Честваме 1 година от откриването на Епископската базилика на Филипопол
На днешната дата 18 април - Международен ден на международното културно завещание, тъкмо преди една година се състоя формалното разкриване на Епископската базилика на Филипопол - античният предходник на днешния Пловдив, най-голямата раннохристиянска черква в страната.
Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава съображение на хипотезата, че базиликата е измежду първите, издигнати в Римската империя след легализирането на християнството през 313 година Размерите, украсата и централното разположение на църквата наоколо до форума на античния град свидетелстват за огромната и авторитетна християнска общественост във Филипопол.
Базиликата е необятна 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния транспортен съд се издигал декориран с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски знаци, фрески и обилни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре непокътнатата част от постройката. Правени са на три стадия, образуват два пласта и имат обща повърхност от 2000 кв.м. Вече 1 година, Епископската базилика на Филипопол е един от най-посещаваните туристически обекти в България.
Днес - 18 април, в Епископската базилика ще бъдат открити две тематични изложения.
В 17.30 часа, Общински институт " Старинен Пловдив “ ви кани в откритото пространство към Епископската базилика (при неприятно време – вътре в обекта), където ще бъде открита фотоизложба " Епископската базилика на Филипопол “. Тя е отдадена на Международния ден за запазване на паметниците на културата и отбелязване на 1-вата годишнина.
В 18.00 часа ще бъде открита изложбата " Пътешествие из живите обичаи. Нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа ". Експозицията гостува в Пловдив по случай 50-ата годишнина от приемането на Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО, Международния ден на международното културно завещание, 45-ия Международен ден на музеите и 1-вата годишнина от откриването на Епископската базилика на Филипопол. Събитието се провежда по самодейност на Община Пловдив и Общински институт " Старинен Пловдив “ в партньорство с Регионален център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО и Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО. Изложбата демонстрира скъпи фрагменти от страните от района в 18 пана, представящи нематериалното културно завещание на всяка страна членка на Регионалния център.
Епископската базилика е разкрита при избавителни археологически разкопки по отношение на огромна реорганизация на централната градска част в Пловдив през 80-те години на предишния век, сред 1982 и 1986 година Проучена е отчасти, като е открита едвам половината от постройката от археолога Елена Кесякова. Самата базилика съставлява трикорабна едноабсидна постройка, с апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния транспортен съд се издигал декориран с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Общата й дължина е 86.30 метра, а широчината й е 38.5 метра. Изключително огромна по размери, датирана е IV-VI век, което я прави най-голямата базиликална постройка от този интервал на територията на България. Обектът е първа категория, разгласен за културно-историческа полезност от национално значение през 1995г.
За цялостното ѝ откриване се наложи Община Пловдив да закупи 2 частни парцела на север от улица " Гладстон ". Обектът завоюва премията на състезанието " Сграда на годината 2020 “. Съвpeмeннaтa зaщитнa cгpaдa пoвтapя ĸoнтypa нa opигинaлнaтa бaзилиĸa, ĸoятo ĸaтo виcoчинa e билa мнoгo пo-внyшитeлнa.
Комплексът разполага и със зони за събития, презентации, лекции, открити уроци, ателиета, пространство за краткотрайни експозиции, камерни концерти и дeтcĸa плoщaдĸa, cпoнcopиpaнa oт ЕVN-Бългapия. Базиликата има още интepaĸтивни eлeмeнти, софтуерно подкрепени исторически възстановки, добавена виртуална действителност и разнородни действия, в това число и детска “Зона на откритията ", която показва историята на Базиликата по понятен, занимателен и трогателен метод.
Всичко това се случи с помощта на самодейността и финансирането на Фондация " Америка за България “ и Община Пловдив. През 2016-2017 година Епископската базилика беше напълно проучена от екип на Регионалния археологически музей - Пловдив, воден от Жени Танкова, и реставратори под управлението на доцент доктор Елена Кантарева-Дечева.
Общата инвестиция за плана е в размер на над 16 милиона лв., като 8,2 милиона лв. – от Фондация " Америка за България “, останалите – от Община Пловдив.
Мозайките на Епископската базилика са правени по техниката opus tessellatum. При нея дребни камъчета с друг цвят се подреждат в изображение върху поставка от хоросан. Работата е мудна - за един ден занаятчия можел да подреди бранш с повърхност към 0,5 кв.м. За мозайките на Епископската базилика са употребявани камъчета в бяло, черно, жълто, охра, алено, няколко нюанса синьо, зелено. Някои от тях, като зеленото, са от полускъпоценни камъни, добивани от Родопите.
Мозайките на Епископската базилика - както и останалите от Филипопол през IV-VI в., са в стилистиката, присъща на Източната Римска империя. Те обаче имат и свои неповторими особености.
Мозайките от първия слой на базиликата (IV в.) са геометрични. Тези от централния транспортен съд, които са и най-ранните, са монохромни и изобразяват едри геометрични претекстове на " бягаща вълна “ и розети. Мозайките от северния и южния транспортен съд са по-късни и са същинска детонация от цветове и форми. Сложните им орнаменти основават оптическа заблуда за триизмерност - розети се преплитат с гирлянди, обилни кръстове стоят паралелно до кръгове, запълнени с разнообразни цветове.
Създадени през V в., мозайките от втория слой съчетават геометрични орнаменти с отличителния белег на Епископската базилика - птиците. Само върху централния панел в централния транспортен съд има над 100 птици от разнообразни типове. В централно пано на двата странични кораба е изобразена и сцената " Изворът на живота “.
Сред изображенията на мозайките участва и главният знак на християнството - кръстът.
Мозайките от първия слой са и скъп източник на информация за историята на базиликата. Дарителски надпис в южния транспортен съд дефинира постройката като епископска и е запазил част от името на духовника, който евентуално е поръчал и финансирал основаването на мозаечния под – “-киан ".
Вторият слой от мозайките демонстрира, че християнството към този момент е намерило своя символен език. Десетките птици по пода не са инцидентни - те въплъщават райската градина. Пауните имат още по-ярък символизъм - те въплъщават безсмъртието на душата. Може би по тази причина таман паун - впечатляващ с обилната си, многоцветна опашка - е изобразен пред основния вход на базиликата.
Сцените с извора на живота също са наситени със смисъл - фонтанът символизира Исус и концепцията, че оня, който е пил от него, намира безконечен живот. Християнските знаци обаче разделят пространство с някои от геометричните претекстове на миналата ера - значимо удостоверение за последователност, съхранено в Епископската базилика.
Открита при разкопките монета на император Лициний (308-324) дава съображение на хипотезата, че базиликата е измежду първите, издигнати в Римската империя след легализирането на християнството през 313 година Размерите, украсата и централното разположение на църквата наоколо до форума на античния град свидетелстват за огромната и авторитетна християнска общественост във Филипопол.
Базиликата е необятна 36 м, дълга над 90 м и е с впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния транспортен съд се издигал декориран с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Вътрешността й била украсена с колони с капители с християнски знаци, фрески и обилни мозаечни подове. Мозайките са и най-добре непокътнатата част от постройката. Правени са на три стадия, образуват два пласта и имат обща повърхност от 2000 кв.м. Вече 1 година, Епископската базилика на Филипопол е един от най-посещаваните туристически обекти в България.
Днес - 18 април, в Епископската базилика ще бъдат открити две тематични изложения.
В 17.30 часа, Общински институт " Старинен Пловдив “ ви кани в откритото пространство към Епископската базилика (при неприятно време – вътре в обекта), където ще бъде открита фотоизложба " Епископската базилика на Филипопол “. Тя е отдадена на Международния ден за запазване на паметниците на културата и отбелязване на 1-вата годишнина.
В 18.00 часа ще бъде открита изложбата " Пътешествие из живите обичаи. Нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа ". Експозицията гостува в Пловдив по случай 50-ата годишнина от приемането на Конвенцията за запазване на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО, Международния ден на международното културно завещание, 45-ия Международен ден на музеите и 1-вата годишнина от откриването на Епископската базилика на Филипопол. Събитието се провежда по самодейност на Община Пловдив и Общински институт " Старинен Пловдив “ в партньорство с Регионален център за запазване на нематериалното културно завещание в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО и Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО. Изложбата демонстрира скъпи фрагменти от страните от района в 18 пана, представящи нематериалното културно завещание на всяка страна членка на Регионалния център.
Епископската базилика е разкрита при избавителни археологически разкопки по отношение на огромна реорганизация на централната градска част в Пловдив през 80-те години на предишния век, сред 1982 и 1986 година Проучена е отчасти, като е открита едвам половината от постройката от археолога Елена Кесякова. Самата базилика съставлява трикорабна едноабсидна постройка, с апсида, нартекс (преддверие) и атриум (открит двор) с колонади. В централния транспортен съд се издигал декориран с мрамор презвитериум (платформа за епископа и духовенството). Общата й дължина е 86.30 метра, а широчината й е 38.5 метра. Изключително огромна по размери, датирана е IV-VI век, което я прави най-голямата базиликална постройка от този интервал на територията на България. Обектът е първа категория, разгласен за културно-историческа полезност от национално значение през 1995г.
За цялостното ѝ откриване се наложи Община Пловдив да закупи 2 частни парцела на север от улица " Гладстон ". Обектът завоюва премията на състезанието " Сграда на годината 2020 “. Съвpeмeннaтa зaщитнa cгpaдa пoвтapя ĸoнтypa нa opигинaлнaтa бaзилиĸa, ĸoятo ĸaтo виcoчинa e билa мнoгo пo-внyшитeлнa.
Комплексът разполага и със зони за събития, презентации, лекции, открити уроци, ателиета, пространство за краткотрайни експозиции, камерни концерти и дeтcĸa плoщaдĸa, cпoнcopиpaнa oт ЕVN-Бългapия. Базиликата има още интepaĸтивни eлeмeнти, софтуерно подкрепени исторически възстановки, добавена виртуална действителност и разнородни действия, в това число и детска “Зона на откритията ", която показва историята на Базиликата по понятен, занимателен и трогателен метод.
Всичко това се случи с помощта на самодейността и финансирането на Фондация " Америка за България “ и Община Пловдив. През 2016-2017 година Епископската базилика беше напълно проучена от екип на Регионалния археологически музей - Пловдив, воден от Жени Танкова, и реставратори под управлението на доцент доктор Елена Кантарева-Дечева.
Общата инвестиция за плана е в размер на над 16 милиона лв., като 8,2 милиона лв. – от Фондация " Америка за България “, останалите – от Община Пловдив.
Мозайките на Епископската базилика са правени по техниката opus tessellatum. При нея дребни камъчета с друг цвят се подреждат в изображение върху поставка от хоросан. Работата е мудна - за един ден занаятчия можел да подреди бранш с повърхност към 0,5 кв.м. За мозайките на Епископската базилика са употребявани камъчета в бяло, черно, жълто, охра, алено, няколко нюанса синьо, зелено. Някои от тях, като зеленото, са от полускъпоценни камъни, добивани от Родопите.
Мозайките на Епископската базилика - както и останалите от Филипопол през IV-VI в., са в стилистиката, присъща на Източната Римска империя. Те обаче имат и свои неповторими особености.
Мозайките от първия слой на базиликата (IV в.) са геометрични. Тези от централния транспортен съд, които са и най-ранните, са монохромни и изобразяват едри геометрични претекстове на " бягаща вълна “ и розети. Мозайките от северния и южния транспортен съд са по-късни и са същинска детонация от цветове и форми. Сложните им орнаменти основават оптическа заблуда за триизмерност - розети се преплитат с гирлянди, обилни кръстове стоят паралелно до кръгове, запълнени с разнообразни цветове.
Създадени през V в., мозайките от втория слой съчетават геометрични орнаменти с отличителния белег на Епископската базилика - птиците. Само върху централния панел в централния транспортен съд има над 100 птици от разнообразни типове. В централно пано на двата странични кораба е изобразена и сцената " Изворът на живота “.
Сред изображенията на мозайките участва и главният знак на християнството - кръстът.
Мозайките от първия слой са и скъп източник на информация за историята на базиликата. Дарителски надпис в южния транспортен съд дефинира постройката като епископска и е запазил част от името на духовника, който евентуално е поръчал и финансирал основаването на мозаечния под – “-киан ".
Вторият слой от мозайките демонстрира, че християнството към този момент е намерило своя символен език. Десетките птици по пода не са инцидентни - те въплъщават райската градина. Пауните имат още по-ярък символизъм - те въплъщават безсмъртието на душата. Може би по тази причина таман паун - впечатляващ с обилната си, многоцветна опашка - е изобразен пред основния вход на базиликата.
Сцените с извора на живота също са наситени със смисъл - фонтанът символизира Исус и концепцията, че оня, който е пил от него, намира безконечен живот. Християнските знаци обаче разделят пространство с някои от геометричните претекстове на миналата ера - значимо удостоверение за последователност, съхранено в Епископската базилика.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ