Църквата отдава почит към всички български светии
На днешната дата - 4 юли, честваме неделя на всички български светии. Това е най-новият, преносим празник в нашия църковен календар.
Денят на Всички български светии е неповторим празник. На него Църквата отдава респект към всички исторически персони, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благоверен живот, изповядвали са в цялост Христовата религия и са били предани на светото православие.
Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал заварката сред черква, народ и страна. Българските светци въплъщават националната ни орис, тъй като всеки интервал от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Освен тези светии, които са маркирани в църковния календар, на българската земя са просияли доста светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и по-късно до ново време.
По време на османското иго башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, само че вярата на народа ни е била съхранена.
Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за възхвала и на тези незнайни подвижници, монаси и свети хора, отишли си безшумно и непретенциозно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния хоризонт.
През 1954 година Св. Синод на БПЦ постановява втората неделя след Петдесетница да бъде разгласен за ден на Всички български светии. Патриарх Кирил отслужва първата литургия за празника в столичния храм " Свети Седмочисленици ".
Това е една от първите огромни начинания на Българската патриаршия, която възвръща своето патриаршеско достолепие единствено една година по-рано – на 10 май 1953 година От тогава Денят на Всички български светии има непрекъснато място в българския църковен календар.
Повод да почерпят имат всички с имената Асен, Аспарух, Крум, Панайот, Румен, Румяна и Чавдар.
Канонизираните за светци българи са 104. Всред тях има
Последните канонизации в Българската православна черква са осъществени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 година Св. Синод прогласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200 годишнината от написване на История Славянобългарска. В този интервал е канонизиран и Св.Софроний Врачански.
През 1954 година Св. Синод на БПЦ дефинира във втората неделя след Петдесетница отсега нататък да се празнува паметта на всички български светци. Това е празник на ония, които увенчаха историята на нашия народ с венец от благочестиви и народополезни каузи с жертвена обич и лоялност и послужиха като подтик в душите на народа ни към чист, ярък и благословен живот. Ще посочим няколко от тях.
Св. цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ. От живота му личи обич към християнската религия и надълбоко разбиране в нейното предимство над езичеството. Чрез покръстването на народа ни цар Борис обединил двете народности, които населявали тогава България.
Той съумял да извоюва за нашата Църква цялостна самостоятелност в 870 година на Цариградския поместен събор. Възползвал се от апостолското дело на св. братя Кирил и Методий и Бог го популяризирал с нетленни мощи, при които ставали чудеса.
Св. братя Кирил и Методий, славянските просветители, съставили писмеността, наречена глаголица. Превели и популяризирали словото Божие и богослужебните книги, които просветили и цялата българска страна.
Първоначално Църквата чествала на 14 февруари гибелта на св. Кирил и на 6 април гибелта на св. Методий. Но те били родни братя и апостолското им дело ги обединявало, по тази причина доста от дълго време Църквата ни е отредила паметта им да се чества в един ден - 11 май.
Св. Климент Охридски. Когато братята св. Кирил и Методий се отправили за Моравия, взели със себе си един младеж на име Климент, родом от Солун или от покрайнините му.
С тях дружно той ходил в Рим, където бил ръкоположен в духовнически чин от римския папа Адриан ІІ. След гибелта на св. Методий в 885 година немското духовенство прогонило от Моравия учениците на св. братя.
Тогава св. Климент и няколко сподвижници намерили банкет в България при благоверния цар Борис-Михаил. Той изпратил Климент в региона Кутмичевица с основни градове Девол и Охрид. На събора в Преслав (893 г.) св. Климент бил определен за „ пръв свещеник на български език ".
В продължение на 30 години той работил за одобряване на християнската сварявам измежду своя народ. Денем обучавал учениците си, а нощeм се молел, пишел и превеждал свещени книги от гръцки на български; съставил алманах от проповеди; построил църкви и манастири и правил ред чудеса. Той съставил кирилицата. Имал към 3500 възпитаници, които ставали свещеници и служели на славянски език.
Св. Наум Охридски. Роден като аристократ, оставил всичко и последвал св. братя Кирил и Методий в Рим. Папа Адриан ІІ ръкоположил и него за духовник. След гибелта на св. Методий дружно със св. Климент се отправил за България. Българският цар Борис-Михаил приел и него с наслада и го оставил да служи в столицата Плиска. В 893 година столицата била преместена в Преслав. Тогава Симеон бил провъзгласен за цар на мястото на татко си Борис-Михаил.
След като св. Климент бил назначен за свещеник, на негово място в продължение на 7 години работил св. Наум. Той построил манастир на брега на Охридското езеро в чест на св. Архангели, където живял 10 години като духовник.
В 910 година умрял. Погребан бил в северната страна на храма, където мощите му стоят и до момента неоткрити. Опитвали се доста пъти, само че преподобният не разрешил. От външната страна на храма е издигната стаичка, в която нощуват заболели и с молебствия получават излекуване.
Св. Иван Рилски, най-великият светец на българския народ. Родил се към 876 година в с. Скрино, ситуирано в гънките на Осоговската планина. Съвременник на св. цар Борис, на цар Симеон и на цар Петър. Благодатната светлина на християнството се разраствала в новопокръстена България. Започнали да строят църкви и манастири. Новооснованите обители станали огнища на набожен живот и просветни центрове.
Чистата душа на св. Иван го подтикнала да потърси леговище в Рила планина. Първоначално постъпил в манастира „ Св. Димитрий ". Там бил ръкоположен в отшелнически чин, изучил писмо и четмо и се срещнал с богослужението, богослужебните книги и на манастирския ред. Установил се в Рила планина и основал манастир, който съществува повече от 1000 години.
Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си. Оставил писмен завет на манастирското приятелство. Починал на 18 август 946 година и бил заровен в каменна гробница. По-късно било намерено, че мощите му останали нетленни и с Божията мощ правят чудеса. Затова епохи към този момент се пазят в ракла пред иконостаса на централния манастирски храм. Обявен е за небесен настойник на българския народ.
Св. Петка. Живяла в ХІ век. Родена е в гр. Епиват (Тракия). Родителите й били българи, състоятелни хора. Тя имала брат, който приел монашество. В църквата един път чула думите: „ Който желае да върви след Мене, да се отхвърли от себе си, да вземе кръста си и Ме последва " (Мат. 8:34). Излизайки от храма, тя съблякла богатата си дреха и я дала на един дрипльо. Друг път дала дрехата си на бедна жена.
След гибелта на родителите си раздала наследството, посетила Цариград и се заселила в храма „ Покров Богородичен " до гр. Ираклия.
Там прекарала 5 години. Отишла в Палестина и подражавала на св. Мария Египетска. Достигнала напреднала възраст. Чрез привидение й било подредено от ангел да се върне в родината си. В Епиват живяла при храма „ Св. Апостоли " и там умряла. Погребана била вън от града като чужденка. На гроба й ставали чудеса, заради които откриват и нетленните й мощи.
В 1238 година по разпореждане на цар Иван Асен мощите й били пренесени в Търново. Сюлейман Великолепни ги изпратил в Цариград. В 1641 година Цариградската патриаршия ги предала на влашкия воевода Василий. Сега те се намират в гр. Яш (Румъния) и са на огромна респект от румънския народ.
И още доста български светци блестят на родния ни хоризонт: св. Йоаким Осоговски, св. Гавриил Лесновски, св. Прохор Пшински, св. Иларион Мъгленски, св. Теодосий Търновски, св. патриарх Евтимий Търновски, които със слово и перо, с нравствен жар бранили вярата на народа ни от лъжеучители, еретици и посегатели.
Св. Йоан Кукузел, художник на църковно пение, сладкозвучен, ангелогласен, огласявал Атонските гори.
Св. Пимен Софийски, преподавател, просветник и зограф, възстановил ред манастири и църкви в разнообразни епархии на родината ни.
Св. Георги Нови, св. Георги Най-нови, св. Николай Софийски, св. Злата Мъгленска. Габровските мъченици св. Дамаскин, св. Лазар Български, св. Онуфрий. Всички те не пожалиха нито парцел, нито даже живот за вярата в Христос, подготвени да одобряват страдалчество, само че не и мохамеданска религия.
И още доста други знайни и незнайни светители, изповедници, преподобни, мъченици, свещеномъченици, които се трансфораха в живи звезди и греят над родната ни земя, молят се пред Бога за народа ни като покровители.
Един след различен българските светци след почтено изпълнен дълг към Бога и народа отминаваха във вечността; оттова те не престават да бдят над всички ни, да ни закрилят, въодушевяват, предизвикват в трудовете и подвизи.
Един набожен християнин споделя: " Аз не мога да си показва българските светии иначе, с изключение на събрани в един оживен хор пред престола на Всевишния да популяризират Св. Троица и да се молят, с цел да бъдат притъпени стрелите на лукавия, който разединява, насъсква и разрушава единството на народа ни ".
