На днешната дата - 1 юли, през 1997 г. в

На днешната дата - 1 юли, през 1997 година в България е въведен паричен съвет, или така наречен " валутен ръб ". Това става, откакто страната минава през тежка финансова и валутна рецесия, която води до хиперинфлация и провокира всеобщи митинги. 

Правителството на Българската социалистическа партия, ръководено от Жан Виденов, идва на власт при започване на 1995 година с упоритостта да резервира работните места, отказвайки да закрие губещите държавни предприятия.

По този метод то се отхвърля от ускорения преход към пазарна стопанска система и вместо това се ориентира към осъществяване на „ обществено насочена “ икономическа политика. 

Делът на следените от държавното управление цени нараства от 18.9% през 1994 година до 49% през 1995 година и до 52.4% през 1996 година, като последствието от този административен надзор е деформиране на съотношението сред търсенето и предлагането. 

Успоредно с това, кабинетът се пробва ускорено да изплаща външния дълг на страната и да управлява валутния курс. В резултат на това валутните запаси се изчерпват, левът се обезценява внезапно, а страната е изправена пред вероятността да приключи заплащанията по външния дълг. 

Държавните предприятия, които генерират загуби, освен не са закрити, само че и получават спомагателни дотации и заеми от държавните банки. 

В резултат на това в страната назрява и банкова рецесия. Липсата на надзор върху комерсиалните банки им разрешава да отпускат необезпечени заеми, доста от които по този начин и не са изплатени.

Банките разчитат на рефинансиране от централната банка, а когато не го получават, банкрутират. Резултатът е провал на доверието в банковата система при започване на 1996 година и хиперинфлация. 

Акумулираната инфлация за 1997 година е 310%, а за първите четири месеца на 1997 година тя доближава до 438%. Доверието в българския лев се срутва, а пред банките и бюрата за обмяна на валута се извиват опашки. 

През пролетта на 1996 година избухва и зърнена рецесия. Износът на зърно е либерализиран, само че се оказва, че са изнесени повече от допустимите количества, а хлябът на вътрешния пазар стартира да не доближава.

Правителството отхвърля да употребява пазарните механизми за превъзмогване на рецесията, защото това би повишило фрапантно цените. 

В последна сметка се стига до стопански колапс, а зимата в края на 1996 година остава в историята като " Виденовата зима ". През декември 1996 година държавното управление подава оставка. 

Международният валутен фонд се съгласява да окаже помощ на България, само че единствено при изискване че страната вкара режим на валутен съвет. 

Преговорите по подготовката на този развой стартират още през есента на 1996 година, при ръководството на кабинета Виденов, а окончателното решение е взето от служебното държавно управление на Стефан Софиянски напролет на 1997 г. 

Валутният съвет е въведен на 1 юли 1997 година със Закона за Българската национална банка, а функционалностите на институцията на валутния ръб се поемат от ръководство „ Емисионно “ на Българска народна банка.

В идващите няколко години в България стартират да навлизат задгранични вложения, които доста форсират икономическия напредък, а процесът по приватизацията на губещите държавни предприятия е интензивен.

Междувременно, инфлацията спада от 210% годишно (средно за интервала от 1990 до 1997 г.) до 13% към средата на 1998 година и до 1% към края на същата година. Валутният запас се усилва от по-малко от 800 милиона на над 3 милиарда щатски $.

През 1997 година курсът на българския лев е закрепен по отношение на този на немската марка при съответствие 1000 лв. за една марка. От 5 юли 1999 година, след въвеждането на еврото и деноминацията на българския лев, той е преоценен на 1.95583 лв. за 1 евро.