Димитровден е, стопаните разпускат ратаите и овчарите
На Димитровден земеделските стопани се разплащали с наетите за летния сезон служащи, овчарите и ратаите. На най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови облекла, овен или агънце. Характерно е и обредното гадаене по първия посетител, стъпил в дома /полазник/, добър и състоятелен ли е гостът, такава ще е и годината. На празника имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни.
По остарял бит на имен ден се върви натрапен и се носят бели цветя за именика, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец, с цел да са здрави имениците цяла година, написа профилираното издание Agrozona.bg.
На Димитровден стопаните гледали дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е цялостен, вярвали, че кошерите ще са цялостни с мед, а кошарите с агънца. За страдание, през тази година на празника луната ще е във фаза „ млада луна “, само че може би това е знак за едно ново начало и по-добро бъдеще на селското стопанство у нас.
Времето от Димитровден до Никулден народът назовава „ Сиромашко лято “.
Около Димитровден завършвали и градежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и благодат в новия дом. Обичаят претендирал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден честват и строителите.
Друго особено за димитровденските традиции е, че на този ден започвали годежите и сватбите, за които през усиления летен сезон нямало време. На Димитровден момите извивали „ сглядно хоро “ пред погледите на ергените и техните родители. Там на площада възрастните избирали своите бъдещи снахи, а младите виждали от време на време за първи път бъдещата си младоженка.
Една от дребното обичаи, оживяла през годините, е на този празник да се готви петел за именика или кокошка за именицата. На трапезата се поставят курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки. Димитровденската софра пази присъщия си образ в българските домове, даже и в тези, в които няма именици.
По остарял бит на имен ден се върви натрапен и се носят бели цветя за именика, с цел да е богатства зимата. Цветята се увиват с червен конец, с цел да са здрави имениците цяла година, написа профилираното издание Agrozona.bg.
На Димитровден стопаните гледали дали луната е във фаза пълнолуние. Ако месецът е цялостен, вярвали, че кошерите ще са цялостни с мед, а кошарите с агънца. За страдание, през тази година на празника луната ще е във фаза „ млада луна “, само че може би това е знак за едно ново начало и по-добро бъдеще на селското стопанство у нас.
Времето от Димитровден до Никулден народът назовава „ Сиромашко лято “.
Около Димитровден завършвали и градежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и благодат в новия дом. Обичаят претендирал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден честват и строителите.
Друго особено за димитровденските традиции е, че на този ден започвали годежите и сватбите, за които през усиления летен сезон нямало време. На Димитровден момите извивали „ сглядно хоро “ пред погледите на ергените и техните родители. Там на площада възрастните избирали своите бъдещи снахи, а младите виждали от време на време за първи път бъдещата си младоженка.
Една от дребното обичаи, оживяла през годините, е на този празник да се готви петел за именика или кокошка за именицата. На трапезата се поставят курбан от овче месо, гювеч с овнешко, печени ябълки, рачел от тиква, пита с ябълки. Димитровденската софра пази присъщия си образ в българските домове, даже и в тези, в които няма именици.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ