Българският чадър: Как неудобният Георги Марков се превърна в жертва на режима
На днешната дата е време да си спомним за едно от тези имена, които най-ярко въплъщаваха определението " неуместните " в интервала на комунизма.
Датата е 7 септември, годината - 1978. Далеч от родината си, в столицата на Англия - Лондон един българин претърпява малък случай. Непознат мъж го пробожда с чадъра си в крайници. Българинът е Георги Марков. Писател, публицист, отстъпник. Четири дни по-късно той умира в лондонската болница " Сейнт Джеймс ".
Медицинската експертиза в Скотланд Ярд потвърждава подозренията: той не е умрял от естествена гибел. Заключението е " ликвидиране с потребление на отровата рицин " и в резултат на открита в тялото му двумилиметрова сачма с въпросното вещество. А през 1990 година, досието на Георги Марков изчезва.
По-горе: Със брачната половинка си Здравка Лекова
Мотиви неуместният на " Държавна сигурност " български публицист да изчезне излизат през 2005 година, когато негов сътрудник, журналистът Христо Христов (автор на книгата " Убийте " Скитник " ) споделя пред организация " Ройтерс ", че най-вероятният палач е датчанинът от италиански генезис Франческо Джулино с кодово име " Пикадили ".
Той признава, че няма по какъв начин да е безапелационен в изказванието си, защото достъпът до архивите за Георги Марков е блокиран и че тайните служби в никакъв случай не биха подписали документи, с които да се дискредитират по отношение на поръчано ликвидиране. В друго изявление, месеци по-късно към този момент разкрива, че разполага и с директива на Министерство на вътрешните работи от 1977 година до Джулино да обезврежда " скитника ", който живее в Лондон.
Въпреки това, следствието за гибелта му у нас е прекъснато през 2013 година. Същата, в която Ройтерс предава, че следствието на английската полиция продължава, като в него вземат участие интернационалните организации. Самият Джулино умира 8 по-късно, потвърждавайки че е просто търговец на антики във Велс и няма нищо общо със гибелта на Георги Марков.
По-горе: В Сиена, Италия
Остава обаче съмнението. Някак алегорично, като едно от най-известните есета на писателя. Появило се в сборника от 2015 година " До моя съвременник ", само че прочетено по " Дойче Веле " още през 70-те. " Подозрението е един от най-характерните белези на актуалния български темперамент. Неделим сателит на всичките ни мисли и усеща ".
Има навика да приказва и написа откровено по неуместни тематики. " Не познавам човек в България, даже най-благородните и най-честни персони, против които да не е хвърляно съмнение, че те не са това, за което се показват, че зад цялото им държание стои нечиста цел.
Разбира се, цялата тази атмосфера на взаимно и всеобщо съмнение, на предусещане и очакване на неочаквани секрети врагове, е изключителна рожба на комунистическата реалност и на необикновено низкото нравствено проваляне, последвало девети септември 1944 година ", показва той.
Георги Марков напуща България още през 1969 година. Отпътува за Италия, а година по-късно се открива в Лондон. През 1972 година стартира работа като редактор в българската секция на Би Би Си. Активно сътрудничи с очерци, мнения, сериозни бележки и на радио " Дойче веле ". Изключен е от Съюза на българските писатели, а книгите му са конфискувани от библиотеките. Смята се, че тогава стартира и попълването на досието му, заведено под името " Скитник ".
Още в края на 1972 година е задочно наказан на 6,5 години отнемане от независимост като " невъзвращенец и за вражеска активност ". Всъщност от този интервал стартират и фамозните му " Задочни репортажи за България " (Съкратено от " Задочни репортажи за задочна България " ).
Става още по-неудобен за властта в България. Редовно загатва имената на другарят Сталин, Димитров, Червенков, Ленин, Живков и то напълно не в положителен подтекст.
" Бездарниците са тези, които в изискванията на всеки тоталитарен режим съумяват да изкопаят по някакъв мочур, подобаващ на техните размери, в който се мъчат да натикат и умъртвят тези, които са родени, с цел да кръстосват океаните ", е една от тези реплики, които мъчно се не помнят от рубриката му по " Свободна Европа ". През 80-те репортажите му са оповестени и като книги, посмъртно. Първо в Европа, а след измененията и у нас.
Смъртта му вечно остава в историята като " българския чадър ". И също способства за именития му статут в България след рухването на комунизма. На 11 декември 2000 година посмъртно му е присъден медал " Стара планина " първа степен за ослепителен принос към българската литература, драматургия и журналистика и за изключителната му гражданска позиция и опълчване на комунистическия тоталитарен режим.
А през 2014 година в София, в квартал " Лозенец " е открит и негов монумент, дело на статуя Данко Данков. Финансирането е обезпечено от американската фондация " Сейнт Джордж фаундейшън ", основана от политическия бежанец доктор Георги Лазаров. След себе си оставя редица книги и разбори, както и девет пиеси, сложени в български театри. А на днешната дата - 7 септември 2024 година си спомняме още веднъж за него. 46 години след гибелта му...
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Датата е 7 септември, годината - 1978. Далеч от родината си, в столицата на Англия - Лондон един българин претърпява малък случай. Непознат мъж го пробожда с чадъра си в крайници. Българинът е Георги Марков. Писател, публицист, отстъпник. Четири дни по-късно той умира в лондонската болница " Сейнт Джеймс ".
Медицинската експертиза в Скотланд Ярд потвърждава подозренията: той не е умрял от естествена гибел. Заключението е " ликвидиране с потребление на отровата рицин " и в резултат на открита в тялото му двумилиметрова сачма с въпросното вещество. А през 1990 година, досието на Георги Марков изчезва.
По-горе: Със брачната половинка си Здравка Лекова
Мотиви неуместният на " Държавна сигурност " български публицист да изчезне излизат през 2005 година, когато негов сътрудник, журналистът Христо Христов (автор на книгата " Убийте " Скитник " ) споделя пред организация " Ройтерс ", че най-вероятният палач е датчанинът от италиански генезис Франческо Джулино с кодово име " Пикадили ".
Той признава, че няма по какъв начин да е безапелационен в изказванието си, защото достъпът до архивите за Георги Марков е блокиран и че тайните служби в никакъв случай не биха подписали документи, с които да се дискредитират по отношение на поръчано ликвидиране. В друго изявление, месеци по-късно към този момент разкрива, че разполага и с директива на Министерство на вътрешните работи от 1977 година до Джулино да обезврежда " скитника ", който живее в Лондон.
Въпреки това, следствието за гибелта му у нас е прекъснато през 2013 година. Същата, в която Ройтерс предава, че следствието на английската полиция продължава, като в него вземат участие интернационалните организации. Самият Джулино умира 8 по-късно, потвърждавайки че е просто търговец на антики във Велс и няма нищо общо със гибелта на Георги Марков.
По-горе: В Сиена, Италия
Остава обаче съмнението. Някак алегорично, като едно от най-известните есета на писателя. Появило се в сборника от 2015 година " До моя съвременник ", само че прочетено по " Дойче Веле " още през 70-те. " Подозрението е един от най-характерните белези на актуалния български темперамент. Неделим сателит на всичките ни мисли и усеща ".
Има навика да приказва и написа откровено по неуместни тематики. " Не познавам човек в България, даже най-благородните и най-честни персони, против които да не е хвърляно съмнение, че те не са това, за което се показват, че зад цялото им държание стои нечиста цел.
Разбира се, цялата тази атмосфера на взаимно и всеобщо съмнение, на предусещане и очакване на неочаквани секрети врагове, е изключителна рожба на комунистическата реалност и на необикновено низкото нравствено проваляне, последвало девети септември 1944 година ", показва той.
Георги Марков напуща България още през 1969 година. Отпътува за Италия, а година по-късно се открива в Лондон. През 1972 година стартира работа като редактор в българската секция на Би Би Си. Активно сътрудничи с очерци, мнения, сериозни бележки и на радио " Дойче веле ". Изключен е от Съюза на българските писатели, а книгите му са конфискувани от библиотеките. Смята се, че тогава стартира и попълването на досието му, заведено под името " Скитник ".
Още в края на 1972 година е задочно наказан на 6,5 години отнемане от независимост като " невъзвращенец и за вражеска активност ". Всъщност от този интервал стартират и фамозните му " Задочни репортажи за България " (Съкратено от " Задочни репортажи за задочна България " ).
Става още по-неудобен за властта в България. Редовно загатва имената на другарят Сталин, Димитров, Червенков, Ленин, Живков и то напълно не в положителен подтекст.
" Бездарниците са тези, които в изискванията на всеки тоталитарен режим съумяват да изкопаят по някакъв мочур, подобаващ на техните размери, в който се мъчат да натикат и умъртвят тези, които са родени, с цел да кръстосват океаните ", е една от тези реплики, които мъчно се не помнят от рубриката му по " Свободна Европа ". През 80-те репортажите му са оповестени и като книги, посмъртно. Първо в Европа, а след измененията и у нас.
Смъртта му вечно остава в историята като " българския чадър ". И също способства за именития му статут в България след рухването на комунизма. На 11 декември 2000 година посмъртно му е присъден медал " Стара планина " първа степен за ослепителен принос към българската литература, драматургия и журналистика и за изключителната му гражданска позиция и опълчване на комунистическия тоталитарен режим.
А през 2014 година в София, в квартал " Лозенец " е открит и негов монумент, дело на статуя Данко Данков. Финансирането е обезпечено от американската фондация " Сейнт Джордж фаундейшън ", основана от политическия бежанец доктор Георги Лазаров. След себе си оставя редица книги и разбори, както и девет пиеси, сложени в български театри. А на днешната дата - 7 септември 2024 година си спомняме още веднъж за него. 46 години след гибелта му...
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ