МФ очаква месеца ноември да приключи с дефицит от 172,4 млн. лева
На база на предварителни данни и оценки се чака салдото по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа към края на месец ноември 2017 година да бъде позитивно в размер на 2 321,0 млн. лева или 2,3 % от прогнозния БВП (БВП). На месечна база се чака недостиг за месец ноември в размер на 172,4 млн. лв.. Това оповестиха от пресцентъра на Министерството на финансите.
В структурно отношение салдото по националния бюджет регистрира усъвършенстване по отношение на регистрираното за същия интервал на 2016 година, главно заради растежа на данъчните, включително осигурителните доходи, до момента в който салдото по сметките за средства от Европейски Съюз през актуалната година се утежнява заради базов резултат в 2016 година. Той е обвързван с възобновени към България грантове от Европейски Съюз при започване на 2016 година за осъществени разноски в края на 2015 година, когато бе пикът на заплащанията по плановете за предходния програмен интервал 2007–2013 година.
Традиционно, част от плануваните разноски се концентрират в последните месеци на годината. Това се дължи главно на по-високите разноски, свързани с разплащане на инфраструктурни и капиталови планове поради стадиите на тяхното осъществяване и привършване на строителния сезон. Освен това през есенно-зимния сезон са по-високи обществените разноски, разноските за прехрана и други Поради тези фактори се предвижда превишение на разноските над приходите и стесняване на регистрирания настоящо бюджетен остатък.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите и помощите по КФП към ноември 2017 година се чака да бъдат в размер на 31 895,3 млн. лева (90,0 % от годишния разчет). Изпълнението на данъчните и неданъчните доходи се чака да бъде 93,5 % от плана за годината, като съпоставени със същия интервал на миналата година те нарастват с 2 389,9 млн. лева (8,5 %). Постъпленията от помощи към края на месец ноември са по-ниски по отношение на същия интервал на 2016 година, като осъществяването по отношение на годишните планове за 2017 година се чака да бъде 46,9 %.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2017 година се чака да бъдат в размер на 29 574,3 млн. лева, което е 80,4 % от годишния план. Разходите за същия интервал на предходната година са в размер на 27 618,9 млн. лв.. Нарастването на разноските по отношение на края на месец ноември 2016 година е главно заради по-високия размер на обществените и здравноосигурителните заплащания, базов резултат при разноските за пенсии от нарастването им от юли 2016 година, нарастването от юли 2017 година и нарастването на две стъпки през 2017 година на размера на минималната пенсия (от юли и октомври), както и по-високите разноски за дотации и за личен състав, в това число и заради растежа на разноските за осигурителните вноски, обвързван с нараствания размер на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии за лицата по член 69 “ с 20 прочие п. по отношение на 2016 година.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30.11.2017 година от централния бюджет, възлиза на 816,4 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом по отношение на системата на личните запаси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 година за установяване на ограничения за използване на системата на личните запаси на Европейски Съюз и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 година по отношение на методите и процедурата за даване на обичайните лични запаси, личните запаси на база Данък добавена стойност и на база Разузнавателна служба на ФРГ и по отношение на ограниченията за угаждане на потребностите от парични средства, променен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.
Статистическите данни и Информационният бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, на база на данни от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет ще бъдат оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец декември 2017 година.
По данни от месечните доклади на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец октомври 2017 година е позитивно в размер на 2 493,4 млн. лева (2,5% от прогнозния БВП) и се образува от остатък по националния бюджет в размер на 2 678,7 млн. лева и недостиг по европейските средства в размер на 185,3 млн. лв.. В структурно отношение салдото по националния бюджет регистрира усъвършенстване по отношение на регистрираното за същия интервал на 2016 година, главно заради растежа на данъчните, включително осигурителните доходи, до момента в който салдото по сметките за средства от Европейски Съюз през актуалната година се утежнява заради базов резултат в 2016 година, обвързван с възобновени към България грантове от Европейски Съюз при започване на 2016 година за осъществени разноски в края на 2015 година, когато бе пикът на заплащанията по плановете за предходния програмен интервал 2007–2013 година.
Постъпилите доходи и помощи по КФП към октомври 2017 година са в размер на 29 166,7 млн. лева или 82,3% от годишните планове. Съпоставени със същия интервал на миналата година, данъчните и неданъчните доходи нарастват с 2 233,4 млн. лева (8,7%), до момента в който постъпленията от помощи са по-ниски.
Общата сума на данъчните приходи, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 24 469,0 млн. лева, което съставлява 87,3% от плануваните за годината доходи. Съпоставено с данните към октомври 2016 година данъчните приходи нарастват номинално с 9,7% (2 160,4 млн. лева).
Приходите от директни налози са в размер на 4 398,1 млн. лева или 86,4% от плануваните в плановете за годината, като по отношение на същия интервал на миналата година нарастват с 423,0 млн. лв. (10,6%).
Приходите от косвени налози са в размер на 12 296,4 млн. лева, което е 87,7% от плановете за годината. Съпоставено с данните към октомври 2016 година, постъпленията в групата нарастват с 825,1 млн. лева (7,2%). Постъпленията от Данък добавена стойност са в размер на 7 923,7 млн. лева или 90,2% от плануваните. Съпоставени с миналата година, приходите от Данък добавена стойност нарастват с 647,7 млн. лева (8,9%). Размерът на невъзстановения Данък добавена стойност към 31.10.2017 година е 56,9 млн. лв.. Приходите от акцизи възлизат на 4 183,1 млн. лева (83,0% от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 158,4 млн. лева или 95,4% от плана за годината.
Постъпленията от други налози (вкл. имуществени налози и други налози по ЗКПО) са в размер на 905,8 млн. лева или 91,4% осъществяване на годишните планове.
Приходите от обществено и здравноосигурителни вноски са 6 868,7 млн. лева, което съставлява 86,6% от разчетените за годината. Съпоставено със същия интервал на миналата година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 14,4% (865,7 млн. лева).
Неданъчните доходи са в размер на 3 577,8 млн. лева, което съставлява 75,2% осъществяване на годишните планове.
Приходите от помощи са в размер на 1 120,0 млн. лева или 42,4% от плануваните за годината.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2017 година възлизат на 26 673,3 млн. лева, което е 72,5% от годишните планове. За съпоставяне, разноските по КФП за същия интервал на 2016 година бяха в размер на 24 854,6 млн. лв.. Нарастването на разноските по отношение на края на месец октомври 2016 година е главно заради по-високия размер на обществените и здравноосигурителните заплащания, базов резултат при разноските за пенсии от нарастването им от юли 2016 година, нарастването от юли 2017 година и нарастването на две стъпки през 2017 година на размера на минималната пенсия (от юли и октомври), както и по-високите разноски за дотации и за личен състав, в това число и заради растежа на разноските за осигурителните вноски, обвързван с нараствания размер на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии за лицата по член 69 “ с 20 прочие п. по отношение на 2016 година.
Нелихвените разноски са в размер на 25 190,7 млн. лева, което съставлява 72,9% от годишните планове. Текущите нелихвени разноски към октомври 2017 година са в размер на 23 513,4 млн. лева (83,0% от плана за годината), финансовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 1 677,3 млн. лева (27,0% от плановете към ЗДБРБ за 2017 г.). Лихвените заплащания са в размер на 736,4 млн. лева или 89,1% от плануваните за 2017 година.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.10.2017 година от централния бюджет възлиза на 746,2 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом по отношение на системата на личните запаси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 година за установяване на ограничения за използване на системата на личните запаси на Европейски Съюз и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 година по отношение на методите и процедурата за даване на обичайните лични запаси, личните запаси на база Данък добавена стойност и на база Разузнавателна служба на ФРГ и по отношение на ограниченията за угаждане на потребностите от парични средства, променен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.
Размерът на фискалния запас към 31.10.2017 година е 12,0 милиарда лева, в това число 11,4 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,6 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 31 октомври 2017 година са оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „ Статистика “. Освен статистическите данни е оповестен и Информационен бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, който съставлява къс разбор на осъществяването на главните бюджетни параметри на консолидирано равнище и по съставни бюджети.
В структурно отношение салдото по националния бюджет регистрира усъвършенстване по отношение на регистрираното за същия интервал на 2016 година, главно заради растежа на данъчните, включително осигурителните доходи, до момента в който салдото по сметките за средства от Европейски Съюз през актуалната година се утежнява заради базов резултат в 2016 година. Той е обвързван с възобновени към България грантове от Европейски Съюз при започване на 2016 година за осъществени разноски в края на 2015 година, когато бе пикът на заплащанията по плановете за предходния програмен интервал 2007–2013 година.
Традиционно, част от плануваните разноски се концентрират в последните месеци на годината. Това се дължи главно на по-високите разноски, свързани с разплащане на инфраструктурни и капиталови планове поради стадиите на тяхното осъществяване и привършване на строителния сезон. Освен това през есенно-зимния сезон са по-високи обществените разноски, разноските за прехрана и други Поради тези фактори се предвижда превишение на разноските над приходите и стесняване на регистрирания настоящо бюджетен остатък.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите и помощите по КФП към ноември 2017 година се чака да бъдат в размер на 31 895,3 млн. лева (90,0 % от годишния разчет). Изпълнението на данъчните и неданъчните доходи се чака да бъде 93,5 % от плана за годината, като съпоставени със същия интервал на миналата година те нарастват с 2 389,9 млн. лева (8,5 %). Постъпленията от помощи към края на месец ноември са по-ниски по отношение на същия интервал на 2016 година, като осъществяването по отношение на годишните планове за 2017 година се чака да бъде 46,9 %.
Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към ноември 2017 година се чака да бъдат в размер на 29 574,3 млн. лева, което е 80,4 % от годишния план. Разходите за същия интервал на предходната година са в размер на 27 618,9 млн. лв.. Нарастването на разноските по отношение на края на месец ноември 2016 година е главно заради по-високия размер на обществените и здравноосигурителните заплащания, базов резултат при разноските за пенсии от нарастването им от юли 2016 година, нарастването от юли 2017 година и нарастването на две стъпки през 2017 година на размера на минималната пенсия (от юли и октомври), както и по-високите разноски за дотации и за личен състав, в това число и заради растежа на разноските за осигурителните вноски, обвързван с нараствания размер на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии за лицата по член 69 “ с 20 прочие п. по отношение на 2016 година.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 30.11.2017 година от централния бюджет, възлиза на 816,4 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом по отношение на системата на личните запаси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 година за установяване на ограничения за използване на системата на личните запаси на Европейски Съюз и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 година по отношение на методите и процедурата за даване на обичайните лични запаси, личните запаси на база Данък добавена стойност и на база Разузнавателна служба на ФРГ и по отношение на ограниченията за угаждане на потребностите от парични средства, променен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.
Статистическите данни и Информационният бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, на база на данни от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет ще бъдат оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец декември 2017 година.
По данни от месечните доклади на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец октомври 2017 година е позитивно в размер на 2 493,4 млн. лева (2,5% от прогнозния БВП) и се образува от остатък по националния бюджет в размер на 2 678,7 млн. лева и недостиг по европейските средства в размер на 185,3 млн. лв.. В структурно отношение салдото по националния бюджет регистрира усъвършенстване по отношение на регистрираното за същия интервал на 2016 година, главно заради растежа на данъчните, включително осигурителните доходи, до момента в който салдото по сметките за средства от Европейски Съюз през актуалната година се утежнява заради базов резултат в 2016 година, обвързван с възобновени към България грантове от Европейски Съюз при започване на 2016 година за осъществени разноски в края на 2015 година, когато бе пикът на заплащанията по плановете за предходния програмен интервал 2007–2013 година.
Постъпилите доходи и помощи по КФП към октомври 2017 година са в размер на 29 166,7 млн. лева или 82,3% от годишните планове. Съпоставени със същия интервал на миналата година, данъчните и неданъчните доходи нарастват с 2 233,4 млн. лева (8,7%), до момента в който постъпленията от помощи са по-ниски.
Общата сума на данъчните приходи, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 24 469,0 млн. лева, което съставлява 87,3% от плануваните за годината доходи. Съпоставено с данните към октомври 2016 година данъчните приходи нарастват номинално с 9,7% (2 160,4 млн. лева).
Приходите от директни налози са в размер на 4 398,1 млн. лева или 86,4% от плануваните в плановете за годината, като по отношение на същия интервал на миналата година нарастват с 423,0 млн. лв. (10,6%).
Приходите от косвени налози са в размер на 12 296,4 млн. лева, което е 87,7% от плановете за годината. Съпоставено с данните към октомври 2016 година, постъпленията в групата нарастват с 825,1 млн. лева (7,2%). Постъпленията от Данък добавена стойност са в размер на 7 923,7 млн. лева или 90,2% от плануваните. Съпоставени с миналата година, приходите от Данък добавена стойност нарастват с 647,7 млн. лева (8,9%). Размерът на невъзстановения Данък добавена стойност към 31.10.2017 година е 56,9 млн. лв.. Приходите от акцизи възлизат на 4 183,1 млн. лева (83,0% от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 158,4 млн. лева или 95,4% от плана за годината.
Постъпленията от други налози (вкл. имуществени налози и други налози по ЗКПО) са в размер на 905,8 млн. лева или 91,4% осъществяване на годишните планове.
Приходите от обществено и здравноосигурителни вноски са 6 868,7 млн. лева, което съставлява 86,6% от разчетените за годината. Съпоставено със същия интервал на миналата година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 14,4% (865,7 млн. лева).
Неданъчните доходи са в размер на 3 577,8 млн. лева, което съставлява 75,2% осъществяване на годишните планове.
Приходите от помощи са в размер на 1 120,0 млн. лева или 42,4% от плануваните за годината.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2017 година възлизат на 26 673,3 млн. лева, което е 72,5% от годишните планове. За съпоставяне, разноските по КФП за същия интервал на 2016 година бяха в размер на 24 854,6 млн. лв.. Нарастването на разноските по отношение на края на месец октомври 2016 година е главно заради по-високия размер на обществените и здравноосигурителните заплащания, базов резултат при разноските за пенсии от нарастването им от юли 2016 година, нарастването от юли 2017 година и нарастването на две стъпки през 2017 година на размера на минималната пенсия (от юли и октомври), както и по-високите разноски за дотации и за личен състав, в това число и заради растежа на разноските за осигурителните вноски, обвързван с нараствания размер на осигурителната вноска за фонд „ Пенсии за лицата по член 69 “ с 20 прочие п. по отношение на 2016 година.
Нелихвените разноски са в размер на 25 190,7 млн. лева, което съставлява 72,9% от годишните планове. Текущите нелихвени разноски към октомври 2017 година са в размер на 23 513,4 млн. лева (83,0% от плана за годината), финансовите разноски (вкл. чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 1 677,3 млн. лева (27,0% от плановете към ЗДБРБ за 2017 г.). Лихвените заплащания са в размер на 736,4 млн. лева или 89,1% от плануваните за 2017 година.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.10.2017 година от централния бюджет възлиза на 746,2 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом по отношение на системата на личните запаси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 година за установяване на ограничения за използване на системата на личните запаси на Европейски Съюз и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 година по отношение на методите и процедурата за даване на обичайните лични запаси, личните запаси на база Данък добавена стойност и на база Разузнавателна служба на ФРГ и по отношение на ограниченията за угаждане на потребностите от парични средства, променен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.
Размерът на фискалния запас към 31.10.2017 година е 12,0 милиарда лева, в това число 11,4 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 0,6 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Данните за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 31 октомври 2017 година са оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „ Статистика “. Освен статистическите данни е оповестен и Информационен бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, който съставлява къс разбор на осъществяването на главните бюджетни параметри на консолидирано равнище и по съставни бюджети.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ