Как родителите пречат на детето да се учи добре
На децата не им се седи у дома да четат и пишат домашни, преглеждат нужното в последния миг, нищо не запомнят, отиват неподготвени в клас...
Какви точно са аргументите – липса на интерес към уроците, или може би - неточности на родителите?
Най-честите наставнически неточности
На вас учеше ли ви се, когато бяхте дребни? Беше ли ви прелестно да стоите на чина по половин ден, а след това, вместо да излезете на открито, да пишете домашни? Поздравления! Вероятно сте били измежду тези хлапета, на които всичко това се е коствало изцяло безсмислено.
Но в този момент и вие, както и вашите родители тогава, мечтаете вашето дете да се учи добре и чудесно. Защото, нали, единствено след положително обучение, тапия от мощен университет и отлична специалност ще му обезпечат щастливо бъдеще...
А когато " завалят " неприятни оценки? За тях не са отговорни единствено грешките на децата по време на подготвянето на домашната работа. Много постоянно виновност имат и самите родители.
1. Смятате, че без положителни оценки то няма да се радва на пълностоен и прекрасен живот.
Точно това е най-разпространената неточност на всеки родител. Защото у децата би трябвало да се развива не толкоз стремежът да получат шестица или хвалба, а да се развива жаждата за учене – точно без нея е мъчно да си представим сполучливото бъдеще. Желанието за учене на нови неща е в основата на саморазвитието, а значи и на мощната персона, каквато вие бихте желали да стане вашето дете.
2. Отсъствието на обикновено внимание от страна на родителите към живота и ученето на детето водят до това то да пренебрегва просветителния развой.
Ако родителите не се интересуват от това, то и самото дете няма да бъде увлечено да натрупа познания. Това се случва постоянно в фамилии, където децата са оставени на „ самоотглеждане “ и тук, за жалост, може да помогне единствено експерт. Ако родителите се осъзнаят и стартират да демонстрират повече интерес към детето си и това по какъв начин се образува неговата персона, нещата ще се наредят.
3. И противоположният вид е неточност – когато мама и тате непрекъснато управляват своите деца.
Колко майки са разочаровани, когато детето им донесе тройка, какъв брой бащи предявяват високи условия към децата – с упреци, кавги и наказания… Това няма да помогне обстановката с учебните оценки да се възстановява, само че тъкмо тук родителите вършат последваща неточност.
4. Родителите учат уроците дружно с децата, с цел да „ оказват помощ “ и да ги управляват.
Това е може би подходящо в началните класове, само че дори тогава те бъркат, като не просто управляват по какъв начин се извършват учебните задания, а непосредствено вземат решение сложните задания, вместо да оказват помощ на детето да се оправи единствено с тях – висят му на главата и му натякват, че не е способно да реши даже нещо обикновено.
Детето би трябвало да учи уроците си независимо, а да се обръща за помощ към вас единствено в краен случай. Приучете го към това последователно, започвайки още в средата на първи клас – че няма потребност да ви чака да се върнете от работа, с цел да седнете дружно да учите за контролно.
Разбира се, можете да проверявате по какъв начин са написани домашните, само че без рецензии, директиви и коригиране с верните отговори.
Накарайте своя възпитаник да проумее самичък какво тъкмо би трябвало да се поправи. И не му се карайте, тъй като ще намрази и предмета, и цялото учебно заведение. Понякога е даже по-добре да не поправяте грешките му, с цел да свикне единствено да развива мисленето си – кажете му, че в домашното има една, три, пет неточности, помогнете му да ги открие, само че не пишете домашните на детето си.
Много постоянно децата сами са недоволни от това, че са неприятни възпитаници и се стараят да се подобрят, само че с непрекъснати упреци, непотребен надзор и условия родителите ще виждат положителни оценки в бележника, само че желанието за познания ще угасне.
