отговор за репертоара на самодейния състав на фабрика „ България “. По-късно, през 1951 година, той е част от управлението на театъра на трудовите войски, където става и основен живописен началник на трупата.
Георги Парцалев и Енчо Багаров са неразделни
Енчо Багаров е изиграл впечатляващи функции на сцената на Сатирата (1956 година -1963 г.), първата от които е на Исак Белведонски в „ Баня “ на Маяковски, реж. Ст. Сърчаджиев, а последната – на Вичо в „ Михал Мишкоед “ от Сава Доброплодни, реж. Методи Андонов. Запомнящи се остават функциите му в постановките: „ Дървеница “ от Маяковски, „ Чичовци “ от Ив. Вазов, „ Удържимият напредък на Артуро Хи “ от Б. Брехт, „ Когато розите танцуват “ от Валери Петров, „ Импровизации “ от Валери Петров и Радой Ралин и други
В " Криво седи-право съди " (1959), режисура Енчо Багаров и Нейчо Попов
Заедно с Нейчо Попов е и създател, и постановчик на спектаклите „ Дядо, баба, мама, баща и ние “ и „ ДДТ “, в които взе участие и като артист. Мечтата, която не съумява да реализира, е да специализира театрална постановка в Германия. На 13 декември 1963 година Енчо Багаров си отива неуместно след автомобилна злополука.
В „ ДДТ “ (1958), режисура Енчо Багаров и Нейчо Попов
В последното си изявление през 1989 година, Георги Парцалев споделя за него: „ Ние бяхме неразделни… Хората по този начин бяха привикнали с нас, че ни въприемаха като едно цяло – за тях нямаше значение кой е Багаров и кой е Парцалев. Мястото му до мен като артист остана свободно. “
В " Криво седи-право съди " (1959), режисура Енчо Багаров и Нейчо Попов
А Георги Калоянчев си спомня приживе за него с думите: „ Да се играе с Енко беше наслаждение. Той беше от тези артисти, които вдъхват гений на своя сътрудник. Гореше в работата си. Можеше да играе еднообразно добре и смешното, и тъжното. Прекрасен сътрудник. “
В " Побеснялото агне " (1959), режисура Михай Райку
Въпреки своя къс 38-годишен живот, Енчо Багаров остава една от най-ярките персони в българската културна история. Днес огромният артист има своето почетно място в Голяма зала " Щастливеца " - ред 8, място 8! А неговият лик бе включен в стенописа " Небесен спектакъл ", който посреща феновете на Сатирата в централното предверие на театъра. Дълбок реверанс пред паметта му и овации, споделят от Сатиричния спектакъл " Алеко Константинов ".
Багаров е роден в Сопот. Учи в Държавното висше театрално учебно заведение при Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски. Преди да стане артист, работи като представител в радио „ София “. Избран е поради хубавия си компактен глас и чудесна дикция. През 1947 година се среща с, с който са родени през два дни.
По това време Багаров дава отговор за репертоара на самодейния състав на фабрика „ България “. По-късно, през 1951 година, той е част от управлението на театъра на трудовите войски, където става и основен живописен началник на трупата.
Георги Парцалев и Енчо Багаров са неразделни
Енчо Багаров е изиграл впечатляващи функции на сцената на Сатирата (1956 година -1963 г.), първата от които е на Исак Белведонски в „ Баня “ на Маяковски, реж. Ст. Сърчаджиев, а последната – на Вичо в „ Михал Мишкоед “ от Сава Доброплодни, реж. Методи Андонов. Запомнящи се остават функциите му в постановките: „ Дървеница “ от Маяковски, „ Чичовци “ от Ив. Вазов, „ Удържимият напредък на Артуро Хи “ от Б. Брехт, „ Когато розите танцуват “ от Валери Петров, „ Импровизации “ от Валери Петров и Радой Ралин и други
В " Криво седи-право съди " (1959), режисура Енчо Багаров и Нейчо Попов
Заедно с Нейчо Попов е и създател, и постановчик на спектаклите „ Дядо, баба, мама, баща и ние “ и „ ДДТ “, в които взе участие и като артист. Мечтата, която не съумява да реализира, е да специализира театрална постановка в Германия. На 13 декември 1963 година Енчо Багаров си отива неуместно след автомобилна злополука.
В „ ДДТ “ (1958), режисура Енчо Багаров и Нейчо Попов
В последното си изявление през 1989 година, Георги Парцалев споделя за него: „ Ние бяхме неразделни… Хората по този начин бяха привикнали с нас, че ни въприемаха като едно цяло – за тях нямаше значение кой е Багаров и кой е Парцалев. Мястото му до мен като артист остана свободно. “
В " Криво седи-право съди " (1959), режисура Енчо Багаров и Нейчо Попов
А Георги Калоянчев си спомня приживе за него с думите: „ Да се играе с Енко беше наслаждение. Той беше от тези артисти, които вдъхват гений на своя сътрудник. Гореше в работата си. Можеше да играе еднообразно добре и смешното, и тъжното. Прекрасен сътрудник. “
В " Побеснялото агне " (1959), режисура Михай Райку
Въпреки своя къс 38-годишен живот, Енчо Багаров остава една от най-ярките персони в българската културна история. Днес огромният артист има своето почетно място в Голяма зала " Щастливеца " - ред 8, място 8! А неговият лик бе включен в стенописа " Небесен спектакъл ", който посреща феновете на Сатирата в централното предверие на театъра. Дълбок реверанс пред паметта му и овации, споделят от Сатиричния спектакъл " Алеко Константинов ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ