На днешната дата Българската православна църква почита св. Климент Охридски,

На днешната дата Българската православна черква уважава св. Климент Охридски, възпитаник на св. св. Кирил и Методий, един от светите Седмочисленици и създател на Охридската книжовна школа, изиграла основна роля във въвеждането на новата славянска книжовност в България, както за одобряването на християнската религия като съществена вяра в средновековната страна.

Паметникът на св. Климент Охридски пред Софийския университет, наименуван на негово име, в София © Българска телеграфна агенция
Смята се, че Климент е роден в рамките на Първото българско царство и е от славянски генезис, като от ранни години е придружавал учителя си св. Методий по странстванията му. Почти е несъмнено, че Климент е взел участие във Великоморавската задача на Светите братя, с която на процедура се поставя началото на славянската книжовност. В даден миг от живота си Климент е ръкоположен за духовник в Рим, като се счита, че той имал необятни връзки в Римокатолическата черква, която тогава към момента не е се е отделила от Византийската, предизвиквайки Великата схизма от 1054 година

Именно богословско-догматични различия, измежду които разбиването на триезичната разкол (схващането, че Литургия може да се служи единствено на три езика - гръцки, латински и еврейски) и произходът на св. Дух, наложително карат учениците на Кирил и Методий да изоставен Рим след кончината на учителите им.

В това време княз Борис, наскоро приел християнството като публична вяра, търсел метод да се опълчи на опита на Византия да се наложи културно над България. Именно тази интерпретация на историческите събития е водеща при разсъжденията за какво Борис с такава ненаситност приема учениците на Светите братя и ги прави съществени мисионери. Това са точно Ангеларий, Наум и Климент.

Ангеларий умира скоро, откакто тримата са признати в Плиска, Наум остава в Столицата и основава Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в днешна Македония, където основава Охридската книжовна школа.

Според най-разпространените исторически теории, Климент е изпратен в новоприсъединената към България територия, с цел да може тя да стане по-лесно едно културно цяло с останалата част от княжеството. Историческите сведения сочат, че Климент се е отдал на просветителски живот, като в учредената от него школа се обучавали хиляди свещеници и монаси, само че в това време той не забравял личния си монашеския живот и основал в Охрид манастир, отдаден на св. Панталеймон.
СУ „ Св. Климент Охридски “ отбелязва патронния си празник с академично празненство
Софийският университет "Св. Климент Охридски " отбелязва през днешния ден патронния си празник. Вече стартира академичното празненство в Аулата на университета.

След несполучливия опит на сина на Борис Расате да върне езичеството, на българския трон се възкачва Симеон, който извиква Климент в столицата и го прави свещеник. Като „ пръв свещеник на българския език “, както го разказва житиеписецът му Теофилакт, Климент и тогава не престанал с богословската си и просветителна активност.

Климент почива на напреднала възраст на 27 юли 916 година в Охрид, като мощите му се съхраняват в учредения от него манастир до ден-днешен. Прието е на датата на успението му да се празнува паметта на всички св. Седмочисленици - светите братя Кирил и Методий и техните петима възпитаници - Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.

Традиционно на св. Климент Охридски се приписва заслугата за редактирането на глаголицата, основана от учителя му св. Константин-Кирил Философ, тъй като в късото му житие е написано, че Климент „ изобретил и други форми на буквите за по-голяма изясненост от ония, които изнамерил мъдрият Кирил “. Смята се, че от тази редакция произлиза кирилицата, наречена по този начин в чест на св. Кирил.

В чест на св. Климент Охридски е наименуван най-старият университет в България - Софийският, учреден през 1888 година На негово име е наречена и българската полярна база на остров Ливингстън.