На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното

На база на предварителни данни и оценки се чака бюджетното салдо на бранш " Държавно ръководство " за 2023 година да бъде недостиг в размер на към 2,2 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт, оценен по методологията на Европейската система от национални и районни сметки (ЕСС 2010), оповестиха от Министерството на финансите (МФ).

Предварителните оценки сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на знака за 2023 година в претекстовете към Закона за държавния бюджет на България за 2023 година (дефицит в размер на 3 % от прогнозния БВП), означават от министерството.

Постигнатият по-добър недостиг по държавния бюджет за 2023 година даде опция държавното управление да утвърди 1,2 милиарда лева по сметка на Министерството на районното развиване и благоустройството, при съблюдаване на одобреното от Народното събрание салдо за 2023 година, за разплащане планове на общините.

Това дава убеденост и предвидимост, че страната застава зад поетите задължения за вложения във всички общини в България през 2024 година, като вложенията в инфраструктура и възстановяване на средата за бизнес и живот на локално равнище се чака да допринесат за ускорение на икономическия напредък в средносрочен проект, декларират от МФ.

След обезпечаването на посочените средства за финансиране на Инвестиционната стратегия за общински планове, дефицитът на касова основа по консолидираната фискална стратегия (КФП) е 2,9 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт.

От МФ регистрират, че на база на данните от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по КФП за 2023 година са в размер на 67,057 милиарда лева и нарастват номинално с 2,269 милиарда лева по отношение на регистрираните за 2022 година, за което главен принос имат данъчните доходи. Приходите по КФП са по-ниски от плануваните с плановете към закона за държавния бюджет за 2023 година, главно заради забавянето на вторият транш за България по Плана за възобновяване и резистентност, който се чака да постъпи през 2024 година, означават от МФ.

Те показват още, че в частта на данъчните доходи превишение на годишните планове се регистрира при множеството налози и осигурителни вноски, като се изключи приходите от Данък добавена стойност от импорт, мита и корпоративни налози. Приходите от Данък добавена стойност от импорт и мита бяха отрицателно наранени от настоящата обстановка на цените на суровия нефт, импортиран за преправка, курсът на щатския $, както и намалелите количества на импортираните артикули, пораждащи Данък добавена стойност, в това число на суровия нефт. Подобрението от предходните месеци при Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната и вътреобщностни придобивания продължи и през декември, с което изоставането при този налог беше обезщетено, означават от министерството.

Данъчните приходи (включително приходите от осигурителни вноски) са в размер на 52,324 милиарда лева Постъпленията от налози и осигурителни вноски нарастват с 5,541 милиарда лева (11,8 процента) по отношение на регистрираните за миналата година, като образуват 78 % от общите приходи по КФП. Приходите в частта на директните налози възлизат на 11,206 милиарда лева, като нарастват с 12,9 % по отношение на 2022 година Постъпленията от косвени налози (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 22,755 милиарда лева и нарастват с 5,6 % по отношение на миналата година. Приходите от други налози (включват други налози по Закона за корпоративното подоходно облагане, имуществени и други данъци) са в размер на 2,734 милиарда лева (в т. ч. 949,2 млн. лева целеви вноски във Фонд " Сигурност на електроенергийната система " ), като нарастват със 73,1 % по отношение на 2022 година Приходите от обществени и здравноосигурителни вноски са в размер на 15,627 милиарда лева и по отношение на миналата година нарастват с 13,8 %.

Неданъчните доходи са в размер на 10,903 милиарда лева, което съставлява 97,8 % от годишните планове и се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 3,830 милиарда лева, като се регистрира спад с 2,175 милиарда лева по отношение на 2022 година От МФ показват, че при съпоставката с миналата година в частта на постъпленията от помощи и дарения следва да се има поради постъпилия през декември 2022 година първи транш по Плана за възобновяване и резистентност, в размер на 2,677 милиарда лв..

Разходите по КФП (включително вноската на България в бюджета на ЕС) за 2023 година възлизат на 72,677 милиарда лева, което е 98,1 % от годишните планове. В номинално изражение разноските нарастват по отношение на 2022 година с 6,565 милиарда лева (9,9 процента). В обособените разходни индикатори най-значително повишаване има при финансовите разноски, обществените разноски, както и в частта на разноските за личен състав.

Нелихвените разноски са в размер на 69,996 милиарда лева, което съставлява 98,8 % от годишния план. Текущите нелихвени разноски са в размер на 60,729 милиарда лева Капиталовите разноски (включително чистия приръст на държавния резерв) възлизат на 9,202 милиарда лева Предоставените настоящи и финансови прехвърляния за чужбина са в размер на 64,2 млн. лева Лихвените заплащания са в размер на 830,8 млн. лева (100,8 % по отношение на плануваните за 2023 г.).

Частта от вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31 декември 2023 година от централния бюджет, възлиза на 1,849 милиарда лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.

Салдото по КФП към края на декември 2023 година е недостиг в размер на 2,9 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт и се образува от недостиг в размер на 2,8 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт по националния бюджет и недостиг в размер на 0,1 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт по европейските средства. От МФ разясняват, че салдото по КФП подхожда на условието на фискалното предписание по смисъла на член 27, алинея 4 от Закона за обществените финанси. Предварителните данни сочат, че е реализирано усъвършенстване по отношение на заложеното целево равнище на индикативното салдо по КФП в предстоящото осъществяване за 2023 година към Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2024-2026 година в размер на 3 % от Брутният вътрешен продукт.

Размерът на фискалния запас към 31 декември 2023 година е 13,4 милиарда лева, в това число 10,9 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 2,5 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.