„Счупените лодки“ – една прекрасна притча за страха от промяна
На брега на една огромна река живеели риболовец и фамилията му. Някога той се справял добре, само че тези дни били от дълго време зад тила му. Днес реката донасяла все по-малко риба, лодката му била износена и защото нямал пари да си купи нова, рибарят бил заставен да я поправя съвсем всекидневно.
Един ден около това място минал дъртак и помолил рибаря да отседне при него за една нощ. Семейството го посрещнало задушевно, нагостили го, въпреки че храната едвам стигала за всички, и го настанили на най-удобното място в къщата.
На сутринта, когато се канел да си потегля, старецът попитал по какъв начин може да се отблагодари на домакините си за подслона и храната. Рибарят бил наясно с това, че старецът не е изключително богат. Затова единствено се усмихнал и рекъл:
- Виждам, че си умен човек и че си видял доста. Дай ми съвет по какъв начин да се измъкна от бедността и това ще е задоволително.
- Добре - съгласил се старецът. - За да се измъкнеш от бедността, потопи лодката си!
След тези свои думи той си тръгнал и повече в никакъв случай не го видели.
Рибарят не схванал съвета. Той единствено повдигнал плещи: „ Може би се е побъркал. Как по този начин да си потопя лодката? Та ние едвам се прехранваме. Без нея ще умрем от глад… “
В края на краищата рибарят не последвал съвета му и траял да живее постарому и бедствал от ден на ден – все по-често се налагало цялото му семейство да си ляга без вечеря.
Един ден се извила мощна стихия, а остарялата му вехта лодка се разрушила и рибарят едва-едва оживял. Той и фамилията му нямали различен избор с изключение на да съберат скромните си движимости и да изоставен своя дом. Те тръгнали по реката, с цел да търсят прехранване.
Не след дълго стигнали до огромно рибарско населено място, цялостно с лодки! И огромни шхуни, и напълно дребни ладийки!
Сърцето на рибаря несъзнателно се зарадвало, когато ги погледнал! Но той нямал своя, а и нямало с какво да си купи такава. Седял рибарят на брега, гледал непознатите лодки и тъжал.
Дълго седял по този начин, потопен в своите тъжни мисли, и лека-полека почнал да вижда – тази лодка се нуждае от ремонт, както и онази там би трябвало да се постегне, а пък една друга напълно ще се скапе, в случай че не се поправи скоро…
И рибарят почнал да ремонтира лодките – в края на краищата това било нещо, което умеел великолепно! Колко пъти му се налагало да позакърпи своята – бил изучил всичко в детайлности. И това незабелязано го било трансформирало в занаятчия!
За негативно време локалните оценили работата му и скоро в селото му се разнесла славата – индивидът твори чудеса, лодките му стават по-добри и от новите! Започнали да идват хора отдалеко.
Скоро съумял да си купи нов дом – само че не срутен, а хубава къща с красива градина. И парите почнали да идват, а фамилията му в никакъв случай повече не познало глада.
Едва тогава рибарят се сетил за стареца, който го посъветвал да потопи своята лодка, и осъзнал какъв брой мъдри били думите му.
- Така става постоянно – споделила Луната – човек се държи за остарялото о последно, опасява се от измененията повече, в сравнение с от нормалните компликации и тъга. А без значение по какъв начин стартират, измененията постоянно носят положително изключително когато човек е подготвен да ги види и одобри.
