Министерството на финансите очаква излишък в размер на 163,5 млн. лева
На база на предварителни данни и оценки се чака салдото по консолидираната фискална стратегия (КФП) на касова основа за 2018 година да бъде позитивно в размер на 163,5 млн. лева или 0,2 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Това оповестиха от пресцентъра на Министерството на финансите.
За трета поредна година се регистрира остатък по консолидираната фискална стратегия, което обезпечава еластичност при ръководството на държавния дълг и поддържане на фискални буфери. България затвърждава позицията си измежду държавите-членки на Европейски Съюз с най-ниско съответствие на дълга на бранш „ Държавно ръководство “ към Брутният вътрешен продукт, като в средносрочен проект се планува този индикатор да продължи да понижава през целия програмен небосвод до 2021 година Спрямо заложената цел с плановете към ЗДБРБ за 2018 година бюджетното салдо по КФП регистрира номинално усъвършенстване с близо 1,3 милиарда лв..
Силното фискално показване на България откри отражение и в годишните отчети на интернационалните рейтингови организации, като анализаторите показват, че постигнатата финансова непоклатимост, ниският държавен дълг и присъединението към валутния механизъм II (ERM II) ще засилят в допълнение доверието към страната ни и са фактор за бъдещо покачване на рейтинга. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите и помощите по КФП за 2018 година се чака да бъдат в размер на 39 644,3 млн. лева (103,7 % по отношение на годишния разчет), като по отношение на 2017 година се отбелязва растеж от 4 327,6 млн. лв..
Ръстът по отношение на миналата година се дължи главно на по-високите данъчни и неданъчни доходи, които нарастват с 3 748,8 млн. лева (11,1 %). Увеличение в размер на 578,8 млн. лева се регистрира и при постъпленията от помощи. Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2018 година са в размер на 39 480,8 млн. лева, което е 100,4 % по отношение на годишния план. Номиналното повишаване на разноските по отношение на миналата година се дължи както на по-високия размер на разноските по националния бюджет, по този начин и на повишаването на разноските по сметките за средства от Европейския съюз.
Ръстът на разноските по националния бюджет се дължи главно на по-високия размер на здравноосигурителните и обществените заплащания (базов резултат при разноските за пенсии от нарастването от юли 2017 година и нарастването на две стъпки през 2017 година на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото нарастване на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разноски за личен състав главно заради нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав в системата на междинното обучение и други, до момента в който по сметките за средства от Европейски Съюз нарастват главно финансовите разноски.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.12.2018 година от централния бюджет, възлиза на 1 083,4 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом по отношение на системата на личните запаси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 година за установяване на ограничения за използване на системата на личните запаси на Европейски Съюз и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 година по отношение на методите и процедурата за даване на обичайните лични запаси, личните запаси на база Данък добавена стойност и на база Разузнавателна служба на ФРГ и по отношение на ограниченията за угаждане на потребностите от парични средства, променен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.
Статистическите данни и Информационният бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, на база на данни от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2018 година ще бъдат оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец януари 2019 година.
За трета поредна година се регистрира остатък по консолидираната фискална стратегия, което обезпечава еластичност при ръководството на държавния дълг и поддържане на фискални буфери. България затвърждава позицията си измежду държавите-членки на Европейски Съюз с най-ниско съответствие на дълга на бранш „ Държавно ръководство “ към Брутният вътрешен продукт, като в средносрочен проект се планува този индикатор да продължи да понижава през целия програмен небосвод до 2021 година Спрямо заложената цел с плановете към ЗДБРБ за 2018 година бюджетното салдо по КФП регистрира номинално усъвършенстване с близо 1,3 милиарда лв..
Силното фискално показване на България откри отражение и в годишните отчети на интернационалните рейтингови организации, като анализаторите показват, че постигнатата финансова непоклатимост, ниският държавен дълг и присъединението към валутния механизъм II (ERM II) ще засилят в допълнение доверието към страната ни и са фактор за бъдещо покачване на рейтинга. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите и помощите по КФП за 2018 година се чака да бъдат в размер на 39 644,3 млн. лева (103,7 % по отношение на годишния разчет), като по отношение на 2017 година се отбелязва растеж от 4 327,6 млн. лв..
Ръстът по отношение на миналата година се дължи главно на по-високите данъчни и неданъчни доходи, които нарастват с 3 748,8 млн. лева (11,1 %). Увеличение в размер на 578,8 млн. лева се регистрира и при постъпленията от помощи. Разходите по консолидираната фискална стратегия (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2018 година са в размер на 39 480,8 млн. лева, което е 100,4 % по отношение на годишния план. Номиналното повишаване на разноските по отношение на миналата година се дължи както на по-високия размер на разноските по националния бюджет, по този начин и на повишаването на разноските по сметките за средства от Европейския съюз.
Ръстът на разноските по националния бюджет се дължи главно на по-високия размер на здравноосигурителните и обществените заплащания (базов резултат при разноските за пенсии от нарастването от юли 2017 година и нарастването на две стъпки през 2017 година на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото нарастване на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разноски за личен състав главно заради нарастването на възнагражденията на педагогическия личен състав в системата на междинното обучение и други, до момента в който по сметките за средства от Европейски Съюз нарастват главно финансовите разноски.
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31.12.2018 година от централния бюджет, възлиза на 1 083,4 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом по отношение на системата на личните запаси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 година за установяване на ограничения за използване на системата на личните запаси на Европейски Съюз и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 година по отношение на методите и процедурата за даване на обичайните лични запаси, личните запаси на база Данък добавена стойност и на база Разузнавателна служба на ФРГ и по отношение на ограниченията за угаждане на потребностите от парични средства, променен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година.
Статистическите данни и Информационният бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на консолидираната фискална стратегия, на база на данни от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2018 година ще бъдат оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец януари 2019 година.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ