Алекс Сърчаджиева: Най-ужасната гледка - малко дете с букетче цветя на пресен гроб
На дъното съм. Объркана съм доста. Не зная какво ми се случва и по какъв начин да се измъкна. Чувствам се като малко дете, което го е боязън от незнайното. Само, изгубено в гората. Това сподели актрисата Александра Сърчаджиева по НТВ, 40 дни след гибелта на брачна половинка й Иван Ласкин.
Не мога да се събера. Искам да плача, да изпотроша всичко. Да ударя дъното, само че да излея всичко в мен. То ме задушава. Стегната съм, тъй като имам дете, нямам избор. То ще разчита единствено на мен. Страх ме е по какъв начин ще си отгледам детето.
Най-лошото, което сме си мислели с Иван е, че можем да се разделим. Не съм си представяла, че за повторно ще изгубя най-любимия си човек. Иван е всичко за мен. Целият ми свят. Знам, че би трябвало да съм мощна, само че се уморих да съм мощна. Много желая да благодаря, че хората ми помогнаха, даже и финансово. Много хора се борят да ме измъкнат от обстановката, в която се намирам. Ударих дъното по всевъзможен метод. На Д-р Цонев желая да благодаря. Той е ангел. Моят живот сега е спрял. Не го пребивавам. Какво съм била в предходният си живот? Изрод ли съм била?! Моят живот го остави, само че за какво би трябвало да страда детето ми?!
Научаваш се да живееш с болката. Колкото повече време минава, толкоз повече този човек стартира да ми липсва. Душата ти се раздира и крещиш. Толкова всичко е ужасно към теб. Детето ми приема мъчно всичко. Те имаха доста мощна връзка. Казах и незабавно и тя се обърна против мен и ми сподели, че съм най-гадната майка на света. След това ми сподели, че е трябвало да й го кажа, когато навърши 10 години. Няколко дни не искаше да беседва с мен. Аз бях врагът. Сега е вкопчена в мен, тъй като я е боязън, да не си отида и аз. Беше ми ядосана за какво не е била на погребението. Най-ужасната панорама е малко дете с букетче цветя на свеж гроб.
Всички те гледат по какъв начин страдаш. Правят ли ги по-щастливи хората да пишат някакви неща? На цялата покруса трябваше да изяснявам какво е жълта преса. Смирете се малко. Замълчете малко. Дайте късмет на човек леко да издрапа. Не трябваше да се стига до тук. Благодаря на доктор Цонев на Втора градска болница и на ВМА. Кракът му левия се поду, стана виолетов. Не знаеха черният му дроб в какво положение е. Беше изгубил над 2 литра кръв в меките тъкани на крайници си. Д-р Цонев и екипът му го измъкнаха. Цироза имаше. Живяхме над 2 месеца във втора градска. Във ВМА направиха всичко допустимо, само че беше късно. Беше станала зараза на здравия крайник. Хората ми споделиха, че шансът му е трансплантация на дроб. Нямаше донор. И момчето си отиде. Няма да върша ексхумация.
Иван е пиел колкото пие приблизително статистическия българин. Не съумя да се пребори със света. Неговата душа не е за тук. Душата му не можа да се оправи със злобата. Той не разбра този свят и светът него. След като си отиде той стана рицар. Преди това беше неприятното момче. Изведнъж се появиха толкоз доста хора, за които е бил кумир. Отвратително е това. Някакви хора си направиха противен пиар на фона на цялата тази покруса. Аз знам с кой живях и знам какъв мъж имах до себе си.
В 7,30 часа звънна чужд номер. Казах си: Ужас, това беше. Обадих се на дамата на Фънки и отидох да бълвам в тоалетната. На 20 декември ми сподели: Саше, ще се оправя, ще изляза отсам, ще отидем на едно малко пътешестване. Той отиде на пътешестване, само че аз останах на гарата. Добре, супер… да го очаквам. След това нямаше по какъв начин да влизам в реанимация. Една лекарка ми сподели, че нещата са сериозни. Казах, че няма мощ, която да ме спре да го видя. Беше целият в едни машини, като галактически транспортен съд. Исках да го целуна, само че не можех да го стигна. Само ръката с татуировките беше свободна. Там го целунах. Много ми липсва. Искам да потъна в прегръдките му. Големи ръце, огромен мъж.
Вкъщи като се обърна и всичко е той. Тази обич, която ми се случи, може би не на всеки се случва. Тя е голяма и неистова. Аз имах цялата мощ на света. Липсва ми всичко-бележките заран, кафето. Трябва да се науча да се боря сама. Това, което е сред нас, в никакъв случай няма да излезе от мен. Искам да изрева болката и да я изкрещя. Неистово желая да изплувам. За да видя коя е първата тухла, за която да се хвана. Искам да изляза на зелена поляна с бели маргарити. Научих се на самообладание, да не си върша проекти, а да пребивавам ден за ден. Ще мина и през този урок. Този мой живот не си го представях по този начин. Загубих майка си на 22. Успяхме с моето момче да минем през доста неща. Създадохме детенце. Израснах без татко. Не желая и моето да е по този начин. Надявам се пътят ми да не е бодлив. Да бъде по-лек.
Не мога да се събера. Искам да плача, да изпотроша всичко. Да ударя дъното, само че да излея всичко в мен. То ме задушава. Стегната съм, тъй като имам дете, нямам избор. То ще разчита единствено на мен. Страх ме е по какъв начин ще си отгледам детето.
Най-лошото, което сме си мислели с Иван е, че можем да се разделим. Не съм си представяла, че за повторно ще изгубя най-любимия си човек. Иван е всичко за мен. Целият ми свят. Знам, че би трябвало да съм мощна, само че се уморих да съм мощна. Много желая да благодаря, че хората ми помогнаха, даже и финансово. Много хора се борят да ме измъкнат от обстановката, в която се намирам. Ударих дъното по всевъзможен метод. На Д-р Цонев желая да благодаря. Той е ангел. Моят живот сега е спрял. Не го пребивавам. Какво съм била в предходният си живот? Изрод ли съм била?! Моят живот го остави, само че за какво би трябвало да страда детето ми?!
Научаваш се да живееш с болката. Колкото повече време минава, толкоз повече този човек стартира да ми липсва. Душата ти се раздира и крещиш. Толкова всичко е ужасно към теб. Детето ми приема мъчно всичко. Те имаха доста мощна връзка. Казах и незабавно и тя се обърна против мен и ми сподели, че съм най-гадната майка на света. След това ми сподели, че е трябвало да й го кажа, когато навърши 10 години. Няколко дни не искаше да беседва с мен. Аз бях врагът. Сега е вкопчена в мен, тъй като я е боязън, да не си отида и аз. Беше ми ядосана за какво не е била на погребението. Най-ужасната панорама е малко дете с букетче цветя на свеж гроб.
Всички те гледат по какъв начин страдаш. Правят ли ги по-щастливи хората да пишат някакви неща? На цялата покруса трябваше да изяснявам какво е жълта преса. Смирете се малко. Замълчете малко. Дайте късмет на човек леко да издрапа. Не трябваше да се стига до тук. Благодаря на доктор Цонев на Втора градска болница и на ВМА. Кракът му левия се поду, стана виолетов. Не знаеха черният му дроб в какво положение е. Беше изгубил над 2 литра кръв в меките тъкани на крайници си. Д-р Цонев и екипът му го измъкнаха. Цироза имаше. Живяхме над 2 месеца във втора градска. Във ВМА направиха всичко допустимо, само че беше късно. Беше станала зараза на здравия крайник. Хората ми споделиха, че шансът му е трансплантация на дроб. Нямаше донор. И момчето си отиде. Няма да върша ексхумация.
Иван е пиел колкото пие приблизително статистическия българин. Не съумя да се пребори със света. Неговата душа не е за тук. Душата му не можа да се оправи със злобата. Той не разбра този свят и светът него. След като си отиде той стана рицар. Преди това беше неприятното момче. Изведнъж се появиха толкоз доста хора, за които е бил кумир. Отвратително е това. Някакви хора си направиха противен пиар на фона на цялата тази покруса. Аз знам с кой живях и знам какъв мъж имах до себе си.
В 7,30 часа звънна чужд номер. Казах си: Ужас, това беше. Обадих се на дамата на Фънки и отидох да бълвам в тоалетната. На 20 декември ми сподели: Саше, ще се оправя, ще изляза отсам, ще отидем на едно малко пътешестване. Той отиде на пътешестване, само че аз останах на гарата. Добре, супер… да го очаквам. След това нямаше по какъв начин да влизам в реанимация. Една лекарка ми сподели, че нещата са сериозни. Казах, че няма мощ, която да ме спре да го видя. Беше целият в едни машини, като галактически транспортен съд. Исках да го целуна, само че не можех да го стигна. Само ръката с татуировките беше свободна. Там го целунах. Много ми липсва. Искам да потъна в прегръдките му. Големи ръце, огромен мъж.
Вкъщи като се обърна и всичко е той. Тази обич, която ми се случи, може би не на всеки се случва. Тя е голяма и неистова. Аз имах цялата мощ на света. Липсва ми всичко-бележките заран, кафето. Трябва да се науча да се боря сама. Това, което е сред нас, в никакъв случай няма да излезе от мен. Искам да изрева болката и да я изкрещя. Неистово желая да изплувам. За да видя коя е първата тухла, за която да се хвана. Искам да изляза на зелена поляна с бели маргарити. Научих се на самообладание, да не си върша проекти, а да пребивавам ден за ден. Ще мина и през този урок. Този мой живот не си го представях по този начин. Загубих майка си на 22. Успяхме с моето момче да минем през доста неща. Създадохме детенце. Израснах без татко. Не желая и моето да е по този начин. Надявам се пътят ми да не е бодлив. Да бъде по-лек.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ