Дъщерята на Тодор Диев: Казваха му, че се е родил прекалено рано за футболист, беше отдаден на хората и душата на компанията
На днешната дата - 28 януари се навършват 90 години от рождението на един от най-големите пловдивски футболисти за всички времена Тодор Диев . Диев е най-голямото име в историята на Спартак (Пловдив) и с отбора прави нещо неповторимо - печели шампионската купа през 1963г. (отборът стопира превъзходството на ЦСКА - тогава ЦДНА от девет следващи шампионски титли) и Купата - тогава Купа на Съветската войска през 1958г. Със Спартак е още вицешампион един път, два пъти финалист за Купата и финалист за Балканската купа. Става голмайстор на шампионата цели три пъти - 1955, 1962, 1963 . В „ А “ група изиграва общо 308 мача и отбелязва 146 гола има 6 мача и един гол за Спартак в евротурнирите. Тодор Диев е и първият пловдивски състезател с орден от Олимпиада - през 1956г. в Мелбърн, когато е в националния тим, който печели бронз. Част е и от първия тим на България, който взе участие на Световно състезание през 1962г. в Чили. Има три участия на Олимпийски игри 1952, 1956г. и 1962г. Освен в родния Спартак има къс интервал в Спартак (София), когато отбива военната си работа. За националния тим играе 10 години и записва 55 мача и 16 попадения от 1955г. до 1965г. той е и първият българин вкарал гол на Бразилия. Тогава в контрола в Бразилия България губи с 1:3, само че бразилците са изумени от Диев и му дават оценка, колкото на младият и тогава към момента незнаен Пеле . Мощен и бърз, той опустошава всичко по пътя си по дясното крило, отличен изпълнител. Включен в идеалния тим на България на 30-летието 1944 – 1974 година Тодор Диев завършва футболната си кариера през 1966г. През 1983г. при възобновяване на Спартак е шеф на футболния клуб. Отива си от този свят на 4 януари 1995г. няколко дни преди да навърши 61 години.
Прочетете още
По този мотив потърсихме дъщерята на Тодор Диева - Красимира, която описа забавни случки от неговия живот. Вижте какво съобщи тя в изявление пред TrafficNews .
Какъв човек е бил Тодор Диев
Баща ми беше прекомерно добър човек за това време и строгия режим, в който всички са живели. Беше предан на хората. Казваше ми, че животът има две страни - в случай че си доста прочут - всички те харесват, само че и огромна част ти завиждат и ти вършат мръсно. Имаше доста другари в цяла България. Когато е добър индивида го обичат всички. Уважаваха го всички от противниковите тимове. Голям другар беше и с вратаря на Спартак Плевен, който споделяше толкоз голове ми е вкарал, само че е огромен човек. Имаме доста такива случки. Характерът му е подобен, че увлича всичките, тъй като беше и душата на компанията. Когато умря разбрах и нещо, което незнаех, че е правил. Давал е късмет на пандизчии с лека присъда и ги е записвал по селксите тимове да играят футбол и персонално е подсигурил за тях. Много хора му благодариха по тази причина и станаха хора след пандиза.
Душата на компанията
След като към този момент работеше в Министерство на вътрешните работи генералът го привикваше и му споделяше знам какво си ял, какво си пил и какъв брой вица си разкразал. Обичаше да се събират с другари на кафене на Байкал. Той постоянно беше център на компанията, без значение къде се намира. Имаме толкоз истории с него и даже, когато съм обикаляла България се случва толкоз пъти да се засичам с хора, които са го познавали. Оставял е мемоари на всички места и все хубави. Беше майтапчия, пееше доста родопски и македонски песни. Много се гордееше, че нашите корени са от Родопите. Любопитна преживелица е когато отиват при Ванга и татко ми с още един негов съотборник от националния тим трябвало да спат под захърчета преди срещата. Сутринта ги водят при Ванга и още от вътрешната страна тя се провикнала - тези двамата нощес, които разменяха захърчетата да се махат. Тогава всички футболисти бяха огромни другари и фамилиите бяха дружно съвсем на всички места. Обичаха го хората на всички места. Казваше, че футболът пари не му е дал, само че обиколил света и видял доста.
Започва като лекоатлет - бил е най-мощният футболист в България за времето си
Баща ми е бил супер мощен футболисти - 90 кг. и постоянно му са се карали и е трябвало да бъде на диета. Имал е и доста мощна фигура, тъй като първо е бил лекоатлет и републикански първенец и е бягал 10 м. за 11 сек. Висок е 190 на 100 кг. На един мач във Варна бранителят Ангелов от локалния Спартак се пробва да го спре, той споделяше, че усеща, че му се къса ръкава, само че той го хваща под мишница и с него тича и влиза във вратата.
Кои са двата момента, от кариерата му за които съжалява
Една от най-големите му болки беше, че не отиде на 100-годишнината от основаването на Английската футболна асоциация. Поканен е персонално през 1963г., когато идва покана да взе участие в сборния тим на света по случай 100-годишнината от основаването на футболната федерация. Тогава ръководител на БСФС е Недялко Донски и го викат в София. Той му споделя, че не е в добра физическа форма и от федерацията считат да изпратят Георги Аспарухов - Гунди или Иван Колев. От Англия им припомнят, че поканата е поименна и никой различен не може да отиде. Така никой не отива и пропущаме шанса да имаме българин на такова огромно събитие.
Съжаляваше, че не взе участие в реванша против Франция през 1963г. за класиране на Евро 1964г. В първия мач в София той прави страховит дуел и побеждаваме след негов гол с 1:0. На реванша в Париж обаче той не играе и всички французи се питат къде е Диев. Официалната версия е, че е контузен, само че в действителност не е по този начин. Вечерта преди дуела треньорът хваща татко ми и още един негов съотборник да ядат луканка. Именно поради това той не играе в мача, който губим с 1:3 и отпадаме.
Мечтата му да види още веднъж Спартак на футболната карта се сбъдва
Болеше го, че го няма тима. Една от огромните му фантазии беше да се завърне Спартак на футболната карта (б.а. - тимът не съществува от 1967 до 1982г., когато е единен с Ботев и Академик под името Тракия) и се веселя, че съумя да види това през 1983г. Същата година той е и шеф на тима. Успява да види отбора и при завръщането в елита през сезон 1994-1995 - няколко месеца преди да си отиде.
Единственият в националния тим от извънстоличен тим
В тогавашния интервал всичките футболисти в националния тим са от ЦСКА - тогава ЦДНА. Той е единственият отвън София, който е в националният тим и играе дълги години в него взе участие на Олимпиадата през 1956г. и печели бронз и на Световното през 1962г. От София вършат всичко допустимо да го вземат и да играе в софийски тим, само че той не желае. Има един интервал, в който е в Спартак (София), само че тогава отбива военната работа и там се срещат с майка ми. Тогава става по този начин, че той отива в София, а Гунди идва в Пловдив.
Получава оценка, колкото Пеле и впечатлява бразилците, които му оферират договор
Един от най-великите мигове е когато получава оценка, колкото Пеле. Играем контрола с Бразилия и бразилците бият с 3:1, само че татко ми получава оценка 9, колкото и Пеле, който тогава е още дребен и това му е измежду първите мачове. Татко ми споделяше, че са взимали 80 лева и в случай че им дадат нещо предметно това са били ваза или портфейл или часовник. 1958г. бразилците му оферират контракт и той е първият български футболист, на който е препоръчан контракт от непознат тим. Тогава беше немислимо това да стане. Нямаше късмет и му оферират сумата от милион и половина крузейрос, което е било към 120-150 хиляди $ да играе в Ботафого и двугодишен контракт.
Спомени от последния му мач през 1966г.
Бях на 6 години, когато го изпращаха - последния му мач за Спартак на стадин " Пловдив " - тогава " 9 септември ". Спомням си, че той плачаше и това съм го запомнила, тъй като за едно дете татко му да плаче се запомня. Помня цялостните трибуни и всичките дарове. Имаше хладилници, тв приемник, разнообразни пакети по терена. Татко съблече фланелката и я даде на не си спомнян на кой състезател на Спартак.
Оглавява две ранглисти в националния тим
В анкета на в. " Спорт " за най в националния тим оглавява две ранглисти. Тодор Диев е преди всичко за най тежък футболист - 88 кг. и най-бърз - бяга 100 м. за 11 сек.
За пътуванията с националния тим и за какво не отиде на Съединени американски щати 94
Бяха го поканили да отиде с националния тим на Мондиала в Съединени американски щати през 1994г., когато станахме четвърти в света, само че лекарите го стопираха, тъй като беше получил два инфаркта преди този момент. Последно върви с националния тим в Уелс (б.а. - мачът се играе на 14 декември 1994г. и е европейска подготовка за Евро 96). Бяха го поканили и му споделиха, че той е талисмана на тима и наложително би трябвало да пристигна (б.а. - България печели с 3:0 като посетител и до ден сегашен този мач се счита за най-хубавия на популярното ни потомство от Съединени американски щати 94).
Кеворк Кеворкян му споделя, че се е родил късно за партизанин и рано за футболист
Навремето Кеворк Кеворкян направи филм за татко ми и пристигнаха през 80-те години с целия екип на Българска национална телевизия за " Всяка неделя ". След това той му сподели - доста късно си се родил за партизанин и доста рано за футболист. Страхотното пловдивска журналистка Нери Терзиев също беше правила филм за него " С номер 7 - Диев ". Тогава досега не осъзнавах, че съм дете на толкоз прочут човек.
Тодор Диев не е пропуснат
Не мисля, че татко ми е пропуснат. Всяка година, когато му вършим помен има по 30-40 индивида. Когато умря имаше над 2000 души, които го изпратиха. Бяха пристигнали огромни футболни митове, ръководителите на футбола, няколко футболни тима. Феновете предложиха стадионът на Спартак да се споделя Тодор Диев. Тогава Люси Божилов и Михаил Георгиев бяха също в Спартак и също бяха в основата стадионът да се споделя на моя татко. Хубавото е, че хората си спомнят за него даже толкоз дълги години, откакто умря.
Внуците на Тодор Диев също са в спорта
Внуците ми в този момент са в София и упражняват карате и баскетбол в Славия. Пробваха и с футбола, само че на този стадий избраха други спортове. В момента са на тинейджърска възраст.
За настоящето положение на Спартак и може ли да стане факт новият стадион " Тодор Диев "
Интересувам се доколкото мога какво се случва в този момент в Спартак. Надявам се тимът да се завърне във Втора лига и новият стадион да стане факт. На този прелестен стадион би трябвало да се даде още веднъж живот и се надявам да стане, тъй като ще е доста значимо и за бъдещите генерации. Имам доста хубави моменти от него. Целият Кючук Париж си обичаше Спартак и стадионът беше непрекъснато цялостен.
Прочетете още
По този мотив потърсихме дъщерята на Тодор Диева - Красимира, която описа забавни случки от неговия живот. Вижте какво съобщи тя в изявление пред TrafficNews .
Какъв човек е бил Тодор Диев
Баща ми беше прекомерно добър човек за това време и строгия режим, в който всички са живели. Беше предан на хората. Казваше ми, че животът има две страни - в случай че си доста прочут - всички те харесват, само че и огромна част ти завиждат и ти вършат мръсно. Имаше доста другари в цяла България. Когато е добър индивида го обичат всички. Уважаваха го всички от противниковите тимове. Голям другар беше и с вратаря на Спартак Плевен, който споделяше толкоз голове ми е вкарал, само че е огромен човек. Имаме доста такива случки. Характерът му е подобен, че увлича всичките, тъй като беше и душата на компанията. Когато умря разбрах и нещо, което незнаех, че е правил. Давал е късмет на пандизчии с лека присъда и ги е записвал по селксите тимове да играят футбол и персонално е подсигурил за тях. Много хора му благодариха по тази причина и станаха хора след пандиза.
Душата на компанията
След като към този момент работеше в Министерство на вътрешните работи генералът го привикваше и му споделяше знам какво си ял, какво си пил и какъв брой вица си разкразал. Обичаше да се събират с другари на кафене на Байкал. Той постоянно беше център на компанията, без значение къде се намира. Имаме толкоз истории с него и даже, когато съм обикаляла България се случва толкоз пъти да се засичам с хора, които са го познавали. Оставял е мемоари на всички места и все хубави. Беше майтапчия, пееше доста родопски и македонски песни. Много се гордееше, че нашите корени са от Родопите. Любопитна преживелица е когато отиват при Ванга и татко ми с още един негов съотборник от националния тим трябвало да спат под захърчета преди срещата. Сутринта ги водят при Ванга и още от вътрешната страна тя се провикнала - тези двамата нощес, които разменяха захърчетата да се махат. Тогава всички футболисти бяха огромни другари и фамилиите бяха дружно съвсем на всички места. Обичаха го хората на всички места. Казваше, че футболът пари не му е дал, само че обиколил света и видял доста.
Започва като лекоатлет - бил е най-мощният футболист в България за времето си
Баща ми е бил супер мощен футболисти - 90 кг. и постоянно му са се карали и е трябвало да бъде на диета. Имал е и доста мощна фигура, тъй като първо е бил лекоатлет и републикански първенец и е бягал 10 м. за 11 сек. Висок е 190 на 100 кг. На един мач във Варна бранителят Ангелов от локалния Спартак се пробва да го спре, той споделяше, че усеща, че му се къса ръкава, само че той го хваща под мишница и с него тича и влиза във вратата.
Кои са двата момента, от кариерата му за които съжалява
Една от най-големите му болки беше, че не отиде на 100-годишнината от основаването на Английската футболна асоциация. Поканен е персонално през 1963г., когато идва покана да взе участие в сборния тим на света по случай 100-годишнината от основаването на футболната федерация. Тогава ръководител на БСФС е Недялко Донски и го викат в София. Той му споделя, че не е в добра физическа форма и от федерацията считат да изпратят Георги Аспарухов - Гунди или Иван Колев. От Англия им припомнят, че поканата е поименна и никой различен не може да отиде. Така никой не отива и пропущаме шанса да имаме българин на такова огромно събитие.
Съжаляваше, че не взе участие в реванша против Франция през 1963г. за класиране на Евро 1964г. В първия мач в София той прави страховит дуел и побеждаваме след негов гол с 1:0. На реванша в Париж обаче той не играе и всички французи се питат къде е Диев. Официалната версия е, че е контузен, само че в действителност не е по този начин. Вечерта преди дуела треньорът хваща татко ми и още един негов съотборник да ядат луканка. Именно поради това той не играе в мача, който губим с 1:3 и отпадаме.
Мечтата му да види още веднъж Спартак на футболната карта се сбъдва
Болеше го, че го няма тима. Една от огромните му фантазии беше да се завърне Спартак на футболната карта (б.а. - тимът не съществува от 1967 до 1982г., когато е единен с Ботев и Академик под името Тракия) и се веселя, че съумя да види това през 1983г. Същата година той е и шеф на тима. Успява да види отбора и при завръщането в елита през сезон 1994-1995 - няколко месеца преди да си отиде.
Единственият в националния тим от извънстоличен тим
В тогавашния интервал всичките футболисти в националния тим са от ЦСКА - тогава ЦДНА. Той е единственият отвън София, който е в националният тим и играе дълги години в него взе участие на Олимпиадата през 1956г. и печели бронз и на Световното през 1962г. От София вършат всичко допустимо да го вземат и да играе в софийски тим, само че той не желае. Има един интервал, в който е в Спартак (София), само че тогава отбива военната работа и там се срещат с майка ми. Тогава става по този начин, че той отива в София, а Гунди идва в Пловдив.
Получава оценка, колкото Пеле и впечатлява бразилците, които му оферират договор
Един от най-великите мигове е когато получава оценка, колкото Пеле. Играем контрола с Бразилия и бразилците бият с 3:1, само че татко ми получава оценка 9, колкото и Пеле, който тогава е още дребен и това му е измежду първите мачове. Татко ми споделяше, че са взимали 80 лева и в случай че им дадат нещо предметно това са били ваза или портфейл или часовник. 1958г. бразилците му оферират контракт и той е първият български футболист, на който е препоръчан контракт от непознат тим. Тогава беше немислимо това да стане. Нямаше късмет и му оферират сумата от милион и половина крузейрос, което е било към 120-150 хиляди $ да играе в Ботафого и двугодишен контракт.
Спомени от последния му мач през 1966г.
Бях на 6 години, когато го изпращаха - последния му мач за Спартак на стадин " Пловдив " - тогава " 9 септември ". Спомням си, че той плачаше и това съм го запомнила, тъй като за едно дете татко му да плаче се запомня. Помня цялостните трибуни и всичките дарове. Имаше хладилници, тв приемник, разнообразни пакети по терена. Татко съблече фланелката и я даде на не си спомнян на кой състезател на Спартак.
Оглавява две ранглисти в националния тим
В анкета на в. " Спорт " за най в националния тим оглавява две ранглисти. Тодор Диев е преди всичко за най тежък футболист - 88 кг. и най-бърз - бяга 100 м. за 11 сек.
За пътуванията с националния тим и за какво не отиде на Съединени американски щати 94
Бяха го поканили да отиде с националния тим на Мондиала в Съединени американски щати през 1994г., когато станахме четвърти в света, само че лекарите го стопираха, тъй като беше получил два инфаркта преди този момент. Последно върви с националния тим в Уелс (б.а. - мачът се играе на 14 декември 1994г. и е европейска подготовка за Евро 96). Бяха го поканили и му споделиха, че той е талисмана на тима и наложително би трябвало да пристигна (б.а. - България печели с 3:0 като посетител и до ден сегашен този мач се счита за най-хубавия на популярното ни потомство от Съединени американски щати 94).
Кеворк Кеворкян му споделя, че се е родил късно за партизанин и рано за футболист
Навремето Кеворк Кеворкян направи филм за татко ми и пристигнаха през 80-те години с целия екип на Българска национална телевизия за " Всяка неделя ". След това той му сподели - доста късно си се родил за партизанин и доста рано за футболист. Страхотното пловдивска журналистка Нери Терзиев също беше правила филм за него " С номер 7 - Диев ". Тогава досега не осъзнавах, че съм дете на толкоз прочут човек.
Тодор Диев не е пропуснат
Не мисля, че татко ми е пропуснат. Всяка година, когато му вършим помен има по 30-40 индивида. Когато умря имаше над 2000 души, които го изпратиха. Бяха пристигнали огромни футболни митове, ръководителите на футбола, няколко футболни тима. Феновете предложиха стадионът на Спартак да се споделя Тодор Диев. Тогава Люси Божилов и Михаил Георгиев бяха също в Спартак и също бяха в основата стадионът да се споделя на моя татко. Хубавото е, че хората си спомнят за него даже толкоз дълги години, откакто умря.
Внуците на Тодор Диев също са в спорта
Внуците ми в този момент са в София и упражняват карате и баскетбол в Славия. Пробваха и с футбола, само че на този стадий избраха други спортове. В момента са на тинейджърска възраст.
За настоящето положение на Спартак и може ли да стане факт новият стадион " Тодор Диев "
Интересувам се доколкото мога какво се случва в този момент в Спартак. Надявам се тимът да се завърне във Втора лига и новият стадион да стане факт. На този прелестен стадион би трябвало да се даде още веднъж живот и се надявам да стане, тъй като ще е доста значимо и за бъдещите генерации. Имам доста хубави моменти от него. Целият Кючук Париж си обичаше Спартак и стадионът беше непрекъснато цялостен.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ