На 17 август 1771 г. английският химик Джоузеф Пристли установява, че растенията отделят кислород
На датата 17-ти август 1771 година британският химик Джоузеф Пристли открива, че растенията отделят О2. Тойзабележителен академик, естествоизпитател, теолог, мъдрец и публичен деятел.
Пристли с съображение се счита за един от основоположниците на актуалната химия. Неговите съществени химически проучвания са отдадени на проучването нагазовете.
В региона на химията на газовете (наричана по това време „ пневматична химия “) на Пристли принадлежат редица огромни открития. През1771г. той откривафотосинтезата, установявайки, че въздухът, „ негоден “ отгоренеилидишане, става още веднъж кадърен за дишане под въздействието на зелените елементи на растенията. През1778г. той потвърждава, че прифотосинтезатарастенията поглъщатвъгледвуокисаи изработваткислород.
През1772г. Пристли, като работи с разреденаазотна киселинавърхумед, за пръв път получаваазотен монооксид– „ селитрен въздух “– и открива, че азотният оксид при прикосновение с въздуха става червено-кафеникав вследствие образуването наазотен диоксид. Като употребява за събирането на газовете живачна вана, Пристли през 1772– 1774 години пръв получавахлороводород– „ соленокисел въздух “ иамоняк– „ алкален въздух “.
Заедно с други учени, катоАнтоан Лавоазие,Хенри Кавендиш,Карл Шееле, той способства за одобряване на визията за комплицирания състав на въздуха. На Пристли принадлежи достойнството да открие през1774г.кислорода. Като нагряваживачен оксид, той изолира кислород– „ безфлогистонен въздух “. Освен това, Пристли през1775г. получава в чист тип силициев тетрафлуорид и серен диоксид, а през1799г.– въглероден оксид. Въпреки че обогатява науката с доста нови обстоятелства, Пристли не съумява вярно да ги изясни, и до края на живота си остава почитател на неверната доктрина зафлогистона, отхвърлена с трудовете на Лавоазие.
Освен към химията, негови проучвания се отнасят също и къмоптиката. Пристлие създател на книгата „ История и модерно положение на откритията, отнасящи се към зрението, светлината и цветовете “, оповестена през1772г.
Трудовете на Пристли получават необятна популярност в научните кръгове. Пристли е определен за почетен лекар наЕдинбургския университета, член на Лондонското кралско общество, задграничен член на Парижката иПетербургската академия на науките.
По материали от Уикипедия
Пристли с съображение се счита за един от основоположниците на актуалната химия. Неговите съществени химически проучвания са отдадени на проучването нагазовете.
В региона на химията на газовете (наричана по това време „ пневматична химия “) на Пристли принадлежат редица огромни открития. През1771г. той откривафотосинтезата, установявайки, че въздухът, „ негоден “ отгоренеилидишане, става още веднъж кадърен за дишане под въздействието на зелените елементи на растенията. През1778г. той потвърждава, че прифотосинтезатарастенията поглъщатвъгледвуокисаи изработваткислород.
През1772г. Пристли, като работи с разреденаазотна киселинавърхумед, за пръв път получаваазотен монооксид– „ селитрен въздух “– и открива, че азотният оксид при прикосновение с въздуха става червено-кафеникав вследствие образуването наазотен диоксид. Като употребява за събирането на газовете живачна вана, Пристли през 1772– 1774 години пръв получавахлороводород– „ соленокисел въздух “ иамоняк– „ алкален въздух “.
Заедно с други учени, катоАнтоан Лавоазие,Хенри Кавендиш,Карл Шееле, той способства за одобряване на визията за комплицирания състав на въздуха. На Пристли принадлежи достойнството да открие през1774г.кислорода. Като нагряваживачен оксид, той изолира кислород– „ безфлогистонен въздух “. Освен това, Пристли през1775г. получава в чист тип силициев тетрафлуорид и серен диоксид, а през1799г.– въглероден оксид. Въпреки че обогатява науката с доста нови обстоятелства, Пристли не съумява вярно да ги изясни, и до края на живота си остава почитател на неверната доктрина зафлогистона, отхвърлена с трудовете на Лавоазие.
Освен към химията, негови проучвания се отнасят също и къмоптиката. Пристлие създател на книгата „ История и модерно положение на откритията, отнасящи се към зрението, светлината и цветовете “, оповестена през1772г.
Трудовете на Пристли получават необятна популярност в научните кръгове. Пристли е определен за почетен лекар наЕдинбургския университета, член на Лондонското кралско общество, задграничен член на Парижката иПетербургската академия на науките.
По материали от Уикипедия
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ