100 години от убийството на Александър Стамболийски
На днешна дата преди 100 години (14 юни 1923 г.) по време на Деветоюнския прелом, в дома си в с. Славовица, свиреп е малтретиран и погубен Александър Стамболийски - министър-председател на България.
Убийството е проведено от военния министър и осъществено от деятели на Вътрешна македонска революционна организация. Причините са водената от Стамболийски политика и несъгласието на военни, интелектуалци и политици с нея. Републиканец и пацифист, на него се пада тежката и неприятна задача да подпише Ньойския контракт и да управлява страната след претърпяната национална злополука.
На 9 юни 1923 година против държавното управление на Стамболийски е осъществен боен прелом, проведен от Военния съюз с поддръжката на буржоазните партии и царя. Помещаващата се в София централа на Оранжевата армия е бързо обезоръжена.
По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица и не съумява да реагира съответно. Междувременно в страната избухва стихийно селско неспокойствие в поддръжка на Стамболийски, останало в историята като Юнско въстание. Най-голяма мощ то придобива в Плевенско и Шуменско. Плевен даже е обсаден и отчасти завзет от селските дружини. В последна сметка протестите са потушени от военния гарнизон и други сили, правилни на новата власт в София.
Сам Стамболийски провежда няколко хиляди селяни и локални оранжевогвардейци и прави опит за блокада на Пазарджик. Заповед за нахлуване не е дадена. Силите са неравни и откакто локалният гарнизон не се подчинява на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпорежда на селяните да се разпилян, с цел да не се стигне до по-нататъшни кръвопролития. Междувременно армията под управлението на Стамболийски залавя и убива по пътя за Пазарджик неколцина поддръжници на превратаджиите, както и селяни, отказали да ги поддържат. Труповете им са обезобразени, тъй че околните им не съумяват да ги разпознаят. Това изостря до прекаленост настроенията против Стамболийски.
Още на 10 юни военният министър Иван Вълков дава джука заповед на капитан Иван Харлаков да залови и убие Александър Стамболийски. Капитанът отпътува с група военни за Пазарджик, където интервенцията по залавянето на Стамболийски към този момент се управлява от полковник Славейко Василев. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, само че на 13 юни е хванат при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. По пътя тълпи от локални селяни вършат неколкократно опити да спрат конвоя и да линчуват на място министър-председателя. Славейко Василев съумява да избегне саморазправата. В Пазарджик Василев отхвърля да съобщи Стамболийски на Иван Харалаков. Спорът сред двамата е под чия команда той да бъде отведен в София, като Василев е обезпечил за задачата специфичен трен, който чака на гарата. След разпореждане по телефона Стамболийски да бъде предаден на Харлаков, последният го качва на автомобил и го води назад във вилата му в Славовица. Там той е погубен по най-жесток метод от група членове на Вътрешна македонска революционна организация, водена от скопския челник Величко Велянов. Тялото му е обезобразено до неразбираемост и четниците се гаврят с него.
Родната къща на Стамболийски, както и вилата му в село Славовица през днешния ден са музеи. На негово име е наименуван град Стамболийски, намиращ се почти по средата сред Пловдив и Пазарджик.
Убийството е проведено от военния министър и осъществено от деятели на Вътрешна македонска революционна организация. Причините са водената от Стамболийски политика и несъгласието на военни, интелектуалци и политици с нея. Републиканец и пацифист, на него се пада тежката и неприятна задача да подпише Ньойския контракт и да управлява страната след претърпяната национална злополука.
На 9 юни 1923 година против държавното управление на Стамболийски е осъществен боен прелом, проведен от Военния съюз с поддръжката на буржоазните партии и царя. Помещаващата се в София централа на Оранжевата армия е бързо обезоръжена.
По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица и не съумява да реагира съответно. Междувременно в страната избухва стихийно селско неспокойствие в поддръжка на Стамболийски, останало в историята като Юнско въстание. Най-голяма мощ то придобива в Плевенско и Шуменско. Плевен даже е обсаден и отчасти завзет от селските дружини. В последна сметка протестите са потушени от военния гарнизон и други сили, правилни на новата власт в София.
Сам Стамболийски провежда няколко хиляди селяни и локални оранжевогвардейци и прави опит за блокада на Пазарджик. Заповед за нахлуване не е дадена. Силите са неравни и откакто локалният гарнизон не се подчинява на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпорежда на селяните да се разпилян, с цел да не се стигне до по-нататъшни кръвопролития. Междувременно армията под управлението на Стамболийски залавя и убива по пътя за Пазарджик неколцина поддръжници на превратаджиите, както и селяни, отказали да ги поддържат. Труповете им са обезобразени, тъй че околните им не съумяват да ги разпознаят. Това изостря до прекаленост настроенията против Стамболийски.
Още на 10 юни военният министър Иван Вълков дава джука заповед на капитан Иван Харлаков да залови и убие Александър Стамболийски. Капитанът отпътува с група военни за Пазарджик, където интервенцията по залавянето на Стамболийски към този момент се управлява от полковник Славейко Василев. Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, само че на 13 юни е хванат при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. По пътя тълпи от локални селяни вършат неколкократно опити да спрат конвоя и да линчуват на място министър-председателя. Славейко Василев съумява да избегне саморазправата. В Пазарджик Василев отхвърля да съобщи Стамболийски на Иван Харалаков. Спорът сред двамата е под чия команда той да бъде отведен в София, като Василев е обезпечил за задачата специфичен трен, който чака на гарата. След разпореждане по телефона Стамболийски да бъде предаден на Харлаков, последният го качва на автомобил и го води назад във вилата му в Славовица. Там той е погубен по най-жесток метод от група членове на Вътрешна македонска революционна организация, водена от скопския челник Величко Велянов. Тялото му е обезобразено до неразбираемост и четниците се гаврят с него.
Родната къща на Стамболийски, както и вилата му в село Славовица през днешния ден са музеи. На негово име е наименуван град Стамболийски, намиращ се почти по средата сред Пловдив и Пазарджик.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ